Интервю 2 в 1
В брой 2 на фирменото списание „Троянска бъклица” (пролет 2012) на „Винпром – Троян” АД излезе голямо интервю, посветено на „предаването на щафетата”. Иначе казано – разговор с дългогодишната шефка Иванка Станчева, била начело на предприятието повече от две десетилетия, и нейния наследник чеха Лумир Закравач, поел поста изпълнителен директор преди няколко месеца. Препечатваме двойното интервю със съгласието на редактора на „Троянска бъклица” Маргарита Руменова и на двамата главни герои – г-жа Станчева и г-н Закравач. А че избрахме точно този момент никак не е случайно – след броени дни започва поредното 20-то издание на троянския Празник на сливата и троянската сливова, чийто активен съучастник открай време е и „Винпром – Троян” АД; а за втора поредна година в рамките на празника производителят на прочутата марка „Троянска сливова” ще организира Ден на отворените бутилки, в който всеки ще може да се разходи из завода и на живо да се запознае с производствения процес. Т21
*****
- Г-жо Станчева, в деня, когато предавате функцията изпълнителен директор на „Винпром – Троян” АД, бихте ли могли да се върнете назад във времето и да разкажете за деня, в който я поехте?
- Това беше един от най-емоционалните дни в моя живот. Не стана по мое желание. По това време бях технолог, а „Винпром – Троян” беше цех на „Винпром – Ловеч”. На 20 януари 1989 г. се проведе събрание, на което директорът от Ловеч обяви решението за персонални промени – аз да поема ръководството, а дотогавашният началник Найден Найденов да остане технолог. Изпитвах огромно неудобство, защото г-н Найденов беше изключителен професионалист, аз съм се учила от него и много го уважавах. На него също му беше тежко и трудно да преодолее тази промяна. Но пък аз продължих да се възползвам от неговите знания и опит. Той винаги беше плътно до мен, съветвах се с него, наследих всичките му контакти. Във фирмата винаги е имало приемственост, всеки следващ ръководител е съхранявал традициите и е продължавал започнатото от предшествениците си.
- Г-н Закравач, за пръв път в историята на фирмата управлението се поема от чужденец. Как се чувства един чех като директор на тази традиционно българска фирма, производител на толкова емблематичен за Троян и за България продукт?
- За мен „Винпром – Троян” АД не е непозната фирма. Член съм на съвета на директорите от 2007 г., когато дружество „Рудолф Йелинек” АД стана мажоритарен акционер. Чувствам голям респект и голяма отговорност. Давам си сметка, че фирмата „Винпром – Троян” АД и марката „Троянска сливова” са част от националните символи на България. Мисля, че в днешния глобализиран свят националността на директора не е от значение. Много по-важно е ръководството да знае в каква посока да води фирмата. Въпреки че не съм българин, усещам магията на троянската сливова, вярвам на марката като символ и основно на качеството, което се крие зад нея.
- Г-жо Станчева, кое бе по-трудно - да поемете управлението на „Винпром – Троян” през 1989 г. или да го предадете през 2012 г.? С какви чувства си тръгвате от фирмата?
- Управлението за мен е преди всичко отговорност, не само пряка, за моята работа, но и за тази на всеки от екипа. Посветих се изцяло на работата, която не беше никак лека. Периода след 1989 г. определям като най-труден и пълен с изпитания. Усилията си струваха, защото и в най-тежките години на прехода успяхме да съхраним авторитета на фирмата, марката и качеството. Запазихме и поддържаме до днес огромните запаси от стареещи ракии, излязохме на международните пазари, имаме доверието на институциите, търговските партньори и потребителите. Това не е малко и ако за мен поемането на управлението беше трудно, чувствата ми сега са много различни и бих ги определила с една дума – удовлетворение.
- Г-н Закравач, какво бихте искали да наследите от г-жа Станчева и в какво искате да я изпреварите?
- Разликата между нас е огромна и тя не се дължи само на националността. Г-жа Станчева е отличен технолог, който познава до най-малките детайли производството на сливовата ракия, докато аз през цялата си петнайсетгодишна трудова кариера съм се занимавал с търговия и маркетинг. Най-голямото предизвикателство за мен е да се продължи с превъзходното качество на троянските ракии, за което 35 години се е грижила г-жа Станчева. Залагам на нашите технолози, които са работили рамо до рамо с нея и са носители на традиционните производствени методи. От своя страна бих искал да дам на фирмата нов търговски и маркетингов импулс, да подобря организацията на производството и логистиката.
-Г-жо Станчева, в живота на фирмата има много покорени върхове и постигнати успехи, но със сигурност е имало и много трудни моменти. От какво бихте искали да предпазите новото ръководство? Какъв съвет ще дадете на г-н Закравач?
- Да, така е. Успехите и трудностите вървяха ръка за ръка. Но мисля, че най-трудните моменти са вече в историята, защото бяха свързани най-вече с прехода – демонополизация, нелоялна конкуренция, силно обедняване, голяма инфлация, производство на фалшив алкохол, приватизация и т.н. Но трудностите са за това, за да се преодоляват и аз бих посъветвала г-н Закравач да се бори с предизвикателствата на своето време, каквито и да са те.
