Георги Данаилов в Терзийско

* Домакинът Дако Даков: „Запознахме се с г-н Данаилов при една екскурзия миналата година в Ковачевица. Бяхме група приятели, всички от Троян…” * Следващата среща – със „стършелите”

ГЕОРГИ ДАНАИЛОВ – именитият български писател, нашумял особено с модерния си пътепис „До Чикаго и назад 100 години по-късно”, като кинаджия и сценарист на някои култови български филми и с „отшелничеството” си в последните години в къщата си в с. Ковачевица в Родопите – в събота (16 юли) се срещна със свои троянски приятели и почитатели. Литературното парти се състоя не къде да е, а в с. Терзийско (сгушено в Балкана и родеещо се в някаква степен с родопската Ковачевица), а домакини бяха Пенка и Дако Дакови.

„ЗАПОЗНАХМЕ СЕ С Г-Н ДАНАИЛОВ при една екскурзия миналата година в Ковачевица. Бяхме група приятели, всички от Троян, искахме да разгледаме прочутата къща с трите бора на писателя, станала „героиня” в една от книгите му („Къща отвъд света”), решихме да я потърсим, но се оказа, че сме точно пред нея, чиста случайност. А стопанинът се показа от прозореца и ни покани вътре”, разказа пред Т21 за „генезиса” на настоящото събитие г-н Даков.

СРЕД 30-НАТА ГОСТИ на срещата с Георги Данаилов имаше и други важни личности – сатирикът и главен на в. „Стършел” Румен Белчев със съпругата си Наталия, университетски преподавател, и прелестната им щерка Ина, студентка в Сорбоната в Париж; актьорът Венци Кисьов, отколешен приятел с Дакови и незабравен с филмовата си роля на младия Маркс; заселилият се трайно, особено през летните месеци, в терзиевската си къща художник дърворезбар Владимир Златков, който иначе живее в Германия; местните знаменитости – семейството живописци Ирена и Цвятко Дочеви. Сред присъстващите бе и група троянски ценители на литературата, на Георги Данаилов и на гостоприемното семейство Дакови, както и чаровната спътница на писателя, синът му и снаха му.

СРЕЩАТА СЕ СЪСТОЯ НА НЕОБИЧАЙНО, но оказало се най-подходящото място – на открито в двора на изисканата, нова, модерна и заедно с това съхранила доста от отколешния балканджийски дух вила на Пенка и Дако, и само на метри от малкия им домашен параклис. Но протече по обичайния за подобни мероприятия „сценарий” – първо авторът прочете откъси от свои произведения, включително и от най-новото, което почнал да пише през м. февруари т.г. После тези, които се „престрашиха”, му зададоха по някой въпрос – питанията бяха не толкова литературни, а по-скоро битово-житейски. Авторът с охота отговори, пошегува се с много неща, и най-вече със себе си, подчерта, че недолюбва технологията на днешното време, откъсваща човека от естеството на нещата, и в тази връзка полушеговито заклейми компютъра. Разказа и други смешни истории, за което не бе нужно да го питат; и след това, все тъй непринудено и сърдечно, раздаде автографи на множеството желаещи. А пък троянското трио „Мелодика” (Весела, Лина и Мая) попя на именития гост, в знак на благодарност от името на всички.

ПО-НАТАТЪК ДОЙДЕ НАЙ-ВАЖНАТА ЧАСТ – около масата, където се казаха още по-интересни и важни неща. И където цареше непринудена приятелска атмосфера, зареждана допълнително от сърдечността и чара на Пенка и Дако. Домакините не скриха, че имат идеи и за други подобни срещи – като с Румен Белчев се договорили най-скорошната да е със „стършелите”, екипа на най-смешния и най-тъжен български вестник.

Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• ВЛАДИМИР ЗЛАТКОВ: Никоя криза не може да победи изкуството

Tweet