От Троян до Берлин – поглед към българската колекция в Музея на европейските култури

* „В Музея на европейските култури в Берлин се намират стотици артефакти от България. Над 250 от тях са събрани от Густав Адолф Кюперс в Троян и околностите“ * „Особено се надяваме, че българските колеги ще проявят интерес към предметите, събрани в Берлин, и ще сме благодарни за всякаква информация и коментари“

Густав-Адолф Кюперс (1894-1978)

И ний сме дали нещо на света 

Преди две години, през 2024 г., немският българист и културолог д-р Матиас Таден, сътрудник на Музея на европейските култури (Museum Europäischer Kulturen, MEK) в Берлин, посещава страната ни – във връзка с проучвания за сериозната колекция от предмети на бита и културата от България, сред тях и немалко от Троян и Троянско, събрана през 30-те години на миналия век от немския журналист и любител етнограф Густав-Адолф Кюперс (1894-1978). Д-р Таден посещава и Троян, посрещнат е гостоприемно в Музея на занаятите и си сътрудничи по темата със специалистите от музея. От своя страна той информира троянските си колеги за българската колекция в Музея на европейските култури. В резултат на троянската визита на д-р Таден в годишното издание на Музея на занаятите излиза неговата статия „От Троян до Берлин – поглед към българската колекция в Музея на европейските култури в Берлин“, извадки от която ви представяме по-долу. Т21

В БЕРЛИНСКИЯ Музей на европейските култури се съхранява голяма етнографска колекция от България, която наброява 1300 предмета. Най-голямата част от колекцията датира от времето на пътешественика, любител етнограф и по-късно ботаник Густав-Адолф Кюперс. Между 1935 г. и 1939 г. той пътува из Балканския полуостров по поръчка на тогавашния отдел „Евразия“ в Берлинския етноложки музей. Още при първото си пътуване иска да посети България, но стига до нея едва при четвъртото си от общо пет пътувания с продължителност няколко месеца.

Занаятчийски предмети от Троян в колекцията на Кюперс

ОТ ТЕЗИ пътувания, които Кюперс предприема в различни части на страната, са запазени около 700 предмета. Те включват предимно образци от селското стопанство, текстилното и хранителното производство, но също така икони и някои други предмети от духовния живот. Днес в берлинската колекция се съхранява една от най-големите колекции на българска битова култура извън България. Може да се предположи също така, че никоя друга европейска колекция не притежава толкова много предмети и фотографии от Троян, колкото тази в Берлин - освен самият Троян, разбира се. Как се стига до това? Какви предмети е събирал Кюперс? И какви връзки е имал той и музеят в Берлин с България и региона?  

ПОДОБНИ въпроси ще бъдат разгледани в тази статия, която е резултат от кратко посещение в Троян през октомври 2024 г. По време на този престой имах възможност да посетя Музея на занаятите в Троян. Получих много информация от уредниците Даниела Банкова и Десислава Вутова. Посещението значително разшири познанията ми за предметите, събрани от Кюперс, и ги обогати с много нови идеи и гледни точки. С намерението да представим колекцията за първи път на българския читател, тази статия е и част от германо-българското сътрудничество за берлинската колекция.

***

ГУСТАВ АДОЛФ КЮПЕРС и неговите колекции играят централна роля в разширяването на етноложките фондове на Музея на европейските култури, особено по отношение на Югоизточна Европа. Ентусиазмът на Кюперс към Балканите не се основава на дълго проучване на региона, а вероятно се пробужда по-скоро случайно… Интересът му към региона е свързан и с една проекция: Кюперс е ярък пример за модерния скептицизъм, който е много разпространен в междувоенния период в Германия, той вижда Балканите като своеобразен предмодерен контраобраз на Западна Европа. Тук, както той обяснява в много публикации, традиционната, сякаш „недокосната“ народна култура е все още непокътната и може да бъде запазена за германските музеи.

ИНИЦИАТИВАТА на Кюперс идва в точното време за Етнографския музей в Берлин – през 1935 г. там е създаден отдел „Евразия“, който има за цел да документира „материалните културни ценности на европейските скотовъдни и земеделски народи и занаятчийските продукти на прединдустриалните селски и градски култури“. Ръководителят на отдела и убеден националсоциалист Херман Бауман  обаче не разполага със средства за организиране на собствени експедиции и за него било много удобно, че Кюперс събирал по собствена инициатива и през следващите години дарил на музея около 3600 предмета и 1600 фотографии, като районът на колекциониране обхваща цяла Югоизточна Европа. 

ЗНАЧИТЕЛНА част от предметите и фотографиите, които Кюперс пренася в Берлин от Югоизточна Европа, идват от България, където той пребивава в средата на лятото на 1938 г. и 1939 г. Около 700 предмета и около 300 фотографии от тези пътувания са запазени до днес. Въпреки че преди това е пътувал до населени с българи райони в Южна Добруджа, в днешна Северна Македония и в източната част на Кралство Югославия, до този момент не е стъпвал на българска територия. 

