Космосът – настояще и бъдеще на човечеството

* На 20 юли 1969 г., деня в който Нийл Армстронг каца на Луната и прави „огромната (си) крачка за човечеството“, информационните агенции съобщават на света за двама българи – Иван Ночев и Виден Табаков * „Бъдещето ни в него (Космоса) е свързано с безкрайни възможности и предизвикателства. И ние, българите, ще сме активни участници в този процес! Вярвам!“

Наргис Илиева

Българската следа

Преди дни (виж в „В едно изречение“ – бел. ред.) споделихме за успеха на възпитаничката на ПГМЕТ „Акад. Ангел Балевски“, Троян –  Наргис Илиева (9. клас), спечелила първо място в ученическия конкурс за есе на тема „Космосът – настояще и бъдеще на човечеството“, организиран от фондация „Еврика“ под патронажа на първия български космонавт и наш земляк ловчалия Георги Иванов. Новината научихме от научния ръководител на Наргис, преподавателката по физика в ПГМЕТ „Акад. Ангел Балевски“ Теодора Дудева, която ни изпрати и отличеното есе, във фокуса на което е българският принос в овладяването на космоса и припомня за двама българи със заслуги в развитието на космонавтиката в световен мащаб – Иван Ночев и Виден Табаков. По-долу публикуваме „българската“ част от текста на Наргис Илиева. Т21

ГОРДА съм, че малка България е космическа нация. Освен  че имаме наш космонавт – Георги Иванов, ние изстралваме и спътници с научни цели. Има обаче две имена на участници в изследването на Космоса, които са  малко познати – Виден Табаков и Иван Ночев. Ще разкажа една случка, която прочетох и интерпретирах с надежда повече българи да се гордеят с тези факти.

20 юли 1969 г. – „Аполо 11“ и Нийл Армстронг стъпват на Луната

„ХЮСТЪН, говори база „Спокойствие”, „Орел” кацна!” – това е била паролата на американските астронавти Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин. След 76-часов полет на космическия кораб „Аполо 11” тримата навлезли в окололунна орбита. Армстронг и Олдрин преминали в лунния модул „Орел”, който се отделил от кораба и благополучно се „прилунил” в района на Морето на спокойствието. Било е 20 юли 1969 г., в 20 ч., 17 мин. и 43 сек. На другия ден Армстронг излязъл от модула, стъпил на лунната повърхност и изрекъл думите: „Това е една малка човешка стъпка, но огромна крачка за човечеството”. Малко по-късно и Олдрин излиза от лунния модул и потресен от гледката, възкликва: „Величествена самота!“ Двамата остават два часа извън кораба и през това време успяват да монтират автоматична измервателна апаратура, с помощта на която извършват редица опити и наблюдения. На 21 юли в 19.45ч четирите стоманени болта, свързващи двете части на лунния модул се взривяват и едната част остава на Луната. А другата – „Кубическата стаичка“ с двамата изследователи, с помощта на ракетен двигател се издига и се скачва с „Аполо 11“. Там ги чака Майкъл Колинс и тримата поемат обратно към Земята.

ОЩЕ ТОГАВА информационните агенции съобщиха на света и името на българите Джон (Иван) Ночев и Виден Табаков. В откритата страничка на свръхсекретната документация за създаването на спускаемия апарат на Луната е записано участието на Ночев в изобретяването му. Той изпълнил блестящо поставените му задачи от Американската агенция за изследване на Космоса (НАСА). Там той е главен проектант – инженер по космическите изследвания на реактивните двигатели на “Аполо”.

Джон (Иван) Ночев, Виден Табаков

В ГИГАНТСКАТА надпревара за овладяване на Космоса Джон Ночев е изобретил реактивните двигатели на спускаемия апарат, с които е станало плавното кацане на Луната, излитането и успешното скачване с кръжащия около Луната кораб. Идеята е следната: двигателите са конструирани така, че действат при кацането като спирачен механизъм, а при излитането като ускорители, за да може да бъде преодоляна лунната гравитация, както и да се улесни скачването на модула с кораба майка, намиращ се в орбита. До този момент нито руснаците, нито американците, нито немците успяват да решат проблема как космическият кораб да се приземи плавно на Луната, без да се разбие поради липсата на „земно“ притегляне.

КАКВА е ролята на Виден Табаков? Основната му задача е да изследва и одобри материал, който издържа на температура от 6000 градуса по Фаренхайт – около 3315 градуса по Целзий, и едновременно с това да служи като съпротивление за отблъскване на огнената струя, идваща от реактивния двигател при излитането на ракетата. Проблемът до тогава е, че ракетите се взривяват малко след излитането, понеже двигателите трудно издържат на високи температури. Виден Табаков създадава такова покритие за лопатките на двигателя, което ги предпазва от високите температури и това слага край на страховете дали екипажът ще се върне на земята.

ТЕХНОЛОГИЧНИ решения в областта на пътуванията със светлинна скорост могат да ни позволят да изследваме междузвездното пространство и да търсим живот извън нашата Слънчева система. С развитието на технологиите можем да очакваме по-добра експлоатация на космическите ресурси, като например минерали и вода на други небесни тела, които могат да бъдат използвани за подпомагане на земната икономика и изследвания. Космосът, който представлява безкрайна и загадъчна пространствена област, продължава да бъде източник на вълнение и вдъхновение за човечеството и бъдещето ни в него е свързано с безкрайни възможности и предизвикателства. И ние, българите, ще сме активни участници в този процес! Вярвам!

(със съкращения)

Наргис Илиева, 

9. клас, ПГМЕТ „Акад. Ангел Балевски“, Троян

Начало

 

Още по темата:

• В едно изречение (50)

Tweet