Троянци за Троян

* Троянската земляческа организация в София е създадена през 1925 г., обединява живеещите в столицата троянци и троянски зетьове и снахи; сред целите й – да се грижи за културното и икономическо повдигане на Троян * „Хемус“: „Само принципът на взаимопомощта може да ни спаси“

Троянски личности

Гледка от Троян, 20-те години

Рубриката ни „Троянски личности“ този път разказва за троянците извън Троян, земляците ни, живеещи другаде, но не скъсали троянската си връзка, останали троянци и милеещи за родния град и край. По-конкретно – за основаната през 20-ге години на миналия век троянска земляческа организация в София и последвалата я няколко години по-късно, в началото на 30-те, подобна троянска задруга в Пловдив. И за деятелността на софийските и пловдивските троянци в полза на родния град.

Идеята просъществува и в по-късни години. Разбира се, по времето на соца земляческите организации, доколкото ги има, са пределно казионни и политически оцветени, нещо като изнесени партийни организации; подобна е и троянската земляческа организация в София, където открай време има много троянци. В най-новото време, след началото на демократичните промени през 1989 г., в столицата се бяха оформили две троянски землячески организации – синя и червена, разделени и враждуващи по политически причини. През 2010 г. по идея на тогавашното  ръководство на община Троян в столичната зала „Св. София“ се проведе мащабна земляческа среща под мотото „Троян винаги в сърцата ни!“, сред присъстващите имаше знакови нашенци и се казаха хубави приказки, но реални резултати като че ли не последваха. Днес? Нямаме информация дали в София, Пловдив или другаде по света и у нас съществува троянска задруга, по вероятно не, а не би било лошо. И за тях там (другаде), и за нас тук (в Троян). Случилото се през 20-те и 30-те години в София и Пловдив е доказателство.

Идеята за рубриката „Троянски личности“ е на директорката на Музея на занаятите Елеонора Авджиева и ще представяме основно музейни проучвания за наши земляци – известни, забравени, но при всички случаи оставили следа. Да не пропуснем – рубриката е посветена на 150-годишнината от обявяването на Троян за град, която отбелязваме през 2018-та. Т21

В АРХИВА на Музея на занаятите е запазен уставът на една важна за града ни организация – троянската земляческа задруга (дружба) в София. В годината на юбилейната градска 150-годишнина на Троян решихме да потърсим информация с какво тя е допринесла за нашия град.

ТРОЯНСКАТА задруга в София е създадена през 1925 г. и обединява живеещите в София троянци и троянски зетьове и снахи. Целите й са: да се грижи и подпомага за изучаване град Троян в „историческо, етнографическо и езиково отношение”; да поддържа връзки с родния град; да се грижи за културното и икономическо повдигане на Троян; да подпомага бедни троянски деца в учебните заведения, по решение на настоятелството; да развива и закрепва между членовете си „сближение и  гражданска добродетел”. За постигане на тези си цели задругата си служи с различни средства. Събира в удобни случаи членовете си на срещи, сказки, концерти и други забавления, урежда излети и разходки.

ЗАДРУГАТА се състои от редовни и почетни членове. Редовните внасят при записването си 6 лв. и по 2 лв. месечна вноска. За почетни членове се провъзгласяват ония лица, които са принесли особени заслуги за град Троян или пък „са внесли наведнъж 1000 лв. в касата на дружбата”. Почетните членове се провъзгласяват от общото събрание. Организацията се ръководи от комитет от 7 члена, избран от общото събрание: председател, подпредседател, секретар, касиер и трима съветници.

ПРИХОДИТЕ на задругата се събират от вноските на почетните членове, месечните вноски и записвания на редовните членове, от доброволни пожертвувания и завещания, а също приходи от срещи, сказки, концерти, излети, лотарии и други, от лихвите на капитала, от случайни постъпления. Събраните суми касиерът внася в спестовната каса или в кредитно учреждение на името и за сметка на организация. Тези суми се изразходват само след решения на настоятелството, записани в протокол. Заедно с настоятелството се избира и комисия, която в края на годината проверява сметките на касата на задругата и докладва на общото събрание за състоянието им.

