В Орешак си спомниха за един „съвременен възрожденец”

* Стела Спасова: „Кинчо Копрински бе необикновен учител”
* Мариян Данчев: „Достойна брънка на достоен род”

ТРОГАТЕЛНО. И даващо самочувствие. Така може да се определи възпоменателното тържество за даскал Кинчо Копрински, организирано от двама негови съмишленици и почитатели - колежката от ОУ „Васил Левски” в с. Орешак Стела Спасова и бизнесменът Мариян Данчев, ученик, духовно свързан с именития си учител (3 декември).

СЪБИТИЕТО, на което присъстваха предимно местни хора, знаещи добре покойния даскал Копрински и неговото достойно дело, се състоя в училището (ОУ „Васил Левски”, Орешак). Същото училище, където основно преминава педагогическият път на този „съвременен възрожденец”, според определението на колеги и приятели; но и училището, където след отказа му да лансира дете на местен партиен началник е свален от директорския пост, а после вкаран в… лудница. Сред присъстващите бе и кметът на Орешак Христо Терзиев, а от общинската администрация - Мария Милева от културния отдел, също възпитаничка на ОУ „Васил Левски”, Орешак.

ПРЕДСТАВЯНЕТО НА УЧИТЕЛЯ бе сред любопитна изложба на негови живописни платна, а множеството акварелни портрети бяха наистина впечатляващи (даскал Копрински е от род на художници и е преподавал и рисуване), документи от личния архив, открити след смъртта му, много фотоси и вещи, включително надгробната му бронзова маска. Сред показаните реликви бе и оригинален фотографски портрет на големия богаташ и дарител хаджи Калчо Дренски от орешашката махала „Баба Стана”, носещ подписа на автора - „Георги (Дан)чов, худ.-фотограф от гр. Чирпан, сподвижник на Апостола на свободата В. Левски”, и датиран „1885 г.”.

КИНЧО КОПРИНСКИ бе необикновен учител, човек, който се раздава докрай, каза в прочувственото си слово г-жа Спасова. Тя припомни училищните му постановки, културните експедиции в района, любовта към българското, пренесена у учениците му, безкористността… Мариян Данчев също акцентира върху родолюбието и патриотизма на даскал Копрински и нарече учителя си „достойна брънка на достоен род”. Тук е мястото да кажем, че много от предметите в изложбата за Кинчо Копрински са открити, събрани/откупени и подготвени от г-н Данчев, който бе и спонсор на почерпката в памет на големия орешашки просветител.

Т21

*****

По-долу ще прочетете едно предизвикано стихотворение на Мариян Данчев. „Грапаво” поетически, но искрено до болка. Авторът ни го донесе ден след възпоменателното тържество, признавайки, че поводът е разочарованието. Разочарованието от днешните „духовни” реалности – тъй обидно несъизмерими с духовната мисия и сила на даскал Копрински.

И за него веч гроб се копае!

Двадесет години веч минават,
за народа грижи щедро се полагат.
Да не ходи гладен, нито да жадува,
пък и много, много той да не умува.

С шоута и сериали изобилна,
все е нашата трапеза милна.
Гледай „Слави”, вижте „Каналето”,
„Иван Звездев” – празно да не е шкембето!

С новини и със комици
пълнят нашите паници
и от всякаква помия
не отказваме се ние.

И тъй с таз храна, с редовни грижи
животът блудкаво се ниже.
И народът възмъжава,
е какво, че изпростява!

Не ще да слуша той за Левски,
ни за Ботев, Караджата!
Не ще „празни” думи той за свободата!
Дайте нему „Билла”, „Лидъл”, дайте „Листопада”.
С евтиния и простотия да напълни душата!

Земьо, ле, земьо балканска,
що си нашите деди хранила,
днес стоиш пуста, пуста запустява,
няма време за теб – извинявай,
че по канала почва сериала.

Ех, да не се чудим, че сме все накрая
и се срещаме с „абе, добре съм, ама ще се оправя”.
Че ни всички презират
и в заден двор завират.

Който свойта история не знае
и за своите деди и бащи не хае,
той не е достоен за чест,
той е роб, и за него веч гроб се копае!

Мариян Данчев

Начало

Tweet