Мирослав Тодоров: Мисля, че ще се получи

* „Не, не мисля, че съм тръгнал на битка с вятърни мелници. Вярвам, че нещата тук ще влязат в релсите – но стъпка по стъпка” * „Обичам футбола и Троян – това са мотивите ми!”

Цар Футбол

С новия спонсор и благодетел на троянския футбол – бизнесмена Мирослав Тодоров, разговаряхме минути преди началото на отчетно-изборното събрание на ФК „Чавдар” – Троян (30 май), на което той бе избран за президент на клуба. Г-н Тодоров е троянец, но от години живее и работи в Испания, където има успешен собствен бизнес. Женен, с трима сина. Играл е футбол в детската и юношеската формация на „Чавдар”, а великата игра и до днес е голямата му страст. Това е и причината да се реши да инвестира в троянския футбол. Разбрахме се да си говорим на ти и без формалности.

- Захващаш се с трудно дело – ФК „Чавдар” е потънал доста надълбоко и сам човек трудно ще го изправи на крака. Разчиташ ли на помощ в тази твоя „мисия невъзможна”?
- Да, разбира се. Вече има пример в тази посока – Петър Стоименов (ф. „Перфект строй”), синът на Кольо Стоименов; той направи първото дарение, 2000 лв., и обеща да помага и занапред. Това е знак за другите сериозни троянски фирми, да се надяваме, че ще стане – в Троян има доста големи и успешни фирми, например „Калинел”, „Рико Стил”, „Актавис”, „Лесопласт”, „Софарма” и др., които могат да подкрепят делото.

- Но виж какво става в съседния Ловеч – благодетелят на „Литекс” се оттегля, атакуват го, и като че ли някои хора много бързо забравиха какво направи за футбола Гриша Ганчев.
- Следя, разбира се, какво се случва в Ловеч. Истината е, че един собственик не може да издържа един футболен отбор. В света това го няма, непосилно е.

- Може, ако е Роман Абрамович?
- И Роман Абрамович не издържа „Челси” сам. Тъй като съм в Испания, редовно посещавам мачове на „Барселона” и на „Виляреал” и „Валенсия”, защото живея в този район. Тези големи клубове също не се издържат от един човек, това е невъзможно. Помагат Общините, много фирми, сдружения, отделни хора.

- Намекваш, че Община Троян трябва по-сериозно да помага на ФК „Чавдар”?
- Разбира се, ние просто правим първите стъпки, да повлечем крак. Аз ще направя каквото трябва за тези първи стъпки, това е ангажиментът ми, оттам нататък разчитам и на подкрепа.

- Ти си в Испания, там Дон Кихот го обичат, но тук Донкихотовците не са на мода. Няма ли да ти се налага да се бориш с вятърни мелници?
- Не, не мисля, че съм тръгнал на битка с вятърни мелници. Вярвам, че нещата тук ще влязат в релсите – но стъпка по стъпка. Това е начинът - стъпка по стъпка и напред.

- Какви са мотивите ти да инвестираш в троянския футбол – сантименти, любов към футбола или има и друго?
- Да, аз съм троянец, играл съм футбол в „Чавдар” – младша, старша възраст. Обичам футбола и Троян – това са мотивите ми!

- Мислиш ли, че нашият град има футболен потенциал?
- Има, да. Днес (30 май) даже присъствах на тренировка на децата и забелязах две-три момчета, които ярко се открояват, талантливи местни момчета. И съм решил на тези, които са много добри, да осигурим стипендии, едно време беше така. Ще върнем и старата система с купони за храна, вече направихме съблекалните и баните на стадиона, цялата сграда стана отлична, сега продължаваме с работата по стадиона. Ще насочим сили и към площадката в горната част (резервното игрище) – все още не сме решили дали ще е с изкуствена настилка или естествено.

- Всичко това ще глътне много пари.
- Така е, но ще ги осигурим. И пак казвам – с общи усилия.

