Йорданка Христова пя за нашите в Калгари

* „Никога не казвай „никога”!” * Концертът завърши с „Ще продължавам да пея” * За вестника написа: 
„На „Троян 21” – сърдечно!”

Канадските репортажи на Стефан

Рубриката се води от нашия сътрудник и приятел Стефан Генков – дългогодишен треньор по баскетбол, който в момента е на гости на дъщеря си Маргарита и семейството й в далечна Канада (гр. Калгари). Т21

А БЯХА ГОДИНИ, интересни години! ТроянЪТ пращеше по шевовете от народ, осъществяваше се повелята на Партията и ставаше Великото преселение на българите от селата към града. Всяка неделя вечер, пространството от Гарата до АПК-то, почерняваше от прииждащите полендаци, а селските автобуси, претъпкани до козирката, стоварваха работници от троянските села.

В ДЕЛНИЧНИТЕ ВЕЧЕРИ на „Движението”, „Стъргалото” и... не помня как още го наричахме (от ТОТО-то до сладкарница „Еделвайс”) ученици и ученички, млади работнички и работници сновяха нагоре-надолу и кикот, смях и задевки, и песни, много песни… Градската радиоуредба въртеше безспир хитовете на Емил Димитров, Лили Иванова, Йорданка Христова, Борис Годжунов, Стефан Воронов... В по-късните часове в препълнените ресторанти - КООП, „Рила”, „Лисичите дупки”, оркестри, местни и гастролиращи, до среднощ свиреха на веселящите се младежки компании. В петък и събота профсъюзните клубове на големите предприятия „Болшевик”, „Троянка”, „Елпром” и др. организираха забави и там се играеше до насита - румба, танго, ча-ча-ча и пиринка.

СРЕД УЧЕНИЧКИТЕ тогава на мода беше да имаш лексикон, а един от обичайните въпроси в него бе „Коя ти е любимата ти певица?”. Запленен от впечатляващата й външност - дълги тъмни коси, красиво лице, стройно тяло и пищен бюст, от мощния й приятен глас, аз винаги отговарях „Йорданка Христова”. Мечтаех, желаех да я видя и чуя на живо. За жалост кръговратът на живота никога не ми позволи това. Но, както обичам да си повтарям - „Никога не казвай „никога”!”; защото това се случи тук, в Канада, след толкова години и на хиляди километри от България.

КАЛГАРИ, 10 МАРТ 2012 Г. Около 150 човека от живеещите тук българи, платили за билет 20 канадски долара, се бяхме събрали половин час преди началото (19:00 ч.) за това културно събитие – концерт на Йорданка Христова. По стар български обичай технически причини забавиха началото с още 30 минути, но това пък даде допълнителна възможност за повече разговори, за завързване на нови познанства.

В 19:30 Ч., СРЕД АПЛОДИСМЕНТИТЕ НА ПУБЛИКАТА, най-сетне тя се появи - примата на българската забавна музика Йорданка Христова. Във встъпителните си думи г-жа Христова благодари на всички – зрители, организатори и всички българи в Калгари и Канада, за топлото посрещане. Разказа ни, че идва от снежна и мразовита България и завижда на живеещите тук - в града с най-многото слънчеви дни на планетата. Подчерта, че на път за Канада е изнесла няколко особено успешни концерта в любимата й Куба; и изказа съжаление, че Фидел Кастро не присъствал както обикновено, обяснявайки си го с напредналата му възраст (на тези думи на Данчето един зевзек от задния ред прошепна: „Ех, ако и ти беше 20-годишна, едва ли нямаше да дойде?!”).

КОЯ ВСЪЩНОСТ е Йорданка Христова? Една от легендите на българската забавна песен се появява за първи път на сцената през 1964 г. Завършва първия випуск „Професионални изпълнители” в класа на Милчо Левиев. Десетилетия наред пее по подиумите в България и по света (обича да казва: „Пяла съм и на Айфеловата кула!); превръща се в любимка на родната публика.

И ЕТО ТЯ, голямата Йорданка Христова, запя пред нас. Подгря публиката с „Не вярвай на сълзите”, продължи с „Песен моя, обич моя” и още, и още... Затоплиха се, отпуснаха се закоравелите и охладнели души на емигрантите, събуди се българското в тях. Все по-буйни, по-възторжени станаха ръкоплясканията и овациите. Последваха евъргрийните „Делфините”, „Тежък характер”, „Изповед”, „Обичта продължава”… А градусът на настроението в залата се покачваше с всяко ново изпълнение.

ПОСЛЕДВАХА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ кубински и южноамерикански песни в ритъма на самбата и ча-ча-ча. Неслучайно в Куба наричат нашата Йорданка „Българската мулатка”. Изпя и „Гергьовден”. На крака изслушахме „Тъмночервена роза” - десетки в залата й пригласяха, а възрастни мъже и жени скришом бършеха сълзите си. Кулминацията настъпи, когато запя „Лиляно, моме” и мало и голямо се хвана на хорото. Поклони се пред паметта на своя колега, отишъл си от този свят - легендата на българската естрада Емил Димитров, и запя неговата „Моя страна, моя България”. Отново неспирни овации, ръкопляскания, сълзи и възгласи: „Браво, браво! България, България!”. Концертът завърши с песента, бисирана няколко пъти – „Ще продължавам да пея”.

ИЗМОРЕНА, НО УСМИХНАТА, голямата певица се оттегли в гримьорната, като преди това успокои почитателите си, че ще се върне да раздаде автографи. Когато дойде моят ред и казах, че съм от Троян, тя възкликна и два пъти повтори:

Стефан взима автограф за читателите на Т21

- От Троян? Наистина ли сте от Троян?

- Да! От Троян съм! Защо?

- Троян, Троян, прекрасен град, прекрасни хора, прекрасни спомени! Разбира се, ще се снимам с един троянец! И предайте на всички троянци: „Да са здрави и щастливи!”.

За вестника написа: „На „Троян 21” – сърдечно!”. И попита:

- А, защо 21?

- Троян в 21-ви век! - отговорих.

- Да, да, разбира се! Още веднъж - сърдечно!

22 март 2012 г., Калгари

Стефан Генков

Начало

Още по темата:

• Баскетбол или ски - това е въпросът!
• Надежда Василковска: "Иска ни се бъдещето ни да е в България"
• Да развяваш трибагреника и да дереш гърло: „Давайте, момчета!”
• Хокей на живо от Канада
  

Tweet