Леля Дана от Балкана

* Не се страхува от зверове. Бои се единствено от зли хора. „Злият човек е по-опасен от мечка стръвница”, категорична е Дана Мичковска * Харесва хора с широка душа, щедри люде. Като пилота Ценко

С РУСИ КОСИ И СИНИ ОЧИ, жилава, с обветрено лице и дружелюбна усмивка. От 42 години живее в планината. Горе я завел баща й, била на тринайсет. След време се омъжила за Гечо, един от първите планински спасители в Троян, и станали стопани на хижа „Амбарица”. Двайсет и пет години изкарала на високото. Валяли я поройни дъждове, затъвала в преспи по 5 метра и лека-полека откривала тайните на гората. В най-тъмната нощ да я пуснеш от връх Амбарица, без проблем ще стигне до хижа „Добрила”. Не се страхува от зверове. Бои се единствено от зли хора. „Злият човек е по-опасен от мечка стръвница”, категорична е Дана Мичковска.

СРЕЩНАЛА Е МНОГО СВЕСТЕН НАРОД през всичките тия години. Видяла е и класически бандити. За тях не й се разказва. През 1985 г. дошла на Зелениковския манастир. Дядо Наум, тогава игумен на Троянския манастир, специално я поканил. Казали му, че е страхотна хижарка, много оправна. Оттогава до ден днешен е тук, изглежда завинаги.

ВИКА КУЧЕТАТА с пиратки. Гръмва пиратката и те довтасват, където и да са се запилели: Рекс – красива немска овчарка, Балкан – здрав каракачанец, и мелезът Мечо. През зимата Рекс варди в коридора на манастира, а Балкан е отпред на стълбите. Не можеш припари с нечисти помисли. В манастира ток няма. Нощем слага две свещи до главата и се унася в романите на Толстой, Виктор Юго и Мопасан. Почете, подремне малко, събуди се и пак чете. До сутринта.

ПРЕДИ ВРЕМЕ въжената линия на Амбарица се скъсала и от 12 метра младата тогава Дана полетяла в камънаците. Не знае как е оживяла. Корава глава. Два месеца лежала в болница, изписали я и тя побързала да се качи на Купена. С гипсиран врат и с по-малката си дъщеря Славия за дружина. След злополуката спи лошо, добре че са книгите.

ДО 400 ДУШИ НА НОЩ е посрещала на Амбарица. Не е върнала никого от вратата. Колкото и натъпкана да е била хижата, все намирала още едно място. По 300 чаршафа перяла на ръка, с прах „Петел”, ръцете й изгаряли. „Абе, опасна бабичка”, намесва се Славия, която слуша внимателно нашия разговор.

АНГЛИЙСКИЯТ ПОСЛАНИК РИЧАРД СТАГ се качил на манастира с хрътката си. Мечо не разбрал, че дамата е от сой и взел, че й сръфал задника. „Нищо, нищо”, казал англичанинът. „Ще я заведем на доктор”. Притеснила се леля Дана да не стане международен скандал, а човекът даже се извинил за безпокойството. След време същият посланик довел децата си. Леля Дана имала само лютеница и хляб, дала им; англичанчетата ядяли, че ушите им плющяли.

СУТРИН СТАВА В 6, пали печката и прави кафе. После нахранва кучетата с попара от хляб и малко олио. Сетне на градината. Да окоси тревата. Да изчисти църквата. Да нагледа вилата, дето е строена за възрастните владици. Някога имала кози, магаричка и кокошки, но фуражът свършил и те се споминали.

НАУЧЕНА Е ДА ЖИВЕЕ ВСЯКАК. Не е претенциозна. Петдесет лева на месец отиват за кучетата. Тя получава към стотина. Всяка събота Славия нарамва огромна раница с двайсетина хляба и тръгва от Орешак към манастира. След около час по стръмното е при майка си. Олио, сирене, кибрит и свещи са другите екстри, които щерката мъкне нагоре. И така през цялата година, при всякакви условия.

ДО НЯКОЕ ВРЕМЕ разговаряме навън, после слънцето се скрива и рязко захладнява. Влизаме в манастира, четирите котки край печката дори не помръдват. Продължаваме да си говорим. Посрещала е много хора; бедни и богати. От цяла България идват да си бъбрят с нея: за любов, за раздяла, за мечтите си и какво ли не още. Към всички е добронамерена. Истинските й приятели обаче са малко. Харесва хора с широка душа, щедри люде. Като пилота Ценко. Винаги разказва къде е ходил, какво е видял по света. Рядко идва, за малко остава, но тя дълго помни срещите си с него и ги очаква.

НИКОГА НЕ Е ЛАМТЯЛА за пари. На хижа „Амбарица” се качила без нищо и слязла без нищо. След толкова години труд не успяла да спести дори за една стая. Могла е спокойно да бръкне в кацата и днес да има каквото си поиска. Не го направила. Показва ми снимка от младини. Спокойно минава за холивудска красавица. Казвам й го. Нищо че е над 70, нищо че живее в пущинака, става й драго.

НА ЕДНА НОВА ГОДИНА вратата внезапно се отворила, появил се някакъв евреин. От Израел. Издебнал кучетата да не го усетят и се намъкнал в манастира. Поканила го да седне, пийнал евреинът, хапнал, станал и си тръгнал. Откъде е дошъл, как я е намерил? Пълна мистерия.

ТЯ СЪЩО Е МИСТЕРИЯ. Него лято било много сушаво, всички чешми и извори наоколо пресъхнали. Появили се наоколо мечки, вода да търсят. Взела леля Дана да бие камбаната, белким ги прогони. От зор камбаната се пукнала. Тогава изкарала една грамадна ламарина и задумкала по нея с черпака, колкото сила има. Цяла нощ обикаляла с ламарината из гората и думкала, мечките в чудо се видели.

ВЕЧЕ Е НОЩ, печката бумти, над баирите – дива луна. Запява ей тъй, без повод. Стара планинарска песен за Амбарица. Пее хубаво и стеснително поглежда към земята. Леля Дана от Балкана.

19 юли 2011

Владо Трифонов

* Текстът е от подготвяния за издаване сборник с очерци и есета „Време за пиене”; препечатваме го от сайта на Едвин Сугарев www.svobodata.com

Tweet