Васко Василев – от Свищов до Белиш

* Авторска изложба на „пришълеца” украси селското празненство за Първа пролет * Пожарникар, щангист, фотограф, художник, писател, еколог и… натурализиран белишчанин

Нашенци

ЕДИН „ПРИШЪЛЕЦ”, дунавско чедо – свищовлията Васко Василев, заселил се случайно и „временно” тук (белишката Гадевска махала) в далечната вече 1989 г., украси пролетния празник на с. Белиш със своя авторска изложба (24 март). 16 картини – масло, пастели, смесена техника, вдъхновени основно от красотите на Троянския Балкан, плюс няколко фотографии, дървопластики и дърворезби, едната – голямо пано на св. Георги, убиващ змея, изработена специално за случая, бяха подредени в салона на белишкото читалище „Пробуда”. А изложбата откри лично нейният инициатор - кметският наместник на Белиш Тодор Радевски, доказал (и с това си дело), че е управник със сърце и размах.

КМЕТЪТ РАЗКАЗА накратко за житейския и творчески път на Васко Василев: 30 години огнеборец в химкомбинат „Свилоза” в Свищов, за него кинорежисьорът Илко Дундаков прави филма „А пожари няма”, документални филми за Васко снимат и БНТ и свищовската телевизия „Видеосат”; дълги години е активен състезател и после треньор по вдигане на тежести в „Академик” (Свищов), „Етър” (Велико Търново), „Левски” (София); запален фотограф – член на Клуба на фотодейците в България, сътрудник на редица издания, дългогодишен фотограф на първото екологично дружество у нас „Свиеко”; планинар, художник, автор на разкази (първата му книжка „Облак с котва” излиза през 2005 г., втората – „А в дланите ми развигори”, чака своя издател); един от основателите на клуб „История на оръжието” към читалище „Владимир Заимов” в столицата… Ще прибавим – и съавтор, заедно с историка Андрея Андреев, на герба на с. Белиш, чийто внушителен макет миналата година бе поставен на входа на селото.

„ОТКРИВАМ изложбата на Васко и от ваше и мое име му пожелавам нови успехи в неговите разнородни занимания”, завърши словото си кметът и от името на Община Троян връчи на автора специална благодарствена грамота.

ПОПИТАХМЕ г-н Василев кой вятър го е довял от Дунава в Белиш. „Ходех по Балкана да снимам, в един момент си купих малка къщичка, за да има къде да преспивам след походите. Но ми хареса, оставах все по-дълго – макар че в моята махаличка няма нито ток, нито водоснабдяване; първо само през лятото, а сега целогодишно. Жена ми малко се противеше, но и тя дойде”, сподели ни свищовлията, като призна, че вече се смята за половин белишчанин.

Т21

Начало

Tweet