Търси се изход за четири селски училища

* Вариантите са три: сливане, преструктуриране, закриване * Донка Михайлова: „Ние не искаме да закриваме училища, ние искаме да спасяваме училища” * Райко Райков: „Ако се чака – отивате до стената и няма разминаване” * Иван Миховски: „Защо детската градина в Орешак е пълна, а училището - не”

СРЕЩА С ДИРЕКТОРИТЕ на застрашените училища в съседните села Орешак (ОУ „Васил Левски) - Черни Осъм (СОУ „Васил Левски”) и Дебнево (ОУ „Любен Каравелов”) - Врабево (ОУ „Христо Ботев) се проведе миналата седмица, 18 април. Срещата бе организирана от постоянната Комисия по образование към Общинския съвет (ОбС), чийто председател е съветничката от БСП и директор на най-голямото троянско училище Розалина Русенова, а в работата й взеха участие ресорният зам.-кмет Поля Димова и шефът на Регионалния инспекторат по образование (РИО) – Ловеч Райко Райков. Сред присъстващите бяха също кметът Донка Михайлова и председателят на ОбС Минко Акимов, както и кметовете на споменатите четири села.

ПРИЧИНАТА ЗА СЪБИРАНЕТО бе ясно назована – търсене на изход за двете двойки съседни училища (Орешак – Черни Осъм и Дебнево – Врабево), където учениците са под санитарния минимум, а демографските тенденции сочат още по-голям спад, учи се в слети паралелки, учениците бягат към града, налага се дофинансиране и т.н. Като вариантите, за които се говори (или намеква), най-общо са три: сливане на училищата (две по две); преструктуриране от типа – началният курс в едното, основният в другото; и най-драстичният, който може би е най-адекватен на тежките реалности, но ще доведе до сериозни сътресения в местните общности и на този етап трудно ще се случи – закриване на някое/някои от споменатите училища. Особено тежко е положението в Орешак, най-голямото, най-богатото и единственото с демографски ръст село, където обаче училището от години върви надолу, местни деца (79 в момента) масово пътуват към Троян и Черни Осъм, а учениците в орешашкото школо сега са едва 70, от които местните са едва 11 и „пълняемостта” се осигурява от приходящи циганчета, които всеки ден се транспортират от града и обратно.

ОРЕШАК – ЧЕРНИ ОСЪМ

КАКВО се чу в залата? „Защо детската градина в Орешак е пълна, а училището - не? Нека видим къде е причината и да я отстраним”, заяви младият съветник от ГЕРБ Иван Миховски и предложи да бъде изслушан директорът на ОУ „Васил Левски” в Орешак Борислав Томов. „Много деца от Орешак пътуват до Троян, защото е много близко. Подобни проблеми имахме и с детските градини в селата Бели Осъм и Калейца, които също са много близо до града. Има такъв обективен проблем, но мисля, че не е само това, има и друго”, допълни г-жа Русенова.

„ВАРИАНТЪТ в Орешак да остане само началният курс, а в Черни Осъм – средният, няма да се получи, децата и от двете места ще тръгнат към Троян. Каква оптимизация ще е това, не е ясно!”, бе мнението на директорката на черноосъмското СОУ „Васил Левски” (Националното училище за планински водачи) Румяна Велешка. В същата посока бе и мнението на кмета на Орешак Христо Терзиев: „Нито децата от Черни Осъм ще ходят в Орешак, нито обратното. Това, което ще се постигне, е самоубийство и на двете училища”.

„МИНАЛИ СМЕ ПО ТОЗИ ПЪТ – със закриването на училището в с. Голяма Желязна преди години. Имаше голяма съпротива, но се постигна икономически ефект. В настоящата ситуация ще има такъв ефект само ако се закрият училища – по едно във всяка от двете посоки. Много трудно се закриват училища, но ако се търси икономически резултат, това е пътят. Трябва ясно да се определи каква цел гоним, защото тук има и социален момент, включително, че немалко учители ще останат без работа”, бе становището на директорката на ОУ „Васил Левски” в с. Борима и председател на общинския Колегиум на директорите в образованието Иванка Миткова.

„ТРУДНО БИХ ГЛАСУВАЛ за закриване на училище, но е факт, че в нашата община има най-много селски училища. Миналата година във Врабево и Дебнево са се родили по 2 деца, тъй че сливането на училищата няма да реши проблема. Голямата ми болка обаче е за Орешак – детската градина там пращи по шевовете, а училището няма ученици и всеки ден 79 деца от селото пътуват за училищата в други селища. Може би родителите от Орешак трябва да бъдат по-големи родолюбци, не бива да се стигне до закриване на училището в най-голямото и будно троянско село. Но дали вина няма и самото училище?”, бе оценката на настоящия председател на ОбС и бивш кмет Минко Акимов. Г-н Акимов подчерта още, че училището в Орешак е било включено в проекта за подновяване на училищната инфраструктура, понеже това няма да позволи училището да преустанови дейността си в следващите 5 години.

ЕДНО ОТ НАЙ-ОЧАКВАНИТЕ изказвания бе на директора на ОУ „Васил Левски” в Орешак Борислав Томов. Неговата оценка на създалата се тежка ситуация бе следната: „В Орешак у хората го няма този патриотизъм, както в Черни Осъм, където преди години с жива верига спряха строителството на язовира. Направихме срещи с родителите, едната бе с персонални покани – никой не дойде. Наши учители по групи посещават родителите в селото… Но тази тенденция на отлив от училището в Орешак не е от вчера, а още от края на 90-те години”.

