Валентина Цочева: Да сме готови да рискуваме

* В България сме консервативни, особено в малките градове, където хората се познават * Децата са огледало на своите родители * За испанците не е важно кой си, а какъв си

Валентина Цочева е детска учителка в ЦДГ „Синчец” (Троян). Заедно с колежката си Павлинка Дисанска вече трета година работи по eTwinning – виртуална мрежа за училищни партньорства в Европа. Проектите им са ориентирани към работа с деца на възраст от 3 до 7 години. В България има 5-ма посланици на eTwinning, избрани от ЦРЧР (Център за развитие на човешките ресурси), и г-жа Цочева е един от доброволните им помощници - както всеки учител, очарован от магията на eTwinning. През изминалата 2010 г. е била на семинар в Литва, откъдето се е върнала обогатена с много контакти. Съвсем скоро се завърна от Испания, където е представила свой проект. В момента в ЦДГ „Синчец” работят по 2-годишен проект „Децата на Европа празнуват”, финансиран по европейската програма „Коменски”. С Валентина Цочева разговаряме за българите и другите европейци, за децата и родителите, за очарованието на Испания, за използвани и неизползвани възможности.

*****

- Какво е необходимо, за да се започне работа по eTwinning проекти?

- Лично желание и любопитство. Подобна работа изисква допълнително натоварване.

- Българите имат ли това желание и любопитство?

- У нас учителите по принцип са пасивни. Впечатленията ми от колегите, с които съм работила (от Испания, Словения, Словакия и Румъния и др.) са, че самата образователна система ги стимулира да търсят нови и интересни методи на работа с децата и самоусъвършенстване. В чужбина имат по-малко знания, по-малко езикови и компютърни умения, но са много по-инициативни и отворени към нови идеи. В България сме консервативни, особено в малките градове, където хората се познават.

- А доколко срещате подкрепа у родителите, които са най-пряко заинтересовани да се работи с децата им поновому?

- Родители също бих разделила на пасивни и активни - има такива, които с желание откликват на всяка една наша инициатива, а други, водени от свои лични подбуди, предпочитат да останат встрани и да наблюдават. Децата са огледало на родителите си и това особено много личи при нас в детската градина. В чужбина родителите са част от училищните настоятелства, подкрепят всяка една инициатива, ангажирани са да подготвят съвместно със своите деца материали по определена тематика, да участват в различни състезания и изложби. В испанското училище например бяха направили различни табла за Коледа. Представяха семейството – от конкретните семейства на децата до светото Христово семейство. Родословните дървета бяха изработени съвместно от родители и деца. По проекта на детската градина „Децата на Европа празнуват” създадохме ателие по керамика. В заниманията взеха участие и родители. Те имаха възможност да се включат в съвместни дейности с децата, да усетят атмосферата в детския колектив и да видят децата си в друга светлина. Бяха много приятно изненадани. Надяваме се при подготовката на следващ празник или занимания да се включат повече родители, а защо не и баби. На родителите, особено на по-младите, им харесва възможността да дойдат, да са част от ежедневието на своите деца и да се разчупи досегашният модел на общуване родител-дете-учител.

- Значи има развитие и при българските родители?

- Мисля, че ако сме инициативни и покажем желанието си за съвместни дейности, родителите биха се включили в наши инициативи. Но максимата на българина „Детето е мое, ще го правя, каквото си искам”, не можем да я променим.

- А как попадна в Испания?

- В края на 2009 година заедно с Мерседес Лопес Фатас - преподавател по информационни технологии, успешно реализирахме (чрез проект в портала на eTwinning ) своята идея за създаване на мултикултурен календар. Добрите резултати от проекта и родилото се приятелство станаха причина да бъда поканена и да взема участие в организирания от училище „Дева Мария от Пилар” семинар за представяне на eTwinning пред учители от областта Арагон, чийто административен център е Сарагоса.

- Как изглежда едно испанско училище?

- Училището „Дева Мария от Пилар" се намира в централната част на град Сарагоса и е едно от най-реномираните в града. То е основано от св. Йоан Боско и децата задължително изучават религия. Дон Боско е италиански свещеник, който произхожда от бедно семейство. Той създава образователна система, която е характерна за всички училища по света, основани от него - така наречената превантивна система, която се основава на три основни нужди на всеки човек: нужда от любов, нужда от знание и нуждата от това да се разбере смисъла на всичко (което води в крайна сметка до Бога). Училището е с около 1300 ученици - от детска градина до средна професионална степен. От тази година за първи път има цивилен директор - Едуардо Марко, изключително позитивен човек, с авторитет сред колеги, родители и ученици. Неговият мандат е 6 години. Всяка една образователна степен има свой директор, сменяем на 4 години. Учители и ученици имат униформа. Класните стаи на децата от различните образователни степени са разделени в отделни крила и са с прозорци и към коридора. Училището разполага с физкултурен салон, зала за театрални представления и семинари, кабинети, оборудвани с техника, съобразена с професионалното обучение на децата. В училището има система от правила, чието спазване е задължително за всеки, независимо на каква възраст е.

- Успя ли за краткото време там да опознаеш испанците?

- Животът и традициите в Испания са доста различни от нашите. Шокиращи са мащабите на всичко, но нито за миг не ме напусна усещането за спокойствие и сигурност. Може би защото бях сред свои приятели или защото животът там е по-подреден, липсва нашата вечна тревога за пари, ежедневната борба за оцеляване. Испанците са отворени и освободени хора. Не страдат от комплекси и предразсъдъци. За тях не е важно кой си, а какъв си. Рядко ще ги срещнете начумерени и ядосани. Те обичат много да разговарят, да се смеят и забавляват.

- Накрая не мога да не задам вечния български въпрос: Европейци ли сме ний?

- Ние винаги сме били част от Европа. Но за да сме европейци, нашето мислене трябва да се промени – не само да очакваме, а и да сме готови да рискуваме и да дадем от себе си. На Запад не са по-кадърни, но са по-инициативни и имат добра социална политика с точни правила, които се спазват от всички. Освен това там умеят да работят в екип и обединени от общата цел да проявяват повече толерантност. Тук сме индивидуалисти и желанието да изпъкне личното „аз” надделява.

- Такива ли ни възприемат и навън?

- В Испания колегите бяха изненадани от нас и промениха мисленето си за хората от България. Истина е, че навсякъде има предразсъдъци за българите. В чужбина по принцип са позитивно настроени, с желание да опознават другите – въпросът е как ние ще се представим пред тях.

27 декември 2010 г.

Интервю на Нели Генкова

Начало

Tweet