Оркестърът свири до последно

Иван Василевски е музикалният ръководител на продукциите на Тунското езеро от 10 години. Преди премиерата на мюзикъла „Титаник” (10 юли 2012 г.) той си спомня за успехите и за проблемите.

Взето назаем

НА 27 ЮНИ т. г. вестник „Tages Anzeiger” в Цюрих (Швейцария) излиза с голяма статия, озаглавена „Оркестърът свири до последно”. Факт, който ни дава основание да се гордеем, защото главният герой в материала е... землякът ни Иван Василевски. От 16 години той живее и работи в Швейцария – в Цюрих, но редовно през отпуските си идва в родния Троян, заедно със съпругата, швейцарка, която отлично говори български. И с гордост подчертава, че е троянец.

В ЦЮРИХ професионалният музикант – кларнетист, възпитаник на Музикалната академия в София, правещ и диригентска кариера – преподава оркестрово дирижиране и е доцент в тамошното Висше училище за изкуства, ръководи камерен оркестър и има солистични изяви като кларнетист. Напоследък по-често прескача до България, тъй като води и майсторски клас по оркестрово дирижиране в нашата Музикална академия.

ОТДЕЛНО – вече десетилетие 41-годишният българин е музикален директор на най-големия фестивал за мюзикъли на открито, на езерото Тун (Тунското езеро) в швейцарския кантон Берн. Мегапродукциите на Тунското езеро имат милионни бюджети и се превръщат в културно събитие от европейски и световен мащаб. Сцената е буквално във водата и се изгражда наново всяка година, а положението й позволява на отбраната публика едновременно да се наслаждава на една от най-великолепните планински панорами в света – към върховете Айгер, Мьонх и Юнгфрау в Швейцарските Алпи. За поредния спектакъл на маестро Иван Василевски на сцената в Тунското езеро – мюзикъла „Титаник”, разказва статията във в-к „Tages Anzeiger”.

Т21

*****

„Този проект се получи с много усилия”, казва диригентът на „Титаник” Иван Василевски. Обратното броене върви. Учудващо, Иван Василевски е спокоен. Все едно има цялото време на света. В съседство репетицията продължава да тече без него. На 10 юли мюзикълът „Титаник” има своята премиера. За Иван Василевски това е десетата продукция на Тунското езеро, на която той е музикален ръководител и диригент. „Притеснението ей сега ще дойде”, казва той, сияейки. „Работата върви добре. Ние сме поели курса. От началото на май певците разучаваха нотите и текстовете. Сега работим върху играта.”

Първите репетиции са в Тунската кърлинг зала. Непрекъснато, от 10:00 часа сутринта до 10:00 вечерта. Василевски дирижира от една катедра в залата, в която човек трябва да си представи както високия нос на „Титаник”, така и входовете и изходите му. А музикалният съпровод идва от пиано.

„За разлика от оперите, за мюзикълите вече няма партитури”, казва Василевски. Той дирижира от извлечение за пиано с две допълнителни нотни линии, в които с думи се указва дали ще свирят духови, струнни или ударни инструменти. 41-годишният музикант, който освен всичко води и камерния оркестър Нойфелд Берн и е музикален съдиригент при Фрикталер Бюне, владее своя занаят. Образованието си като диригент е завършил при Йоханес Шлаефли в Цюрихския университет. Допреди няколко години не е и посмявал да си мечтае, че понастоящем ще е доцент там.

ДИРИГЕНТЪТ, КОЙТО СЛУША ХАРД РОК

Василевски е отраснал в България. Набляга на това, че не е от семейство на музиканти. Даже в началото родителите му са се противели срещу желанието да стане музикант по професия. Започва с пиано, по-късно в музикалната гимназия в София и в музикалния университет в Берн се захваща с кларинета, а в Цюрих към всичко това прибавя и дирижирането на оркестри. „Нямам специален афинитет към класическата музика. По-скоро към музиката като цяло. Заедно със сонатите на Бетовен слушам и хард рок, свиря и джаз”. Тази многостранност днес му е от полза.