- Г-н Закравач, какво искате да промените и какво искате да запазите във фирмата? Кои са най-важните Ви цели?
- Целите ми в момента са дефиниране на търговската и маркетинговата политика на дружеството, постоянен растеж на продажбите в България и чужбина, увеличаване на ефективността и производителността на труда. Голямо предизвикателство за мен е реализацията на проекта „Ракияленд”. На територията на завода ще се изгради административен и туристически комплекс, така че желаещите ще могат да посетят мястото, където се произвежда троянската сливова и да научат нещо за историята ѝ. Част от „Ракияленд” ще бъде нов фирмен магазин, музей на ракията и лицензирана дестилация за частни производители на ракия.
- Г-жо Станчева, човек като Вас, който е посветил целия си трудов живот на една фирма, със сигурност не е безразличен към по-нататъшната й съдба. Какви са надеждите Ви за фирмата? Какво искате да видите в нея?
- „Винпром – Троян” е част от моя живот и винаги ще бъде в мислите ми. От днес фирмата започва нов етап на развитие с нов мениджмънт и нов изпълнителен директор. На амбициозния млад екип пожелавам да надгражда постигнатото, да съхрани традициите и спазва традиционната технология, да запази качеството и да продължи със същото усърдие и внимание да произвежда този традиционен и емблематичен продукт – троянската сливова ракия. Сигурна съм в бъдещите успехи на фирмата, в просперитета и европейското развитие на дружеството като част от „Рудолф Йелинек Груп”. И накрая ще си позволя, чрез страниците на фирменото списание да благодаря на всички, с които съм работила през годините, за подкрепата, доверието и уважението.
- Г-н Закравач, какво послание искате да отправите Вие на служителите на фирмата, на нейните клиенти и партньори?
- Основният сигнал за всички е, че ще положа максимални усилия за развитие на марката „Винпром – Троян” и „Троянска сливова”. Дружеството ще продължи да бъде сериозен партньор, който се държи коректно към всички, включително и към държавата. От своя страна очакваме, че държавните институции ще си сътрудничат с нас и ще помагат за подобряването на бизнес средата в бранша. В отношенията с търговските партньори личните връзки са по-важни от формалните договори и затова бих искал да укрепваме чисто човешките си взаимоотношения. За служителите на фирмата заявявам, че съм отворен за дискусии, които ще доведат до увеличаване на продуктивността на труда и ефективността. Аз пък ще се стремя да създам работни условия, които отговарят на значението и позицията на фирмата на пазара.
сп. „Троянска бъклица”, www.vinprom-troyan.bg
21 коментара:
Сливовите дръвчета в троянско умират. Във Винпром Троян, сливите отдавна се доставят от Сърбия или откъдето намерят. Троянска сливова има само в домашните казани !
Честит Сливовден! Това е чудесен празник и трябва да стане още по-емблематичен и разпознаваем в национален мащаб!
От Сърбия ли?Че защо тогава е тая дандания покрай сливата?Аман от измамници!
Троянската сливова се внася от Чехия в бидони.
Просто на Троян не му остана нищо,с което да е известен.Ето завчера и моторетките ги изключват от участие,така че имаме вече писта за залесяване.
Напротив,Троян е известен като единствения град населяван от човеци, а командван от маймуни!
Сега тази писта могат спокойно да я залесят с палми, та да има къде да играят маймуните!
И пистата в Дълбок дол също!Палмите да са финикови - да берем фурми,че то сливи няма.
Не,пистата в Дълбок дол, не!Тази писта я има от време оно, а тази в Троян струва към милион на данакоплатеца,та да могат потомците на маймуните да бръмкат за кеф.
Kаква национална гордост като още през 2007 година,Сърбия патентова сливовата ракия
пред ЕС,и това стана първият продукт със защитено име и географски произход, за който Белград е получил евросертификат. Брендът се нарича "сръбска сливова". Единствено Сърбия ще може да изнася напитката под това име.
Сега ще ви открехна - сърбите държат брендът,а ние им държим....И правим "фестивали"!Това се нарича разделение на труда.
Да,пистата в Дълбок дол,да!Тази писта я има от време оно,но винаги е била НЕЗАКОННА,каквато продължава да е и в момента.А пистата на Калеешкото струва 3 милиона лева,че и повече!За кефа на Румен Петков и Доган!
НЕ КУПУВАЙТЕ ЧЕШКИ АЛКОХОЛ. ХОPАТА СЕ ИЗТPОВИХА В ЕВPОПА.
какво е това списание бе?! А иначе на Иванка Станчева от все сърце й желая дълъг и щастлив живот, защото много е помагала... Благодаря й!
Прочетете "България която загубихме". Жалко, жалко за постигнатото през годините и разрухата след 89 год. А, какво ще е бъдещето ни, на нас и децата?
4-ти,стига дрънка глупости,защото хората вярват!!
Както е тръгнало и фестивал на наркотиците ще трябва да се направи. Разликата между ракия и наркотици не е голяма, а ако се пристрастиш последиците са катастрофални и от двете!
