Срещите правят хората по-толерантни

* „И това ми пребиваване в Германия потвърди, че в основата на немския живот стоят двете „Д” – дисциплина и доверие. Ако спазваш реда и не мамиш на дребно, няма пречки да те приемат”

Преди дни преподавателката по немски език в троянското СОУ „Св. Климент Охридски” Пенка Острева се завърна от семинар в Германия, финансиран по европейската програма „Учене през целия живот”. По-долу ви представяме разказа на г-жа Острева за преживяванията и поуките от поредната й германска визита.

*****

ПО-РЕЗУЛТАТНИЯТ НАЧИН

През изминалите дни (от 20 до 28 октомври) имах поредна възможност за среща със съвременната немска култура. Поканиха ме за участие в семинар, организиран от Академията за образование в град Хаминкелн, Германия (на около 60 км северозападно от Дюселдорф) и финансиран по европейската секторна програма „Грюндвиг”, която е част от програмата „Учене през целия живот” и е насочена към развиване на умения и квалификация у възрастни. За съжаление опитът ми с кандидатстване по европейски програми показва, че общуването директно с тамошни институции е далеч по-резултатно, отколкото ако се мине през посредничеството на българските.
 

АКАДЕМИЯТА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ В ХАМИНКЕЛН

Академията в Хаминкелн е едно амбициозно място, подкрепяно от католическата църква, което се определя като „образователен център, в който хора от всички обществени слоеве и възрасти, от различни култури, религии и националности се срещат, учат се един от друг и общуват.” Ние видяхме на практика това общуване. Заедно с нашия семинар там течаха: компютърен курс, занимания с отпаднали от училище ученици, езиков курс по немски за чужденци - бъдещи мисионери в собствените си страни. За мен като учител беше любопитно да разбера, че споменатите ученици бяха там на едномесечен престой, за да посещават различни работилници – по готварство, дърводелство, градинарство, което да ги насочи към съответните професии. Самият комплекс предоставя чудесни условия – помещения за работа, спални, места за отдих (спортни съоръжения, огромен парк за разходки), голяма библиотека. Въпреки присъствието на много хора заниманията са организирани така, че всеки си има ниша, където да работи спокойно и без да пречи на другия. Годишно академията посреща около 4 500 души в над 350 различни събития. За да организират нашия семинар, от тамошната секция „Общо и гражданско образование” са кандидатствали, както вече стана дума, за европейско финансиране.
 

НЕМСКАТА ТОЛЕРАНТНОСТ

Темата на семинара беше „Европа срещу расизма”, а участниците бяха учители по немски език от Полша, Литва, Латвия, Чехия, Словакия, Румъния, Австрия, Турция; представителите на България бяхме двама. Мисля, че германците днес са едни от най-толерантните в цяла Европа и че обяснението е историческо. Те са толкова „опарени” от Втората световна война, че не смеят да толерират никаква форма на дискриминация. При посещението ни в Министерството на младежта и социалните дейности на провинция Нордрайн-Вестфален в Дюселдорф ни запознаха как работят по въпроса за интеграцията. И там, разбира се, има много проблеми. Например, създадени са мобилни групи, изпращани на места, където има възраждащи се неонацистки настроения, за да разговарят с хората. В Мюнстер посетихме такава група, запознахме се с един от членовете й – историк по образование. Тези групи са резултат от спечелен проект, разработен от въпросното министерство. Толерантността е държавна политика, но аз я видях и в ежедневното общуване на хората. В района има голямо струпване на емигранти от целия свят, но не се усеща напрежение на битово ниво. Германците приемат всеки, който уважава законите и реда в страната.

ПРОБЛЕМИТЕ НАВСЯКЪДЕ СА СХОДНИ

Семинарните занимания с колегите от другите страни показаха, че проблемите ни са сходни. Всички например споделиха, че представителите на малцинствата не желаят да посещават училище. На участниците им беше интересно да научат за българската практика да се спират детските помощи при такива случаи. По парливите теми се говореше откровено, на моменти даже припламваха искри. Чехите бяха най-категорични, че малцинствата там не могат да бъдат интегрирани. Немските ни домакини признаха, че ни намират за прекалено остри. Разбрахме, че проблемът с расизма и неонацизма е по-голям в бившите източногермански провинции. Може би не беше случаен фактът, че страните участници в семинара бяха предимно от бившия соцлагер. Като цяло у мен остана усещането, че в Европа все още си стои една невидима разделителна линия и по отношение на расовата и етническата толерантност. Трябва да призная, че всички ние бяхме по-чувствителни към различните, отколкото местните хора. Но пък лесно се приобщихме към една по-толерантна среда. Показателно беше общуването в столовата на комплекса, където се хранеха хора от различни раси и социални нива, а атмосферата беше на взаимно уважение. За няколко дни като че ли живяхме с по-малко предразсъдъци и напрежение.
 

ДВЕТЕ „Д”

И това ми пребиваване в Германия потвърди, че в основата на немския живот стоят двете „Д” – дисциплина и доверие. Ако спазваш реда и не мамиш на дребно, няма пречки да те приемат. От балканска гледна точка това може да изглежда като наивност, но за тях е много важно. По време на общуването ни възникна един дребен проблем (нещо неизбежно, когато се съберат много хора). Свидетел съм, че по-нататъшната ни работа стана отново възможна чак когато се възстанови доверието в групата.
 

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА МЛАДИТЕ

Някои преподаватели бяха довели свои ученици. В това, да се отваря път пред младите хора, виждам най-големия смисъл на подобни обмени. В Хаминкелн завързах полезни контакти и се надявам догодина те да прераснат в нов проект, който да срещне наши ученици с техни европейски връстници. Нашето училище е убедено, че трябва да се работи именно в такава насока. По линия на партньорството си с училището в Елванген ние вече сме направили такъв контакт - един наш 11-класник ще живее два месеца в немско семейство и ще посещава учебните занятия в гимназията. При гостуванията ни с ученици в Елванген ми е правило впечатление, че децата ни се връщат оттам променени. Да се надяваме, че догодина ще можем да им предоставим още повече възможности за такова личностно обогатяване по линия на европейското партньорство.

Пенка Острева, преподавател по немски език,

СОУ „Св. Климент Охридски”, Троян

Начало

Tweet