- Ако всичко това стане факт, трябва да ти вдигнат паметник. Но нали знаеш, че при нас, особено пък в Троян, ненаказано добро няма?
- Не казвам, че само аз ще го направя, сам не мога да дам пари за всичко. Футболът е голям спорт, с много хора. Моята идея е отборът да има 5 групи подрастващи с по 20-25 деца, общо около 120 деца. И след това е мъжкият отбор – ще го захраним с тези местни таланти, от нашата школа. Защото няма да се правим на велики бизнесмени и да купуваме играчи от чужбина, ние ще си ги създадем играчите. Тази идея се подкрепя от Иван Найденов (ф. „Евани”), Мартин Кушев, който влиза в Управителния съвет (УС) на клуба и др.

- Мартин Кушев ще помага ли?
- Да, ще помага. Вече се срещнахме, разговаряхме. Иван Найденов – той е помагал и ще продължи да помага на троянския футбол. В УС поканихме и Радион Стратев – кмета на с. Врабево.

- Ти си в Испания, върви ти бизнесът и животът там, каква е тръпката да се връщаш на село, в Троян?
- Аз съм си от Троян, тук съм роден, майка ми и баща ми са тук. Обичам го Троян, дал ми е много. Както виждаш, няма нищо нелогично в решението ми сега аз да помогна на града си.

- Но нали знаеш какви приказки ще се чуят – мутра, пере пари и т.н.?
- Знам. Но аз не се притеснявам от нищо, имам легален бизнес, фирмата ми е явна – достатъчно голяма е и нищо не може да се скрие. Аз съм открит човек, каня всеки, който желае, да ми заповяда на гости в Испания. Семейството ми също е там – жена ми и трите ни деца, аз имам трима сина. Майка ми сега също е при нас, сестра ми, племенникът ми също. Всичко около нас е абсолютно прозрачно.

- Трима сина - трима футболисти?
- Единият играе, другият играеше, засега спря, но може пак да се върне, ще видим.

- „Барса” или „Реал”?
- Аз съм от „Барса”. Но да се върнем в Троян; пак казвам – мисля, че ще се получи, но фирмите трябва да се събудят и да помагат. Сега правим първи стъпки, с които да ги провокираме към тази обща помощ в името на футбола.

- Мислиш ли, че в един град, в който има добър футболен отбор, нещата стоят по по-друг начин, по-добре, дори и бизнесът?
- В Испания футболът, политиката, бизнесът вървят заедно. А най-големите клубове са институции в държавата. Футболът дава самочувствие на хората, с тези клубове се съобразяват всички, те са част от икономиката, дърпат я. Това е един затворен кръг, иска ми се да го направим и тук.

- В този смисъл и Общината трябва да даде своето, не само като морална подкрепа. Стадионът е общинска собственост, ти имаш ли някакви планове около него – бъдеща концесия или нещо подобно?
- По принцип това не е лоша идея, но на този етап не стои пред нас, в по-далечна перспектива би било възможно. На този етап мисля, че е рано да се говори с Общината за концесия на стадиона. Нека първо да се докажем, да направим нещо сериозно, както вече започнахме, и тогава ще се върви напред.

- Зададох този въпрос, защото съм убеден, че някой ще каже – той прави цялата работа, за да грабне стадиона?
- Напротив. Когато дойдох тук на първия разговор с кмета г-жа Михайлова, заедно с Гошо (Личков), с Кольо Стоименов (Бог да го прости!), с Венци Кепов и бат` Сашо (Николов), първият въпрос към мен бе дали имам някакви претенции, искам ли нещо от Общината. Аз казах „не”, защото аз тук нямам бизнес, нямам интереси, нямам дори фирма в България, имам само един апартамент в Троян. Така че никакви подобни аспекти не съществуват.

- Нека завършим с един футболен въпрос – Меси или Марадона?
- Меси, разбира се.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Кольо Стоименов: Заварихме едно положение, което бе плачевно (1)
• Кольо Стоименов: Търсенето на троянския Гриша Ганчев продължава (2)
• Рамо за троянския футбол
• Мирослав Тодоров пое ФК "Чавдар"

Tweet