Ще е радостно да прочетем колко млади хора, деца и бременни са посетили мероприятието, и колко много дегустатори е имало.
Добре ни е! Ракията лекува отчаянието, а отчаяни колкото искаш. И печалбата ще е добра!
Жалко за пристрастените!
Вместо да учим децата колко е полезна сливата, а и не само, като плод, ние ги учим колко е известна сливовата ракия.
Основата е поставена, идва ред на любопитството и натопеното пръстче в чашата. Както казват:ЗАНАЯТ СЕ УЧИ НА МЛАДИ ГОДИНИ, А СЛЕД ТОВА МУ БЕРЕМ ГАЙЛЕТО"!
Не мислиш ли,че малко попрекаляваш 16-ти?В Мюнхен си имат Октоберфест,на други места си имат техните празници на традиционни напитки!Защо ние в Троян да нямаме такъв празник?!Никой от прроизводителите на алкохол в света не те кара да консумираш в големи количества,и дори напротив,повечето призовават да се пие с мярка! :) Айде със здраве!!
Ало-о-о-о-о 14-ти,
МЪДРЕЦЪТ ОТ ПРАВЕЦ
Дали заради изпепеляващите жеги или заради нещо друго, от известно време насам българите са подложени на невиждано облъчване – някой все им припомня за славното минало и за величавата фигура на правешкия човек от народа.
През четвъртата година на голямата икономическа криза населението на най-бедната държава в ЕС е подложено на невиждана досега по своята продължителност и мощ кампания, посветена на „незабравимото и славно” социалистическо минало, на величавата фигура на правешкия „човек от народа”, на талантите и качествата на неговото вездесъщо семейство и партийното му обкръжение.
На фона на непосилната мизерия, която през задаващата се зима още повече ще стъжни живота на много българи, на населението натрапчиво биват припомняни „прелестите” на развитото социалистическо общество и мъдростта на някогашните му партийни и държавни ръководители.
Изстъпления от екрана
А въпросната „мъдрост” е била доста прозаична, както личи от думите на самия Тодор Живков. В неизлъчвани досега кадри от среща с жители на родния му Правец, любимият „тато” разказва как по време на изпълнение на съветската балерина Лепешинская превъзбуден негов съселянин набързо изприпкал към тоалетната на Софийската опера, по „неотложни лични причини”…
Въпросните откровени простотии на каскетлията дадоха възможност на неговия някогашен политически съветник и настоящ председател на Съюза на комунистите в България да определи този мил веселяк като „необразован, но природно интелигентен човек”. В същото време един бивш кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и главен виновник за престъпното премълчаване на опасността от радиационно заразяване след Чернобилската авария през 1986 г. разтръби от телевизионния екран, че Живков бил „широко скроен човек”, а неговите съратници от върхушката не носели никаква вина, защото „прилагали съветския опит всестранно, в това число и при концлагерите”.
Непосредствено след тези словесни изстъпления, излъчени от местни телевизии, от екрана ни се усмихна и онзи селски кмет, който беше свалил флага на ЕС от кметството, за да окачи там огромен плакат с лика на любимия Тодор Живков. Обяснението му е, че всичко добро, което е видял за селото и за себе си, било дошло от БКП, а не от ЕС. А един друг фен на някогашния Първи извърши това лято същински „подвиг” – на туристическото шосе между Несебър и Слънчев бряг той издигна гигантски билборд с образа на незабравимия вожд, който беше платил със собствени средства.
Тези дни икономистът Красен Станчев публикува статия, в която показа с конкретни числа и факти, че разрушенията в българската икономика при управлението на Живков и БКП са били толкова монументални, че още тегнат върху доходите на хората и фирмите, а държавният дълг от времето на БКП ще бъде изчистен едва през 2014 година. Станчев твърди освен това, че само малцина виждат връзката между днешните нещастия и онова управление. Все по-често има признаци за руска намеса в политиката на България и в тълкуването на нейната история чрез опити за манипулиране на българското обществено мнение, твърди още Станчев.
Да пребъде!
Нека си припомним и още нещо: преди две години премиерът Борисов заяви публично, че Тодор Живков бил построил две Българии, а сега “ние” не сме построили и една стотна от направеното между 1956-та и 1989-та…
А днес, след като вече си имаме Музей на социалистическото изкуство, в Националната галерия за чуждестранно изкуство ще бъде открита изложба, посветена на 70-годишнината от рождението на дъщерята на Тодор Живков – Людмила. По същото време българите ще имат не една и две възможности да се порадват на любимия внук на Живков – Малък Тошко, който напоследък се радва на сериозен медиен интерес.
В такава среда най-младите българи биха могли да си въобразят, че машината на Хърбърт Уелс действително съществува и ги е върнала назад във времето на техните баби и дядовци. Без естествено да схващат, че всъщност някой целенасочено ги манипулира. При това пошло и безвкусно.
Deutsche Welle
Питане към г-жа Станчева: Защо на дребните акционери с по 10 поименни акции примерно, тя не предприе нищо и досега не е предложила на събрание на акционерите да се дадат дивиденти-поне по 1 шише отлежала троянска ракия в юбилеен формат?
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)