СЪКРАТЕНА ВЕРСИЯ

Американският супервайзор на мюзикъла е ръководил премиерата на „Титаник” на Бродуей и е работил многократно с композитора Маури Йестон. От 2 часа „Титаник” е трябвало да бъде съкратен на час и 50 минути. „С много усилие се получи динамична версия”, казва диригентът. Правилното темпо е изключително важно за едно представление на открито. „В конкуренция сме с Айгер, Мьонх и Юнгфрау - се смее Василевски, – тук важат различни правила от тези в театъра.”

Това че мюзикълът „Титаник” от 1997 г., въпреки 5-те си награди „Тони”, не е бил особено успешен на Бродуей, Василевски си обяснява лесно. „Било е лош късмет: 6 месеца след старта на мюзикъла в кината излиза филмът с Кейт Уинслет и Леонардо ди Каприо”. За разлика от „Исус Христос суперзвезда” от 2009 г., където тон задаваха бас китари, при „Титаник” музиката е симфонична.

ПЛЕЙБЕК НА СЦЕНАТА

„Имаме собствени музиканти на борда на „Титаник”. Естествено, те не свирят сами. Тонът идва от оркестъра”, казва диригентът. Както обикновено, времето ще бъде най-непредвидимият партньор. „Музикантите няма как да знаят дали ще завали. И въпреки всичко, както на „Титаник” - оркестърът свири до последно!”

За 10 години диригентът е врял и кипял. Спомените за забавни случки, но и за проблеми са все още пресни. „2003, „Евита”, моята най-първа продукция на сцената на езерото. Декорът се състоеше от елементи, които трябваше да бъдат преместени ръчно. Не бяхме изчислили времето за преустройството. Оркестърът трябваше импровизирано да прекосява сцената. Преповтаряхме мелодиите и редувайки музикантите, свирехме на обой или цигулка песента на Евита.”

ВЯТЪРЪТ И 800-КИЛОГРАМОВОТО ДЪРВО

Той си спомня и нещо по-сериозно. Мястото на оркестъра, което сега има стъклен покрив, тогава било отворено като тераса. „Имаше много вятър над езерото. Докато дирижирах, видях как един 800-килограмов елемент от декора на сцената се движи към мен и оркестъра. Вятърът ли беше, който бутна дървото, или пък някой работник? Потта ми изби, защото не знаех дали трябва да изкрещя и да прекратя представлението, за да избегна евентуална катастрофа”. Василевски избрал риска и продължил да дирижира.

С 29 вечерни и 2 сутрешни представления „Титаник” ще бъде изпълнен общо 31 пъти. „С удоволствие бихме направили още представления, но не ни е позволено заради строгите наредби за шума - през лятото след 20:00 ч. са позволени само 29 вечери, в които можем да свирим”, съжалява Василевски. Заради тези наредби генералните репетиции и предпремиерите трябва да започват в 18:00 ч.

ТЪНКОСТИТЕ СА В ДЕТАЙЛИТЕ

Наоколо внезапно стана тихо. Проблеми ли има? Василевски отново отива в залата. Влюбената двойка се бори с чувствата си. Кейт Макгоун (Катя Уулих) и Джим Фарел (Саша ди Каприо) се прегръщат и гледат отчаяно – не само заради ролята. „Как трябва да звучи това? - пита певицата. - Джим и аз сме от 3 дни заедно. Трябва ли да звучи тъжно, че са били само 3 дни? Или пък радостно, защото са цели 3 дни?” Вече е ред на детайлите. Всички погледи са насочени въпросително към Василевски. Дори когато тоновете и текстът са готови, има много подробности за доизясняване. А в зависимост от интерпретацията и енергията, с които ще се пее и играе, се променя и смисълът. Решението бързо е намерено. Василевски грабва палката. Драмата може да се успокои, за да продължи репетицията.

27 юни 2012 г.

Мариане Мюлеман, в-к „Tages Anzeiger”, Цюрих
(превод от немски: Елица Маринова)

Начало

Tweet