Как да поправим колата?

* „Защо очакваме благословени плодове, а навсякъде около нас разруха и проклетия?”
 

Българин да се наричам...

Авторът Мариян Данчев е троянец, корените му са от манастирското с. Орешак. Има успешен собствен бизнес. Непоправим родолюбец и непоправим оптимист, твърдо вярващ в жилавия български ген. Спомоществовател на редица добри каузи.

(продължение)

ИМЕННО на този въпрос искам да обърна най голямо внимание, защото той е най-важният. И ако всички ние не успеем да намерим отговора му и не положим всички усилия да постъпим според него, за да спасим „колата” си, то алтернативата е само една – все по дълбоко ще потъваме в обкръжаващия ни мрак, и в крайна сметка ще бъдем разкъсани от зверовете. Тук да вметна, че аз лично считам за недостоен варианта колата и воловете да бъдат оставени в гората, заради спасението само на собствената си кожа; както знаем в оригинала на приказката, такава мисъл даже наум не дохожда на някой от двамата синове.

ЗА ДА СИ ОТГОВОРИМ на въпроса как да спасим народа си, ще се наложи сериозно да помислим. Наистина някой ще каже, че сравнението между народ и волска кола е твърде неуместно - едното е много по-сложно и обхватно от другото; и това разбира се е вярно. Вярно е обаче и това, че логиката за решаване и при двата проблема е една и съща. Тук искам да поясня, че въобще не смятам за проста работа даването на изчерпателен и точен отговор на този важен и тежък въпрос – проблемът е изключително многообхватен и изисква интердисциплинарен подход при решаването му. Аз обаче от собствен опит съм разбрал, че човек не трябва да се плаши и от най-сложния проблем, защото и той се решава като се сведе до множество по-прости, ясни и по-лесно решими части.

И ТАКА, въпреки сложността все от някъде трябва да започнем. Опирайки се на логиката и на разума си, първо трябва да разберем какъв е проблемът и какви са причините довели до него, защото правилната диагностика е от решаващо значение. За да постигнем въобще някакъв резултат ще трябва да разберем, че колата представлява един механизъм, конструиран и подчиняващ се на законите на физиката, който за да функционира нормално, трябва да бъде поддържан и експлоатиран съобразно същите тези закони. И когато тези закони бъдат пренебрегнати, се явява проблемът. В приказката се казва, че колата била претоварена, спускала се много бързо по нанадолнище и претърпяла сблъсък. Т.е. счупването не било случайно, а си имало своите причини. Както казах, същата логика се отнася и до проблемите на народа ни.

ЕДИН НАРОД стига до положение като нашето неслучайно, а в резултат на дълго и безразсъдно пренебрегване и неспазване на такива закони, само че не физични, а духовни. Именно тези духовни закони заслужават да бъдат изследвани, защото, искаме или не, при „поправката” ще трябва да се съобразяваме с тях. Както във всяка физична система съответните закони са абсолютни и не могат да се пренебрегват, така и в духовния свят важат същите правила. И така кои са тези духовни закони, така важни за нас.

МЪДРИТЕ ХОРА във всички времена, винаги са търсели да ги опознаят и съобразявайки се с тях са получавали мирни и благодатни плодове и дни. Знанието за тях се е предавало от бащи на синове, още от времето на първия човек – Адам , записани са в книгите на мъдрите и в хрониките на древните. Разбира се, целта ми не е да търся изчерпателност по тази толкова обширна и дълбока тема, затова ще се спра само на три от основните духовни закони, имащи пряко отношение към нашата действителност. Това са:

* Законът за сеенето и жъненето;
* Законът за благословението;
* Законът за проклятието.

ПЪРВИЯТ ЗАКОН е може би най-известният, най-лесно разбираем и възприеман от повечето хора, защото той има съвсем точен аналог във физическия свят. И ако в днешно време техническият прогрес все повече измества и скрива истинския източник на ресурсите за човека, според което на въпроса „Откъде се снабдяваме с хляб и мляко?” отговорът е „От магазина до нас”, то за нашите деди нещата не са стояли така.

ИЗТОЧНИКЪТ на основните ресурси за живот за тях е била земята и те много добре са знаели, че реколта ще има, само ако преди това са посели семето, чийто плод очакват. Нещо съвсем естествено и разбираемо, и по негова аналогия те са разбирали, че същият закон важи и в невидимия (духовния) свят. Ако правиш добро – добро ще и да получиш, ако вършиш зло, не се чуди, когато те сполети то. Неща, пак ще кажа, прости и елементарни; защо обаче народът ни ги е забравил?!

ЧУДЯ СЕ как не се уморихме все да се надяваме, че нещата ще се оправят ей така, някак си от само себе си! Или някой отнякъде ще дойде да ни оправи проблемите, докато ние стоим пред телевизорите и си гледаме турските сериали. Ей така, събуждаме се сутрин и чуваме по радиото, че заплатите ни станали както европейските, а пенсиите ни като американските! Събудете се! Такива неща не стават даже и в приказките! Замислете се какво сме посели, какво посяха нашите бащи и нашите майки, защо очакваме благословени плодове, а навсякъде около нас разруха и проклетия?

(Следва)

Мариян Данчев

Начало

Още по темата:

• В Орешак си спомниха за един "съвременен възрожденец"
• Приказка за спасение на българския народ
  

Tweet