Когато чиновниците си чоплят носовете и гъзовете

* Закриват (ли) 16 троянски села или за селата призраци
в община Троян

Предизвикано

АДМИНИСТРАТИВНИТЕ идиотщини в милата ни татковина край нямат. Днес (29 август) из централните медии гръмна новината, че на свое заседание правителството предстои да гласува закриването на 16 села в… община Троян. Заглавията на вестта за троянския „апокалипсис” бяха направо страховити: „Държавата „закрива” 16 обезлюдени села в Троянско” (в. „Дневник”), „Правителството закрива 16 села в община Троян” (www.mediapool.bg) и други все в този тон.

БЯХМЕ, МЕКО КАЗАНО, изненадани. Че Троянско, както и Българско изобщо се обезлюдяват, е всеизвестен факт. Младите бягат навън да си търсят късмета далеч от унизителните 200-еврови български заплати, старите даянат колкото им стигат силите и мрат по природни и други причини. Истина е. Но пък наведнъж да закрият 16 села в една миниатюрна общинка с има-няма 40-хилядно население?! 16 от 21 - колкото са селата в община Троян според всички официални документи, избирателните списъци, при преброяванията, колкото са и в момента според официалния сайт на общинската администрация (www.troyan.bg). 16 от 21, т.е. 76% под ножа! Наистина апокалиптично.

ОКАЗА СЕ ОБАЧЕ, че истината е малко по-друга. През 1995 г. въпросните 16 „села” били с по-адекватния статут на махали, но с тогавашните изменения в Закона за административно-селищното устройство на Р България придобили статут на отделни села. Но понеже били маломерни и без самостоятелни землища, някак си „от самосебе си” (т.е. в нарушение на закона) били зачислени към другите, „действащите”, както находчиво ги определя в. „Дневник”, троянски села. И по тази причина ги няма нито в административните документи, нито в избирателните, преброителните и т.н. списъци.

С ЕДНА ДУМА – чисто нашенска (българска) ситуация. По закон нещо го има (16 троянски села), но де факто – не. Тук тълкованията може да са в две посоки: или сме свидетели на фрапиращо беззаконие, „зачеркнало” 16 селища; или законите ни са от типа „като ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша”, измислени, фалшиви. Сигурно има и от двете. Но със страшна сила изниква и един друг въпрос – в тази наша многострадална държава има близо 800 000 чиновници, а излиза, че немалка част от тях вместо да се трудят, си чоплят носовете и гъзовете на работните места (сред тях броим и 240-те депутати, наричани още законотворци)?! Иначе няма логично обяснение почти 20 години 16 български села да съществуват по закон, а в официалните документи, съставяни на базата на същия този закон, да ги няма никакви. Села сенки, призраци, фантоми…

ВЪПРОСНИТЕ, подлежащи на закриване 16 „села” в община Троян, са следните: Баба Стана (чуднокрасивата „английска махала”, където влюбеният в Балкана и корените на троянските си деди лондонски топ адвокат Джон Бризби вдигна цял етнографски комплекс – бел. Т21) и Радоевското, които се присъединяват към с. Орешак; Долна Маргатина – към с. Белиш; Габърска – към с. Балабанско; Дрянска, Калчевска и Райковска – към Троян; Лъкарево и Селце – към с. Гумощник; Жеравица, Жидов дол, Иваншница, Лешко присое, Миленча, Стойновското и Стругът – към с. Черни Осъм.

ИЛИ ОБОБЩЕНО – няма закриване на троянски села, има корекция на едно нормативно-административно недомислие, просъществувало, вече казахме по какви причини, почти две десетилетия. С други думи, 16 махали - коя жива, коя на изживяване, водени „на книга” като села, пак си стават част от съседните по-големи селища. Каквото бе и желанието на общинското ръководство в Троян, санкционирано преди време със съответното решение на местния парламент.

Т21

Начало

Tweet