Резонен въпрос

* „Мога с ръка на сърце да споделя, че в София е в пъти по-тихо от в Троянска община“

Пламен Мичев

Тема с продължение

Още едно мнение по темата за шума, „чалга туризма“ и наказанията, повдигната от троянския общинския съветник д-р Петьо Маринов (виж „Д-р Петьо Маринов пита за шума и наказанията“ – бел. ред.) – на младия ни съгражданин Пламен Мичев, работещ като мениджър в голяма столична компания и живеещ в София, но силно привързан към родния край и познаващ и ангажиран с проблемите му. Както сам г-н Мичев казва: „Троян е в сърцето ми и всеки удобен момент използвам да бъда сред природата на родното си място. През всичките години далеч от Троян съм наясно с всичко обществено, което се случва тук, не оставам безразличен и се стремя да отстоявам гражданската си позиция“. Т21

МНОГО резонен въпрос е задал човекът. Стара поговорка гласи, че щастието обича тишината. Значи ли това, че българите и в частност троянците не сме щастливи? А помните ли онази красива българска песен наа Георги Минчев и „Щурците“ от далечната 1967 г. – „Бяла тишина“?

Беше тихо във наште сърца,
беше тихо в очите притворени.
И стояхме със тъжни лица,
и се вслушвахме в спомена,
но дочувахме само една - тишина.

ВСЪЩНОСТ както и много други неща, които безвъзмездно загубихме през годините, така отлетя и споменът за здравословната тишина. В една статия на National Georgaphic от февруари месец тази година четем: „Шумовото замърсяване вреди не само на слуха ви. От сърцето до мозъка ви хроничното излагане на силни шумове може да окаже голямо влияние върху вашето здраве“.

КАТО човек, на когото поради ред причини се налага да живее в София, мога с ръка на сърце да споделя, че в милионния град (София) е в пъти по-тихо от в Троянска община. Тук няма понеделник, няма сряда, петък, събота, неделя. Постоянен шумов терор. Кой, когато иска и каквото иска прави без значение дали е сутрин, вечер, обед, следобед. Имаш намерение, имаш време, действаш. Режеш дърва, косиш с бензинови машини, лееш бетон, отдаваш къщата си под наем и гостите ти като чакали вият непрестанно, докато ти си спиш спокойно в твоя дом на десетки километра разстояние. Тъкмо си се унесъл, часът е 7:00 , събота – мощни соц камиони преминават по тихата селска улица с пълна газ. За теб остава тази златна възможност да дишаш пепеляци и да се стряскаш от шума им. За скоростта няма да говорим, представям си как камион от няколко тона и на 30 години спира в градска среда със 70 км/час.

СКОРО бях на гости на мой роднина в една красива местност над Троян. Къщата му е в гората, на тихо и спокойно място. Няма дори асфалтов път до вилата. Сгушена в планината и в гората. Споделих му, че съм си дошъл за два дни в моята къща, която е в друго троянско село и се чувствам много изморен от непрестанния шум. Тъкмо го захвалям колко е тихо при него и той ми казва – защото не знаеш какво е сутрин в 5:00 кучето на съседа да си рита тенджерата или лаят на кучетата от цялата махала по цяла нощ.

ОТ ГОДИНИ знаем за  терора от преправени офроуд джипове, кросови мотори без регистрации и всякакви други щуротии, които създават впечатлението у един здравомислещ човек, че живеем на място без ред, дисциплина и закони. Тук по-наглият надделява и справедливостта се определя само според физически и материални възможности. Няма да прехвърля обвинението си към кмет или Община, защото за мен проблемът идва отвътре. От съзнанието на хората и начина им на мислене.

СПОМНЯМ си ярко една среща с мой добър приятел – уважаван лекар и директор на голяма болница в София. Беше м. март 2020 г., в началото на ужаса Ковид. Попитах го – как мислиш, приятелю, какво ще се случи? Отговори ми: „Нямам представа. И това ще отмине, но върху психиката на хората ще има сериозни последствия, които ще се отключват в годините“.

4 август 2024 г.

Пламен Мичев

Начало

Още по темата:

• Д-р Петьо Маринов пита за шума и наказанията (2024 г.) 
• Шумът – бич за местните хора
  

Tweet