В най-голямото циганско гето на Балканитe

* 50 000 цигани са натъпкани в един район на Пловдив - маргинализирани, те нямат работа

След френските екшъни с българо-румънските цигани, изгонени, едва ли има нужда да казваме защо, от Франция на няколко пъти – първо при президента Никола Саркози, после при наследника му на поста Франсоа Олан, проблемът намери неочаквано развитие. Тия дни френското правителство обяви, че ще улесни достъпа на ромите (включително българските) до трудовия пазар на страната. Вероятно това е конкретният повод за един от най-големите и авторитетни френски вестници – „Фигаро” (Le Figaro), да изпрати своя кореспондент Александър Леви в пловдивския квартал „Столипиново”, „най-голямото ромско гето на Балканите”. Препечатваме материала заради острата актуалност на циганския проблем, който не е чужд и на Троян и общината ни.

Разбира се, и с „невъоръжено око” се усеща, че френският журналист не е съвсем наясно със същинския размер и ескалацията на циганския проблем в България; и още – че се опитва да казва нещата някак по-оделикатено, според очакванията на западната публика. И все пак няколко неща са назовани без заобикалки – че в България има цигански гета, които са нещо страховито, че тук е най-голямото подобно гето на Балканите, което означава и в Европа, че парите, давани от ЕС за ромската интеграция у нас, безогледно се крадат.

Т21

*****

"НЕ ПИШЕТЕ, ЧЕ СМЕ РОМИ, защото така ни объркват с румънците. Кажете, че сме цигани, но не крадци, нито спекуланти”. Иван седи на тротоара с приятелите си и делят кутия бира под палещото слънце в циганския квартал на Пловдив „Столипиново” (в Южна България), който, със своите 50 000 души има тъжната привилегия да се счита за най-голямото гето на Балканите. Това са „французите" от Столипиново (от групата гастарбайтери във Франция, които на няколко пъти вече бяха натирени обратно от френските фласти – бел. Т21). Най-младият от тях, бивш боксьор, казва се Лале, на 27 години, нещо кото талисман на групата, носи фланелка на отбора на Франция. Всяка година те сноват между Париж и тяхната родна махала („махала” е „квартал” на турски). От езика на Молиер те знаят само думите, които им служат като „шеф”, „яде”, „място” и др. През това лято обаче те се колебаят дали да заминат.

„КОГАТО ВИДЯХМЕ ромите по телевизията си казахме: „Това е, пак се започва, целият свят отново ни показва пръст”, разстройва се Иван, 33-годишен, най-големият от групата. „Всичко, което искаме, е да можем да спечелим малко евро”, казва той. В Столипиново равнището на безработица е почти 100%. „Като цяло, освен проститутките, ние сме единствените, които работят”, заключават „французите”. Всички те приемат с облекчение последните новини от Париж. „Благодарение на нас всички българи ще могат свободно да работят във Франция”, забавлява се Антон. „Това се нарича парадокс”, суфлира Васил.

ВИСОКОТО НИВО НА БЕДНОСТТА

ТЕЗИ МЛАДИ ЦИГАНИ са родени и отгледани в „Столипиново”. Разположен в границите на Пловдив, кварталът се простира на брега на Марица, река за която има песен на Силви Вартан. Жителите му са натъпкани в мръсни бараки, обитавани през комунистическата епоха от военни, и в къщи с различна големина - от каюта до вила в мрамор, които никнат като гъби след падането на режима . Много малко имат течаща вода и електричество. Това не е зона на беззакония и главорези, но обитателите на града отказват да стъпват там, особено на тъмно. „Това е Бронкс-а на Пловдив”, казват таксиметровите шофьори, разказвайки страшни истории за складове, в които се извършва свободно размяна на дрога, проституция и мащабна престъпна дейност.

„ОСНОВНИЯ НИ ПРОБЛЕМ е че сме бедни, много бедни. Също различни. Накратко, идеалната изкупителна жертва”, каза Сашо Юруков, на 32, който работи като социален посредник във фондация „Евророма”. Този млад баща, чието семейство живее в „Столипиново”, още помни антиромските бунтове през миналото лято след събитията в Катуница, село близо до Пловдив, сцена на кървави актове, засягащи циганската общност. По това време „Столипиново” е взет на прицел от ултранационалистическите групировки и хората е трябвало да се барикадират в домовете си от страх в продължение на няколко дни. После напрежението е намаляло, но е останал отпечатък. „Вчера ми отказаха да вляза в басейн от другата страна на булеварда. Заради цвета на кожата ми. Как наричате това?”, продължава Сашо. „Когато хората търсят работа, често им се казва, че мястото е заето. Ако пък споменете в автобиографията си Столипиново, тя директно отива в кошчето”, допълва Осман, един от колегите му.

ОТКЛОНЕНИТЕ СРЕДСТВА

В ТЕЗИ НЕПОНОСИМО горещи дни, служители на социалния център имат право да изберат да ползват климатична инсталация в кабинетите си, но вместо това те се опитват да правят превенция срещу болести, предавани по полов път, малария и туберкулоза, разпространяват лекарства, за да помогнат ... „Пълната мизерия е тук зад тези сглобяеми стени”, казва Кристина Сотирова, на 30 г., която се занимава със семейно планиране. Тази млада жена е единствената българка, която работи тук. Тя произхожда от малък град в региона и казват, че е от „света на белите”. За нея тази работа е призвание. И убеждение. Нейният случай е рядкост.

„ЗА ПОВЕЧЕТО от моите сънародници, ромите не са хора”, признава тя. Въпреки че техните проблеми са просто заместител на злините на българското общество като цяло. Сашо припомня, че тя има шанса да й плащат директно по програма за европейско развитие, докато месеци са минали преди той да види отражението в своя фиш. Като подозира, че неговите ромски началници също вземат и си делят лесни пари от безвъзмездната финансова помощ – чувство, широко споделяно от сънародниците му. „Мога да лепя тапети, да правя настилки. Също съм дърводелец. Мисли за мен, когато си в Париж”, подхвърля ми той. Придружавайки ни, Сашо се изплъзва, когато стигаме на ръба на „Столипиново”, където започва „светът на белите”.

23 август 2012 г., Пловдив, България

Александър Леви, в. „Фигаро”

Превод: Мариела Шошкова

Начало

Tweet