Хокей на живо от Канада

* Или как „Звездите” от Далас (Dallas Stars) угасиха „Пламъците” на Калгари (Calgary Flames)

Канадските репортажи на Стефан

Рубриката се води от нашия сътрудник и приятел Стефан Генков – дългогодишен треньор по баскетбол, който в момента е на гости на дъщеря си Маргарита и семейството й в далечна Канада (гр. Калгари).

НА ТРЪГВАНЕ ЗА КАНАДА един приятел ми рече: „Като се върнеш, ако не си видял Ниагарския водопад и не си присъствал на хокеен мач, не ми казвай, че си бил в Канада!?”. И наистина повечето представи на хората по света за тази необятна страна се свързват с тези две неща. Целта на пребиваването ми тук е друга и засега изключва възможността да видя водопада, но второто - хокеен мач на живо, е вече факт. Целият ми живот е бил свързан със спорта, познавам добре спортните игри, но да кажа, че харесвам хокея, ще излъжа. Това шеметно пързаляне, блъскане, жикане, търкаляне на едно гумено кръгче, наречено шайба, никога не ме е привличало. Виж, баскетболът е друго нещо - велика игра, магия! Но така или иначе щом съм тук, искам или не искам ставам съпричастен към националния спорт на канадците. Почти през вечер ходя на една близка пързалка и гледам как стотици деца и младежи гонят безспирно шайбата. Така че бях подготвен да наблюдавам истински хокей.

4 МАРТ, 16:00 Ч. КАНАДСКО ВРЕМЕ. С моя внук Алекс сме заели местата си в огромната и красива зала „Сейдълдоум” в Калгари; 19 289 зрители, по-голяма част от които облечени в екипите на любимия отбор Calgary Flames (буквално – „Пламъците на Калгари”), изправени на крака изслушват националните химни на САЩ и Канада. Следва познатото: „Летс гоу, Флеймс!”, „Летс гоу, Флеймс!”; и мачът започва. Като при всеки домакински мач началото е по-успешно за „Флеймс” - атакуват яростно, по-често са пред вратата на противника, гостите нападат рядко, но по-опасно и само отличната игра на вратаря на Калгари запазва резултата равен. 20 минути игра - 0:0.

ОЩЕ НЕ ПРОЗВУЧАЛ сигналът за края на полувремето и аз съм във фоайето, по етажите, по коридорите, слизам и до самото игрално поле. Сред тълпата в коридорите е особено интересно, заговорвам фенове, които „запленени” от колоритния ми английски весело позират за снимка. Канадците са много любезни хора, сдържани, уравновесени, но винаги усмихнати. Колко пъти разстанахме съседите си по място в залата, за да излизаме или влизаме, но нито един не направи кисела физиономия, камо ли да ни тегли майната като нашего брата българина?!

ПРЕЗ ВТОРОТО ПОЛУВРЕМЕ мачът се разви малко по-особено. Сега по-често атакуваха гостите и отново отличната намеса на вратаря на „пламъците” запази вратата им суха. Но за мен по-интересно беше наоколо. Наблюдавах поведението на публиката, скечовете и смешни моменти сред зрителите, техните реакции след показването им на огромните екрани, надвиснали над игрището; разбира се - и сбиванията на терена, които предизвикваха най-големи емоции. Така и пропуснах първия гол за домакините, разбрах че „нашите” са вкарали по мощния възглас и последвалото: „Гоол, Флеймс, гоол!”, „Гоол, Флеймс,гоол!”. Настана и по-голямо оживление сред публика, сред „подгряващия” диктор, талисманът на отбора заприпка по-чевръсто около игралното поле, повече сувенири полетяха към трибуните. За жалост Далас скоро изравни и в края на полувремето даже поведе с 2:1.

ЕТО МЕ ОТНОВО СРЕД МНОЖЕСТВОТО, нареждаме се на една опашка за пица, сандвич и безалкохолно. Бързо става, защото капанчетата са десетки на брой, магазинчета, павилиончета, барчета, кафетерии въртят як оборот. Входовете за различните нива са разположени по на 10 метра и няма никакво блъскане или бутане. След като се „подкрепяме” доволно, влизаме отново вътре, защото макар и почивка, купонът в залата си тече - теглят се лотарии, провеждат се видео състезания, естествено с награди и печалби. Моторизирана шейна обикаля по ледената пързалка, засукани красиви девойчета замерят публиката със сувенирни фланелки и най-различни подаръци. С Алекс протягаме ръце, напъваме се да докопаме нещо „келепир”, ама нямаме късмет, както в Чикаго преди година-две (на мача на баскетболния „Чикаго Булс” срещу „Кливланд”). В интерес на истината тук всичко е по-скромно, по-маломащабно и по-прозаично, бих казал.

ТРЕТАТА ЧАСТ ЗАПОЧНА с натиск на „Флеймс”. Непрестанни атаки, силови единоборства, сблъсъци и както често показват по телевизията – в един момент на терена се завихри истински боксов мач. Съдиите стоят безучастно отстрани, дали се пазят да не отнесат някой тупаник или това е част от сценарий за повече емоции, не знам, но факт е, че те се намесиха, чак когато единият от „боксьорите” бе повален на земята. В тези минути на третото полувреме пролича, че гостите от Далас са по-класният отбор; но както често се случва при спортните игри, напук на логиката Калгари изравни резултата - 2:2. Така и завърши редовното време. Последва 5-минутно продължение, през което и двата отбора не можаха да си отбележат гол. Започна изпълнение на дузпи, даващо голям шанс на домакините да завоюват така мечтаната победа. Да, ама не! Отлично игралият през целия мач вратар на Калгари пропусна и двете дузпи, докато противниковия вратар и двата пъти спаси. В крайна сметка „Звездите” от Далас угасиха „Пламъците" на Калгари с резултат 3:2.

ПРИ ПЕРФЕКТНА ОРГАНИЗАЦИЯ, след последния съдийски сигнал, близо 20 хиляди зрители освободиха залата за не повече от 20 минути, по-бавно беше изнизването на хилядите превозни средства, но след 30 минути трафикът на движение беше нормализиран. Но все пак цялото това удоволствие с придвижване от вкъщи до залата, настаняване, наблюдение на шоуто ни отне точно 6 часа и то при перфектна организация. Ето защо времето тук на никого не стига!

9 март 2012 г., Калгари

Стефан Генков

Начало

Още по темата:

• Баскетбол или ски - това е въпросът!
• Надежда Василковска: "Иска ни се бъдещето ни да е в България"
• Да развяваш трибагреника и да дереш гърло: „Давайте, момчета!”
  

Tweet