Българският Великден в Калгари

* Всеки следва избрания си път, не наднича в канчето на другия
* Около стотина наши сънародници се бяха събрали около
празничната трапеза

Канадските репортажи на Стефан

Рубриката се води от нашия сътрудник и приятел Стефан Генков – дългогодишен треньор по баскетбол, който в момента е на гости на дъщеря си Маргарита и семейството й в далечна Канада (гр. Калгари). Т21

ВЕЧЕ ПЕТИ МЕСЕЦ съм в Канада и с всеки изминат ден животът тук все повече и повече ме изумява и същевременно завладява със своята законност, уреденост, спокойствие, дружелюбност у хората, дори с тишината на този милионен град - Калгари. В асансьора, на улицата, по алеята за бягане, дори в супера, където търгуваме, непрекъснато отговарям на поздрава „Здравей!”. Една пъстра палитра от катраненочерни пришълци от Африка, еднообразно жълти и, струва ми се, все близнаци китайци и южнокорейци, снежнобели скандинавци се усмихва и поздравява на всяка крачка.

ВСИЧКО ТОВА прави живеещия тук някак си по-добър, по-човечен. Нищо чудно, че и българите, с които се срещам, са все добри и различни някак си от тези, които останахме в България. Всеки следва избрания си път, не наднича в канчето на другия и се справя по своя си начин. Естеството на пребиваването ми тук, а и постоянният стремеж на дъщеря ми да ме глези ми дават възможност да присъствам на различни културни и спортни събития, на почти всички събирания на различни групи живеещи в Калгари българи. С някои от тях - Световното по биатлон, хокей от НХЛ на живо, концерта на Йорданка Христова - ви запознах в предишните си материали.

ВЕЛИКДЕНСКОТО ПРАЗНЕНСТВО, на което присъствах, беше перфектно организирано. Около стотина наши сънародници, повечето от които виждах за първи път, се бяха събрали около празнична трапеза в една Огледална зала. Главният организатор Кадир, а също Фани и Краса, бяха подредили над 30 блюда с вкусни български и канадски ястия. Имаше печено агне, да напомня за идващия Гергьовден, таратор, суджук, козунак и, разбира се, червени яйца с традиционното чукане, доставило огромна радост на децата. Бразилка, омъжена за нашенец, подгря атмосферата с няколко бразилски и южноамерикански песни. Празничното настроение след обичайните наздравици ставаше все по-добро и по-добро. Завихриха се българските народни хора, младите закършиха тела в ритъма на модерните танци.

В ГВОЗДЕЙ НА ВЕЧЕРТА се превърна изпълнението на четиринадесетгодишните Пол Петкоф и Джулия Заркоф. Станали на крака, запленени от майсторството и виртуозната игра на изпълнителите, всички присъстващи бурно и дълго аплодираха. А двамата бяха наистина възхитителни! Оказа се, че тази вечер за нас са танцували шампионите на провинция Албърта за 2011 г. в клас Латиноамерикански и клас Стандартни танци. (Албърта е една от 10-те провинции на Канада с близо 4 милиона население). Пол Петкоф е роден в Калгари, родителите му са от Пловдив, а Джулия Заркоф е с корени от Костенец.

ВЕДНАГА СЛЕД ИЗПЪЛНЕНИЕТО беседвах с тийнейджърите за подготовката им, за участието им в състезания и за бъдещи планове. Оказа се, че и новата година е започнала успешно за тях - спечелили са първия турнир през април в Едмънтън, главния административен град на Албърта. На въпроса ми чувстват ли се българи трябваше да се задоволя с отрицателен отговор, а на другия – виждат ли бъдещето си в България – чух категоричното „Забрави!”, както отговарят болшинството от тукашните млади. Това е! Колкото и да ни е тъжно, „милата ни Родина” все повече отпраща, отколкото приютява младите хора!

20 април 2012 г., Калгари

Стефан Генков

Начало

Още по темата:

• Баскетбол или ски - това е въпросът!
• Надежда Василковска: "Иска ни се бъдещето ни да е в България"
• Да развяваш трибагреника и да дереш гърло: „Давайте, момчета!”
• Хокей на живо от Канада
• Йорданка Христова пя за българите в Калгари
  

Tweet