ВРАБЕВО - ДЕБНЕВО

НЕ ПО-МЕК бе дебатът по училищната ос Врабево – Дебнево. „Приветствам общинското ръководство, че търси решение. В Европейския съюз има примери за подкрепа на малките училища от местните общности. Само така, чрез подкрепа от местната общност, ще покажем, че училището е приоритет за нас. 10 години взаимно премълчаваме (протакаме) и чакаме държавата да вземе решение – и тя дофинансира, но на минимума. Предлагам дофинансирането да е като за защитено училище, или около 40 хил. лв. годишно на училище, като с това се ангажира и Общината. Според мен това е най-мъдрото решение и само така ще докажем, че образованието е приоритет”, заяви директорката на ОУ „Любен Каравелов” в Дебнево Анелия Подаяшка.

ТЯ ОБАЧЕ БЕ РЕПЛИКИРАНА от г-жа Русенова: „Разбирам искането за постоянно дофинансиране, но според мен това е погрешно. Държавата е определила колко е необходимо за издръжката, има общи стандарти. През последните 10 години се направи много за образованието в община Троян – бяха инвестирани милиони левове и винаги образованието е било приоритет”. Г-жа Подаяшка не опонира, а подсказа и друго решение – сливане. „Едното или другото решение трябва да се вземе и Общинският съвет трябва да го гласува”, категорична бе директорката на дебневенското школо, която напомни, че от доста години учители, родители и жители на Дебнево са под стрес каква ще е съдбата на тяхното училище.

В НЯКАКВА СТЕПЕН сходна позиция изказа и директорката на ОУ „Христо Ботев” във Врабево и общинска съветничка от БСП Красимира Георгиева: „Едно ново обединение на двете училища (в Дебнево и Врабево) е решение, но не е достатъчно. Трябва да се търси статут на средищно или дори на защитено училище. Нашите две села са по на 20-25 км от Троян и пътуването на учениците ще е много трудно”. „Ако намерим най-правилния начин и най-кадърните учители, изход има”, обобщи г-жа

Георгиева.

ОУ „ИВАН ХАДЖИЙСКИ” – И ТО В КЮПА?!

ЛЮБОПИТНО Е защо на тази среща, в общия кюп – наред с 4-те проблемни селски училища – бе поставено и градското ОУ „Иван Хаджийски”, най-старото троянско училище. Формалният повод го разбрахме – идеята част от сградния фонд на училището, която не се използва, да се отнеме в полза на Общината. Но в хода на дебатите по този въпрос не се чу нищо и се подразбра, че има (и) нещо друго – вероятно от кадрово естество; или казано по ясно – нищо чудно някой да се е прицелил в поста на директора Стефан Мичев.

Г-Н МИЧЕВ ПЪК ЗАЯВИ, че недоумява защо ОУ „Иван Хаджийски” е включено във въпросната група и даде своите аргументи: в училището няма слети паралелки, няма дофинансиране, при външното оценяване винаги е сред първенците, редовно негови възпитаници печелят национални отличия (6 отличия само през миналата година), бройката на учениците е много над 100 – около 250 в момента. Коментар от страна на ръководните фактори не последва.

НАЧАЛСТВОТО РЕЧЕ

ДУМАТА В ВЗЕ и кметът Донка Михайлова: „Безспорно дискусията е много тежка. Проблемите са ясни, но нямаме единомислие за основаната цел. А тя трябва да е една – повишаване на качеството на учебно-възпитателния процес. Тези училища сега не дават резултатите, които биха ни удовлетворили. Но не парите са основната причина. Ако се върви по логиката „дайте ни пари, а не акъл”, училищата ще си отидат. Затова подготвихме подробна информация за тези училища, правихме и срещи в четирите села, на които бяха поканени учители и родители. Истината е, че ние не искаме да закриваме училища, ние искаме да спасяваме училища”. Г-жа Михайлова напомни, че издръжката на ученик в града и селото е различна и че подкрепя изцяло идеята на Националното сдружение на общините в Р България (НСОРБ) законово да се регламентира диференциране на субсидията, което би дало шанс на селските училища. Изходите са два, подчерта градоначалникът. Първият – нищо да не пипаме и постепенно училищата да загинат. Вторият – да се върви към обединяване на училищата, като най-добър резултат би се получил чрез преобразуване в средищни и защитени училища, където дофинансирането е гарантирано от държавата. „През 21. век слетите паралелки са анахронизъм, така ставаме съучастници в ниската конкурентоспособност на нашите деца”, категорична бе г-жа Михайлова.

РАЗЯСНЕНИЯ ПО ПРОБЛЕМА даде и началникът на РИО – Ловеч Райко Райков. Образователният шеф напомни, че не толкова отдавна в община Ловеч наведнъж са били закрити 7 училища. „Училищата с под 100 ученици са проблем. Трябва да се търси изход, но няма време – 31 май е последният срок”, заяви г-н Райков, визирайки предстоящото приемане на новия закон за образованието, в който може да има и забрана Общините да дофинансират училища. „Ако се чака – отивате до стената и няма разминаване”, категоричен бе Райко Райков.

Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Две троянски села остават без училищата си
• Зам.-кметицата: "Искам да опровергаем написаното във вестник "Троян 21"
• Това е некоректен журналистически похват
• Предстоят тежки решения в образованието
  

Tweet