Троянската връзка на Слава Рачева

* Прадядо на легендарната куклена актриса, чийто герой Педя човек, лакът брада я превърна в „национално съкровище“, е троянският поборник Минко Марков Рачев * „Легендата на кукления театър, с която си отива цяла епоха“

In memoriam

Слава Рачева (1938-2026)

ОТИДЕ СИ, миналата седмица (17 март), на 87, една от най-обичаните български актриси, онази, която, както написаха в скръбната си вест от Съюза на артистите в България, „вдъхна живот на образа, който я превърна в национално съкровище – Педя човек, лакът брада“. Слава Рачева (1938-2026), чийто неподражаем най-звънлив и жизнерадостен глас десетилетия ни пожелаваше „Лека нощ“ по телевизията. С над 80 роли на театралната сцена, ръководител на Столичния куклен театър в преломните 90-те години. „Легендата на кукления театър, с която си отива цяла епоха, изпълнена с магията на детството“, по определението на колегите.

И ОЩЕ ЕДИН повод да си кажем, че всички пътища водят към… Троян. Миналогодишен материал на нашия приятел и автор Радослав Стойчев в неговата поредица „Историите на Радослав“ (виж „Комита гяур“ в бр. 23 на Т21 от 18 юни 2025 г. – бел. ред.) ни показва, че корените на голямата българска актриса Слава Рачева са троянски. Неин прадядо е съгражданинът ни Минко Марков Рачев (1842-1927) – поборник за българската свобода, съратник на Левски, осъден на смърт, но помилван непосредствено преди бесилото. Ето, с незначителни съкращения, споделеното от г-н Стойчев, който се оказва и сродник на актрисата:

„ИМЕТО на този човек е Минко Марков Рачев, като рожденото му е Минко Марков Чолаков и е от рода на Чолаците в Троян. Роден е през 1842 г. и е починал през 1927 г. Погребан е в двора на троянската църква и на паметника му, на гърба, пише „Съратник та Левски“, той е един от троянските съзаклятници заедно с Васил Бочев. Минко Рачев отишъл да живее на мераз при жена си Василя и взел нейната фамилия

През турско Минко Рачев бил поборник (хайдутин) и го осъждат на смърт. Карали го заедно с Васил Бочев да ги бесят в Ловеч. Троян по това време имал много добър мюдюрин, който не разрешавал извършването на смъртни наказания тук. На Калейшкото турчин спрял заптиетата с осъдените и попитал къде ги карат, и казал: „Вие и без това ще ги обесите, поне не си навличайте повече грях и им отпуснете ръцете. А аз, за да си изкупя греха, ви казвам да влезете в ханчето. Ще гостя несретниците с по една чорбица и по една ракийка“. Така и станало.

Ескортът стигнал в Ловеч. Там трябвало да обесят трима човека – един от Тетевен и двамата троянци. Обесили тетевенеца, следващият бил Васил Бочев, после Минко Рачев. Минко бил с бяла риза и Васил му казал: „Дай си ризата, за да отида при Господ с бяла риза, а после ще ме съблечете и ще обесят и теб с ризата“. Тъкмо си съблекли ризите и дошла заповед да ги освободят.

След като се завърнал от ловешкото бесило жив, Минко Рачев се заканил да убие един турчин. Пушката му била скрита в тайник в колата с кравите и винаги била там. Залегнал Минко на пусия, за да застреля идващия турчин, но като погледнал – видял същия турчин, който им дал подкрепа и ги почерпил с ракийка и чорбица на Калейшкото. Така Минко не убил никого… 

Минко Марков Рачев имал много наследници. Артистката Славка Рачева – тази с куклата „Педя човек, лакът брада“, дългогодишната актриса и директор на Кукления театър в София, е негова правнучка, оттам е и фамилията й. Аз (Радослав Стойчев) също съм негов правнук. Интересна фигура е и инж. Кънчо Василев Табаков, внук на Минко Марков Рачев, завършил е инженерство в Париж, той донася в Троян първия радиоапарат през 1926/27 г., после става началник на Телефонно-телеграфската служба на Царство България.“ 

Т21

Начало

 

Още по темата:

• Комита гяур

Tweet