(продължение)
ТОВА БЕ ПЪРВОТО ПРОКЛЯТИЕ, поради непочитането на своя Родител, второто проклятие бе поради братоубийството, извършено от Каин срещу брата си Авел, за втори път Бог прокле не само земята, но и самия убиец. Така и до днес няма по-голямо зло от това брат против брат да воюва, да мрази, да хули. За това говори и сам Господ Иисус. Ето думите му, записани в Светото Евангелие на Матея (гл. 5, ст. 21;22):
„Слушали сте, че било казано на древните:
„Не убивай, а който убие, виновен е пред съда”.
Аз пък ви казвам, че всеки който се гневи на
брата си без причина, виновен ще бъде пред съда,
а който каже на брата си „празноглав, смахнат,
виновен ще бъде пред върховното съдилище;
А който пък му каже „безумнико”, излага се на огнения пъкъл.”
Ето тия причини - непочитането на бащиния род и завет и братоубийството, са основните причини, водещи до падението и погублението на един народ. Не се чудете, българи, че сме стигнали до тука, горко, горко за народа ни, ако не се поучим от мъдростта на древните.
ДОКОГА ЩЕ ПРЕЗИРАМЕ рода си и ще се срамуваме от него! Докога ще се намират между нас предатели, които за да угодничат на външни на народа ни интереси, съгласяват се да станат братоубийци. Какво направиха бащите ни? За да угодничат на една външна измамна идея, забравиха заветите на деди и баби, презряха техните съвети, обичаи и традиции, стигнаха до това да гонят, преследват, предават и убиват БРАТЯТА СИ – БЪЛГАРИН срещу БЪЛГАРИН! Какво очаквате да пожънем ние – техните потомци, сами те не почитащи бащите си, не можеха да заслужат и нашата почит. Разкъсана беше връзката между бащи и синове, майки и дъщери. Трудът им беше позорно ограбен, станахме наследници на развалини. И днес всичко това продължава с още по-голяма сила! Навсякъде около нас, всеки ден, всяка минута – хули, обиди, зависти, обвинения, воюване, убийства… БРАТ СРЕЩУ БРАТА, СИН СРЕЩУ БАЩА, БЪЛГАРИН СРЕЩУ БЪЛГАРИН! Докога ще бъдем слепи и неразумни? Докога ще отваряме широко вратите на огнения пъкъл? Нима е вярна приказката, че в българското отделение на Ада нямало нужда от дяволи пазачи?
ДОКОГА? Разберете, тук става въпрос за неща, които зависят от всеки един от нас, персонално. Да спрем да говорим и вършим зло на брата си, на комшията си, на колегата си, на ближния си! Кой мислите, че ще ни подаде ръка в тези трудни години? Никой няма да дойде от далече! Сами ние трябва да си помогнем - един на друг. Това са неща трудни, но възможни. Те са плод и резултат единствено на нашият личен избор. Да, ти си личност и имаш право на избор днес: да вършиш зло или добро; да помогнеш на брата си, когато е в нужда или да му се присмиваш; да продължиш да говориш хули зад гърба му или да го защитиш, като погледнеш на доброто у него.
ДА, СПАСЕНИЕТО ИЛИ ПОГУБЛЕНИЕТО са в наша власт, те са резултат на нашия избор - да продължим както досега или да потърсим промяната, но най-напред в себе си. Казах вече, че ни е нужна вяра, това е тази практичната вяра, чрез която се гледа в невидимите за земните ни сетива измерения, която не просто обещава някакво бъдещо, евентуално спасение, но чрез която е възможно още днес да затворим вратите на Адовите реалности за народа ни и да отворим вратите на Божествените благословения.
МЪДРИТЕ НАШИ ДЕДИ винаги са знаели, помнили и пазили тези духовни правила. Разбирали са, че земното им битие е следствие и проекция, съответствие на онова, което самите те преди това са „изработвали”, „извоювали” в невидимите духовни реалности. Неслучайно имаме толкова богати по разнообразие и дълбочина народни традиции и обичаи. Там, чрез мъдростта си, дедите и бабите ни са запечатали, неподвластни на времето „лекове” и „рецепти” за потомците си. Там трябва да търсим, там е скрита истинската сила и истинското съкровище, от които имаме нужда и днес! Не се лъжете - истинските проблемите на народа ни не са финансови! Те не зависят от Европейският съюз, от Световната банка или от други външни фактори! Те са духовни, решаването им зависи от решението на всеки един от нас, като личност, като жива клетка, съставна част на народа ни. За да бъдем силни, нека потърсим да укрепим естествения си имунитет, заложен в българския род изначало, да потърсим, да намерим и изпълним заветите на дедите си.
КАКВА ПО ГОЛЯМА ПОЧИТ към родителите си могат да покажат чадата от тази - да се обичат и уважават като братя и сестри, като един род, да не воюват по между си, а да си помагат. Да не се мразят и хулят един другиго, а гледайки на общите си родоначалници да се уважават и почитат. Само така, заедно, могат да защитят и опазят бащиния си дом, бащината земя, бащиното си име.
НЕ СА ЛИ ТОВА ЗАВЕТИТЕ, предавани ревностно от дедите ни, още от времето на хан Кубрат. И не е ли в тяхното изпълнение единственият спасителен път за българския народ. Всички ние ги знаем, но защо ги пренебрегваме, защо вярваме на всяка лукава измама, идваща от вън, а не разбираме, че спасителните сили са в самите нас. Време е вече да се опомним, около нас доста се стъмни. Зверовете надават зловещия си вой, надничайки из леговищата си, лакомо се облизват. За да има България и да продължим българския род, нека направим добрия избор, да сеем семената на доброто, да изкореняваме злото, като започнем първо от себе си. И ще пожънем своевременно, според закона на благословението, който казва: „Колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие, защото там Бог е заръчал благословение от века до века!”.
Мариян Данчев
Още по темата:
3 коментара:
Много ми харесаха мислите на г-н Данчев. Но в нашия град за огромно съжаление цари бездуховност. Да не говорим за "шурбаджанащината" във всички сфери на икономиката, образованието и здравеопазването. Не се ценят професионалните качества на дадения човек, а се цени това, на кого си човек, кой стои зад гърба ти. Не ти се дава възможност да изразиш мнение,различно от това на управителя на фирма или на директора на институция. А ако се осмелиш да изразиш мнение различно от на височайшата особа, ставаш неудобен. Някои бизнесмени в града наричат работниците във фирмата си "роби",споразумяли са се помежду си да дават ниски заплати , а в същото време карат лъскави коли. За каква етика да говорим? Или за култура и достойнство? Хората в града изнемогват, няма къде да работят, гладни са,прецакват се един друг за работно място и т. н.Трудно ще изкореним злото и ще посеем семето на доброто след като шепата бизнесмени, които управлят града ни нямат нужната култура на поведение.Но, българинът умее да се надява. Дано наистина се опомним.
Хигиената на езика също е начин да съхраним духа си. В телевизия "Зетра" гледах репортаж за уважаваната от троянци и хиляди българи г-жа Мая Дочева и критичката, която повтаряше постоянно - пленЕр.Как може? Такава неграмотност от уж " специалист".
2 ри, не е специалист, а експерт!Неграмотна работааааа.
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)