Наборът – юбиляр, шампион и „абитуриент”

* Два дни преди рождения (ни) ден Влади спечели злато във водите на яз. „Копринка” * Знаменосец, носи №39 и обича математиката

НАБОРЪТ НИ Владимир (Влади) Петров Владимиров – троянчето, което проплака в родилното на Троянската болница по същото време, когато първият брой на Т21 излезе на вестникарските сергии, 10 септември 2002 г. – вече е голям мъж. Видяхме се преди рождения ни ден, в неделя (9 септември), и останахме изненадани колко се е измъкнало нашето момче от последната ни „официална” среща преди година. „Най-висок е в класа, а обувките му са 39-ти номер. И е отличник и знаменосец на училището”, сетихме се какво ни каза дядо му Владимир Петров старши наскоро.

ПОПИТАХМЕ за обувките и Влади потвърди. „През зимата нашите ми купиха едни маратонки №38, но вече ми стягат, новите ми са №39”, поясни 10-годишният. Потвърди и другото – че е знаменосец, похвали и училището си НУ „Христо Ботев” и ни изненада с признанието, че любимият му предмет е математиката. Разбира се, зададохме „неизбежния” въпрос как е с гаджетата, но заподозряхме известна неискреност в отговора – нямал гаджета, по-важното сега бил… спортът.

ВЛАДИ И БАЩА МУ Петър Петров са активни членове на троянския воден клуб „Осмос”, като малкият е една от големите надежди на клуба в каяка. Вече има доста победи и медали, а само ден преди разговора ни, на 8 септември, се бе върнал от сериозно състезание на яз. „Копринка”, където, макар и най-малък в групата си, бе надвил всички в дисциплината слалом в тихи води. Полюбопитствахме дали от него няма да излезе някой голям шампион, професионален спортист, но нашето момче философски заключи: „Рано е да се каже”.

ПО-НАТАТЪК минахме на училищни теми, поводите бяха два – наближаващият 15 септември (първият учебен ден) и предстоящият му първи „абитуриентски бал”, след завършване на 4. клас, първата образователна степен. „Ще викате ли като големите – 1, 2, 3, 4-рииииии...?”, полюбопитствахме. „Разбира се, така трябва”, отвърна ни ухилен нашият „абитуриент”.

НА 10 СЕПТЕМВРИ, в понеделник, Влади дойде в редакцията, този път сам, без мама Мая (Кавурска), която го водеше при предишни визити и ни поздрави (нали също ставахме на 10) и почерпи с бонбони. Ние също го почерпихме, дадохме му и подаръка си (малко трудно го избрахме, защото за големи момчета подаръци трудно се избират, но мислим, че успяхме). Да си ни жив и здрав, наборе! Ще си позволим да ти припомним и пожеланието ни отпреди три години, преди първия ти учебен ден – бъди мъжкар, а не послушко, в училището и навсякъде!

Т21

Начало

Още по темата:

• Наборът
• ЧРД, наборе!
  

Tweet