КЮПЕРС, който освен при първото си пътуване винаги е бил придружаван от най-големите си деца Хаймтраут и Райнхарт, понякога пътува по труден терен. Фактът, че като еднокрак военен инвалид е бил зависим от автомобил, а следователно и от бензин и разумни пътни условия, от една страна е улеснявало пътуването, но понякога е било и затруднение. Това важи особено за източната част на България – второто му пътуване през 1939 г. го отвежда до Черно море, а през следващата година и до Странджа планина

Иконата, подарена на немския пътешественик в Троянския манастир

ЕДНА от най-големите колекции обаче датира от първото му посещение през 1938 г. и включва различни видове предмети от Троян. В съседното с.  Орешак Кюперс посещава и местния манастир (Троянския манастир), където прави и няколко снимки. Местното братство му подарява и една икона – според инвентарната книга тя е на цели 400 години, твърдение, донякъде неправдоподобно, но чиято точност не може нито да се потвърди, нито да се опровергае.

ДОКАТО художествените творби от манастира са отразявали преди всичко „туристическия интерес“ на Кюперс, а иконата е била от второстепенно значение за музейната колекция, не така стоят нещата с местното керамично и дървообработващо производство. Кюперс документира обстойно и двете производства, така че Музеят на европейските култури в Берлин днес притежава множество предмети, които са изключително характерни за художественото и социалното развитие на региона, както и за неговата културна история. Берлинският музей съхранява във фондовете си общо 261 предмета от Троян и Орешак и 41 фотографии.

КАКТО в предметите, така и във фотографиите интересът на Кюперс към характерните отрасли на промишлеността и нейните продукти е поразителен: керамика и дърводобив. Всъщност градът е бил център на производството, търговията и занаятчийските иновации в продуктите, свързани с тези отрасли. Заедно с производството на стомни и други керамични предмети Кюперс документира бъкларство и техниките за пирографиране. Снимките му отразяват основно серийното и масовото производство. В съответствие с етнографския интерес по онова време в музейната колекция попадат не само готовите продукти, но и инструментите, необходими за производството, което се отнася и за бъкларство – Кюперс събира клещи, пергели, отвеси и други предмети от една троянска работилница.

Практикуване на занаята пирография, Троян, 1938 г., сн. Густав-Адолф Кюперс

БЛАГОДАРЕНИЕ на местното богатство от гори и дървесина, както и на благоприятното географско положение, съдовете, таблите и другите предмети, произвеждани в Троян, са били не само за лична употреба, но и за масова продажба. Снимките на Кюпер показват, че модерните технологии са били важна основа за това – без пълното електрифицирането на селищата от 20-те години на 20. век нататък масовото производство и декорацията на дървени изделия в Троян би било трудно постижимо. Това е довело до развитието на специализиран местен занаят в Троян с надрегионално производство (пирографията), в който са участвали цели семейни групи, документирано и от Кюперс. Това е довело до производство продукти, които очевидно са надхвърляли ежедневните нужди и очевидно са надхвърляли местния контекст. За това свидетелстват изгледи от града и други предмети, разпознаваеми като сувенири, които днес се съхраняват в музея в Троян. Тези аспекти на производството обаче почти не са били признати и в музейната документацията се говори за „примитивната“ технология и оборудване.

ГРЪНЧАРСТВОТО е друг отрасъл на местната икономика и занаятчийство. Всеки, който някога е посещавал музея в Троян, ще разпознае характерните за региона глинени стомни с антропоморфни гърла. Чрез Густав-Адолф Кюперс Берлинският музей също притежава множество от тези съдове, известни още като стомна „булка“. Кюперс се сдобива и с други глинени предмети в Троян.

***

В МУЗЕЯ на европейските култури в Берлин се намират стотици артефакти от България. Над 250 от тях са събрани от Густав Адолф Кюперс в Троян и околностите. Посещението ми в троянския Музей на занаятите беше много полезно като първа стъпка към контекстуализацията и класификацията им. Знанията, придобити за колекционера и предметите по време на това посещение и чрез по-нататъшни проучвания непрекъснато се допълват в нашата база данни и нейното онлайн представяне. По този начин се надяваме да създадем основа за бъдещи изследователи, които да провеждат по-нататъшни изследвания върху и с артефактите. Особено се надяваме, че българските колеги ще проявят интерес към предметите, събрани в Берлин, и ще сме благодарни за всякаква информация и коментари. 

(със съкращения)

2024 г.

Д-р Матиас Таден, Музей на европейските култури – Берлин

Начало

 

Още по темата:

• В едно изречение (145)

Tweet