ЗАДРУГАТА има печат с надпис „Троянска задруга – София 1924 г.”. Той се пази от председателя или от упълномощен от него член на настоятелството. В случай, че задругата преустанови своето съществуване – когато останат по-малко от 10 члена, всички имоти и наличности трябва да се предадат на Народо-образователното дружество „Наука” (читалището) в Троян. Първият Управителен съвет на Троянската задруга е в състав: Ангел Гечев (председател), д-р Минко Шипковенски (подпредседател; той е първият български генерален консул в Милано, назначен през 1923 г.), Иван В. Марковски (секретар), Георги Гадев (касиер) и членове Кольо Вълев, Данчо Шейтанов, Спас Думанов. Контролният съвет се състои от Асен Клисурски (редактор на вестник „Троянски глас”, излизал през 1919 г.)., Цочо Факиров и Христо Балевски.

ОЩЕ В ПЪРВИТЕ години от своето съществуване Троянската задруга в София започва да организира благотворителни събития, да събира средства и ги предоставя на институции и организации в родния град. Хрониката на троянския вестник „Хемус” (издаван от Димитър Гимиджийски) ни информира, че през 1927 г. Данчо Шейтанов е подарил 2000 лв., а  председателят на Светия синод Негово Високо Преосвещенство митрополит Максим – 200 лв.  Те заедно с Константин х. Калчев са провъзгласени за благодетелни членове на троянската земляческата организация. През декември на същата година е направена традиционната вечеринка в София, като приходите от нея са предоставени на троянското читалище.

В НАЧАЛОТО на 30-те години обаче вестникът не спестява и критиките си към троянците в София: „Докато другите градски дружби развиват една трескава дейност, нашето Троянско дружество не проявява и признаци на живот от дълго време. А нека не се забравя, че нашата дружба в София няма за цел само да сбира троянци за опознаване и сближаване, а и да подпомогне усилията на местната интелигенция за културния преуспех на града и нашия забравен от всички край”. Авторът на статията, може би самият Димитър Гимиджийски, дава примери за безразличието на троянската общност в София към успехите на родния град: „Строи се читалище – никой от вън не помогна; построи се електрическа централа за 5 милиона – не се сетиха дори да изкажат поне едно чувство на доволство и радост”.

Книгата на Власи Илиев, финансирана от задругата в София

ДАЛИ ЗАРАДИ критиката или заради привързаността към родния край, но през 1932 г. Троянската задруга в София дарява средствата от организираната вечеринка, както следва: 2000 лв. на читалището, 2000 лв. за безплатната ученическа трапезария и 2000 лв. за детската градина. Оценката на в. „Хемус“ вече е положителна: „Примерът на нашите съграждани, живущи в София, им прави чест и насърчава добрите и полезни инициативи и културните дружества в града”. Пак от местната преса научаване, че вечеринката се състояла в салона на известното столично читалище „Славянска беседа”. Освен танцовите и музикални изпълнения тя включвала и томбола, като предметите, събрани за нея, са както от софийски троянци, така и от троянци от самия Троян. Призивът на организаторите е те да представят местното производство и така да се и рекламира Троянския край.

ОРГАНИЗИРАНИТЕ вечеринки са основната форма за събиране на средства и в тях участват именити личности като журналистът Райко Алексиев, който е троянски зет и артистът Константин Кисимов. През 1933 г. от събраните 18 000 лв. брутен приход от Троянската задруга в София остават чисто 6000 лв., които са разпределени по следния начин: 2000 лв. за читалището, 1500 лв. за детската градина и 1000 лв. за забавачницата в Троян. През същата 1933 г. задругата финансира книгата на Власи Илиев „Град Троян през 19 век” (том 1), която е първата цялостна история на града ни. На следващата 1934 г. организира екскурзия до Панчарево и до Рилския манастир, като целта на инициативата е софийските троянци да се сближат и опознаят и така дейността им да стане по-продуктивна. Във вечеринката през тази година отново се включват известни имена като Константин Кисимов, Иван Димов, съгражданката ни Невена Дочева.

