Лесен разговор по трудна тема

* В „Бащите не си отиват“ са събрани 24 разказа „за начините, по които покойните бащи остават с децата си“

В „Серяковата къща“

На представянето в Троян – Димитър Коцев-Шошо, Невена Дишлиева и Катя Атанасова

ТРОЯНСКАТА четяща публика беше поканена на поредна среща с издателство ICU (8 септември, галерия „Серякова къща“). След дебютния роман на Радмила Младенова „Бялата ни спалня“ (2014 г.), стихосбирката „Как наказва Бог“ на Катерина Стойкова-Клемър (2014 г.) и сборника „Куфарът на брат ми“ (2015 г.) издателката Невена Дишлиева-Кръстева представи в Троян новоизлезлия сборник „Бащите не си отиват“. Тези гостувания се дължат на лични контакти на галеристката Мариела Шошкова, но хронологията им и тукашната вярна публика говорят за вече изградени отношения между издателството, избиращо „класна литература със силни човешки послания“, и „Серяковата къща“, отстояваща добрия вкус в малкия Троян. Още повече, че на тези срещи винаги присъстват някои от авторите и това е шанс троянци да общуват с талантливи представители на днешните пишещи българи. Тази година това бяха режисьорът, писателят и преводачът Димитър Коцев-Шошо и журналистката и продуцент в БНТ Катя Атанасова.

В „БАЩИТЕ не си отиват“ са събрани 24 разказа „за начините, по които покойните бащи остават с децата си“, „за щастието, което „не е банално, защото е лично“, „за възпитанието като опора“, „за необходимостта да си добър“ (по оценката на преводача, приятеля и съмишленика на ICU Нева Мичева). Тримата гости разказаха как се е родила тази толкова лична книга и направиха трудната тема лесна за разговор. Непосредствен събеседник с чувство за хумор, Димитър Коцев-Шошо, синът на актьора Константин Коцев, сподели какво е чувството, когато тв екранът понякога неочаквано връща образа на бащата и синът разчита в архивните кадри нови лични послания. Лъчезарната Катя Атанасова призна, че през художествения си текст е извадила на бял свят нещо много лично. Спомена за създадената от нея Лига на разказвачите, в която години наред на неформални срещи всеки може да разкаже своя история по зададена тема и понякога разказването става заразно. Добави го към факта, че след излизане на сборника Невена Дишлиева продължава да получава по пощата разкази за бащи, които „не си отиват“. Защото думите са утеха, опора и смисъл. „Бащите не си отиват“ го потвърждава, направи го и в Троян.

Нели Генкова-Маринова

Начало

Още по темата:

• "Как наказва Бог" в Троян
• Литературна дискусия за емиграцията
• Изложба на емигранти и дискусия за емиграцията  
• "Бащите не си отиват" и в Троян

Tweet