Поредният „троянски“ текст на Габриела (Габи) Хаджикостова, който те хваща за гърлото и пълни очите – връща лентата назад във времето, спомня с много финес и с поклон места, хора и стойности, бърка навътре в душите, изравя корени. Първият (й текст) бе за Орешак (виж „Габи Хаджикостова: И ги видях да вървят всички“ – бел. ред.), сегашният е за съседното Патрешко. И отново да кажем коя е Габи – дъщерята на оперетната прима и наша съгражданка Лиляна Кисьова, също човек на сцената, актриса, певица, режисьор, продуцент, завършила НАТФИЗ, от дълги години живее в Унгария, но без съмнение пази здравата връзка с българските и троянските си корени. Т21НА МЛАДИНИ беше луда и необуздана. Тичаше презглава по стръмното надолу, препъваше се в дребните камъчета, завърташе се край скалите, подскачаше и се търкаляше, заслушваше се в смеха на децата, които понякога хем я гъделичкаха с пръстите на краката си, хем я галеха с дланите си. Но понякога някой палавник хвърляше малко камъче и се смееше ли, смееше, а тя не се сърдеше. Смееше се и тя и ставаше сякаш още по-игрива. После силата взе да я напуска. Както децата занапускаха махалата. Остана заедно със старците. И както се свиваше тяхната снага, започна да се свива и нейната. После реката пресъхна. Старците се опитаха да я съживят със сълзите си, ама един ден и те пресъхнаха, оставили дълбоки бразди и бърчини по лицата им. Очите им не помръкнаха. Само по тях се четеше, че са още тук.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiXcKZLLYb68LloUXG-ZDClsKQx2R_w4WD-FSkCvN50hxcgFT9-6y97sYNtKJyss-1ERsabPoLjE9Kkgmd6VfWeDIjAfjwYHtf-58DiMAzTbDqGbtE4KxscnCDzetCaVHkFyUmC_YtNS115277Bzn-5grAO1FHuHdWbW8SeQ3qI9kkb7SX7S7wIcqPSeQ/w400-h269/%D0%93%D0%90%D0%91%D0%98%20%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE%20%D1%84%D1%83%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0%202.jpg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgmc5qtLdoDGUfTIL0zzq0W43sMsL15i6sFwQiuidi78ozJYpofnTx8ZrZEsHtyRWq4pJZAvddZBBnRdrImJbeAmV1oRh8hGZGxpkrHx06i8hTMyVN266PgARZP3Mu068zAjBuSLD2a3QxJRj9RHqkJ1tcNXnp7bhSznthhtSjtsnilNCamatgI_NSWDw/w400-h266/%D0%93%D0%90%D0%91%D0%98%20%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE%20%D1%84%D1%83%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0%203.jpg)
ЕДИН ден гласът се затъркаля надолу по празното корито на реката, а по него тръгна и дядо Марин Фундин. И никой не забеляза, че е изчезнал. Долу в селото, над което бяха махалите, забелязаха само, че ги няма козичките. Та някой отиде да ги пребере. Намери ги да вървят една до друга в изсъхналото корито на реката. С потъмняла до черно козина. Къщите легнаха на земята по очи, ама вече не можеха да плачат. Тревите ги оплакаха и после ги погребаха. Тук таме над земята от време навреме надигаше глава останала някоя неоплакана дъска. Имаше лета, когато две жени, един мъж и едно дете се качваха и търсеха къщите. Едната разказваше, че едната е била на прадядо й. Но не я намериха. После другата попита как се казва махалата. Първата сбърчи чело, за кураж пое глътка въздух и малко вятър и каза, че вече не помни. Едно
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi2VAsmf-6Bs3z5gmCpipyH7IdfpsHsEyHwC6_ZU1OF-y5qrYYOr2efk4_MPVqOXwUV0Ok3sM2xKsl6IJp0uS74Fjqtf3l-sqXmkUGsb_rpRoIw4HzNmz9GWQq3BuTfOSMUYbpsGa99mr3_pQwRngb37pEbIU3pAR7MIWVuroYb9dIqo6_VWFLOlRSAmA/w301-h400/298683056_1952093571647105_3067051780707868097_n.jpg)
СЕЛОТО се казва Орешак. Над него на върха, кацнала на гърба на планината, самотно гледа надолу една останала без детски глъч махала. И се напряга поне тя да си се помни. Тя е тази, където детето ми се търкаляше по поляните от стръмната страна на баира. С него се търкаляше и детето в мен. Надпреварвахме се с вятъра, викахме, а пък ехото ни отговаряше. Туй ехо помни вече порасналото ми дете, за да може един ден да се търкаля с неговото. На махалата й викат Патрешкото. Махалата на Пенка Фундата. И на дядо Марин.
1 Коментара:
Дано повече хора са го прочели ,даже и да не коментират !
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)