ПРЕЗ 1938 Г. вечеринката вече се провежда в салоните на Градското казино в София. Събитието е открито от прочутия столичен хор „Родна песен”. Константин Кисимов рецитира стихове, които „възбудиха всеобщ възторг”. Известната танцова трупа „Цонев” изпълнява ръченици и народни хора. Запомняща се е речта на Константин х. Калчев, в която дипломатът земляк (син е на големия предприемач и богаташ хаджи Калчо Дренски, родом от мах. Баба Стана на троянското с. Орешак – бел. ред.) призовава за една „по-тясна връзка между всички троянци и родния град”; през същата година на общото си събрание задругата го провъзгласява за почетен член и му връчва и специален адрес. Вечеринките, организирани от съгражданите ни в София, освен че имат  благотворителна  цел са и изискани светски събития. Особено се отличава тази от 1939 г.: „На вечеринката присъстваше и г-н Константин х. Калчев с дъщеря си – световно известната пианистка Теофана Калчева-Данева и две техни гостенки професорки от Роберт колеж. Последните изразиха своя възторг от хубавите троянски хора и ръченици, а също така от оригиналните грънчарски и пирографирани предмети”.

В ПЛОВДИВ през 1933 г. също се създава организация на троянците, живеещи там. Троянската дружба е с културно-просветна и благотворителна цел. В настоятелството са избрани: Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Максим (родом от с. Орешак, почетен председател), Васил Вълчев (председател) и членове Пенко Стоев, Бочо Пъдевски, Стоян Попов. „Посрещаме с радост основаването на тая дружба в големия южнобългарски град, защото там живеят много троянци, техни близки и новата им организация ще спомогне да се опознаят и сближат и по тоя начин в днешна нужда ще подпомагат родния си град морално и материално”, пише „Хемус“.

Модерната сграда на Кооперация "Троянска популярна банка", 30-те години

ТРАДИЦИОННИТЕ троянски срещи в Пловдив се провеждат в салона на бирария „Здраве” и се разиграват богати томболи с предмети от Троянския край. През 1940 г. Троянската задруга в Пловдив дарява на кмета на Троян сумата от 5650 лв., събрани от членовете й; по-голямата част е внесена от троянеца Дочо Ангелов, търговец на тютюн в град Пловдив. Сумата е предвидена за помощ на пострадалите троянци от пожара във фабриката на Петър К. Балевски. Пак по това време Троянската задруга в София разглежда писмото на Културно-стопанския комитет при Общината в Троян, който моли за финансова подкрепа на инициативата му за издаване на пропаганден албум за Троян. Взето е решение да се отпусне сумата от 2000 лв. и се приканват всички троянци да подкрепят начинанието, за да може да се осъществи то по-скоро.

РАЗНОСТРАННАТА дейност на троянските задруги в София и Пловдив, макар и кампанийна, е отговор на призива на общността в самия град, изразен отново на страниците на вестник „Хемус”: „Обръщаме се към нашите съграждани, които живеят вън от Троян. Нека те никога не забравят, че са рожби на все пак хубавия ни градец и че му дължат всичко. Не може да се разчита само с усилията на местните деятели да се изнесе борбата за културния и стопански напредък на Троян. Живеем в тежки времена, в които само принципът на взаимопомощта може да ни спаси. А кой освен нашите съграждани ще ни подпомогнат? Всеки съгражданин трябва да отдели от времето и средствата си за своя роден край“.

Музей на занаятите, Троян

Начало

 Още в рубриката:

• Ангел Балевски: "Декларирам, че нямам никакви права върху тоя патент"
• Д-р Георги Стоев-Шварц – 110 години от рождението

Tweet