Как „билгийците“ си го върнаха на „фламингите“

* Автор на ловешкия прякор е незабравимият баскетболен деятел Иван Христов-Ицата, вечна му памет! * И така до днес – „фламингите“ са си фламинги и нямат никакъв шанс срещу „белгийците“ или „билгийците“, без значение

Иван Христов-Ицата

 Дерби

 

В ПРЕДИШНИЯ брой музейната директорка Ели Авджиева ни припомни една от версиите (в два варианта), нарекохме я „удобната“ версия, защо на троянците ни викат „белгийци“ (виж „Защо троянците са „белгийци“  – бел. моя) – от Белгия. Дали заради предприемчивия троянски „белгийски“ дух или заради партийните троянски пристрастия в края на по-миналия век към Константин-Стоиловата партия, която се заканвала да управлява България като образцовата Белгия – все едно. Сега ще напомним за „неудобната“ версия – „билгийската“, от билгия, брус; и троянския отговор на кръстниците ни ловчалии, знаем го – „фламинги“. Да вметна, че независимо коя от двете версии ще си изберем или коя е исторически вярната, при всички случаи авторите на троянския прякор са комшиите от Ловеч.

И ТЪЙ – как троянци намериха отговор на „билгийския“ си прякор, лепнат ни от симпатичните и не по-малко завистливи ловчалии много преди да им върнем „жеста“. Историята я знаем от извора – известния и незабравим заслужил троянски спортен деятел, основател на организирания баскетбол в Троян и дългогодишен треньор по баскетбол Иван Христов-Ицата***, вечна му памет!

БИЛО Е в първите и вече славни години на троянския баскетбол, силният отбор на нашия „Чавдар“ (Троян) играел домакински мач с ловчалии и, разбира се, ги биел, както мащеха не бие доведеното си дете (а пропо – Троян винаги е бил баскетболен град и дори се смята, че заради многото пердах, който сме нанесли на тима от Ловеч, съседите от люляковия град се отказали от този спорт, възможно е – бел. моя). Та млатим ние ловчалии на терена, но пък ловешката агитка ни го връщала тъпкано от трибуните, скандирайки мощно „белгийци“ или по-точно „билгийци“. 

НАШАТА агитка се нервела, ама нямала с какво да отговори. Тогава един от троянските ултраси се доближил до Ицата и го помолил за помощ – как да отговорим. Ицата, речовит и остроумен, но и той нямал обмислен отговор и първото, което му хрумнало, било: „Фламинги! Викайте им фламинги!“. По-късно, в днешните времена, неведнъж съм го питал защо „фламинги“, отговорът му: „Трябваше да се реагира светкавично, онези ни обиждаха и това ми дойде на ум, но се оказа сполучливо!“

И НАИСТИНА се оказва сполучливо. Нашата агитка затапила ловчалии с бурни викове „Фламинги!“ в отговор на комшийските „билгийски“ скандирания. И така до днес – „фламингите“ са си фламинги и нямат никакъв шанс срещу „белгийците“ или „билгийците“, без значение.

Генадий Маринов

 

*** На 4 февруари се навършиха 8 години откакто си отиде Иван Христов-Ицата, този голям троянски спортен деятел, ярка личност и добър приятел на Т21, дълбок поклон!

 

Начало

 

Още по темата:

• Защо троянците са „белгийцци“? 

Tweet