Показахме на Троян, че „Ние обичаме България”

* „Белите” победиха „Жълтите” на финала, но злобни шушукания и нацупени физиономии нямаше

"Нощ в музея"

И третата „Нощ в музея” (18 май), чийто организатор и домакин бе Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства (МНХЗПИ) – Троян, бе отлично подготвен и препълнен с атрактивни събития както и предишните две издания (през 2010 г. и 2011 г.). А гвоздеят на тазгодишната троянска музейна нощ бе ученическото състезание „Ние обичаме България”, творчески доразвило модела на телевизионното шоу „Аз обичам България”. По-долу ви представяме емоционалния разказ на един от участниците – 10-класничката Паулина Пенчева от СОУ „Св. Климент Охридски”. Т21

*****

НА 18 МАЙ (ПЕТЪК) от 19:30 ч. в Музея на занаятите - Троян се проведе състезанието „Ние обичаме България” - по модел на оригиналното шоу по Нова тв, по идея на троянското СОУ „Св. Климент Охридски” и като част от програмата за Нощта на музея. Организацията на състезанието и презентацията подготвиха Стефания Калева, Катерина Радевска и Кристиан Борисов от СОУ „Св. Климент Охридски”, с което, както видяхме, се бяха справили блестящо. В патриотично-историческата надпревара участие взеха четири отбора от училищата в града всеки с по четирима ученици. Бяхме разделени по цветове - бели, зелени, червени и жълти, каквито са и цветовете на знамето на град Троян.

ОЩЕ В 19:00 Ч. в мрачната и дъждовна петъчна вечер всички участници вече бяхме в сградата на музея, за да вземем отличителния си знак - цветни шапки, и да се „наговорим” как ще действаме. Аз бях капитан на „Жълтите”, Ива Петкова от СОУ „Св. Климент Охридски”- на „Червените”, Мадлена Георгиева от СОУ „Васил Левски” – на „Зелените”, и Емили Нанкова от СОУ „Св. Климент Охридски”- на „Белите”.

ТОЧНО В 19:30 Ч. водещите - две дами от музея (Венета и Деси), и красивите им асистентки Стефания Калева и Катерина Радевска, стартираха състезанието. Кметът на община Троян Донка Михайлова, приветства всички участници, публиката и организаторите, а веднага след това чрез жребий се изтеглиха първите два отбора, които щяха да премерят сили помежду си - белите и зелените. Затаихме дъх в очакване. И още в първия кръг страстите се разгоряха, дори студеният вятър, нахлуващ през широко отворените врати на музея, не успя да ги охлади. В един момент от играта белите взеха убедителна преднина и я запазиха до края на последния пети кръг, което ги направи и победителите в първата битка. С ръце, омацани с брашно при месенето на Гергьовски обреден хляб, и загрети от ръченицата, която трябваше да изиграят, двата отбора се оттеглиха, за да заемем ние - жълтите и червените, своите места.

ЗВЪНЦИТЕ, с които сигнализирахме, че можем да отговорим на въпросите и гатанките, отново зазвъняха ожесточено. Керамични чинии се рисуваха - кръг, в който момичетата от СХУПИ имаха възможност да покажат таланта си, девойките заиграха ръченица, имената на известни личности се обясняваха с нестандартни асоциации. Така се завъртя и вторият двубой, от който победител излезе моят отбор - жълтите. Очакваше ни финал - бели срещу жълти. Още щом застанахме зад микрофоните и взехме камбанките в ръце, знаехме, че сме на това състезание преди всичко да се забавляваме и държа да отбележа, че нямаше и следа от спортна злоба; за разлика от състезателната треска, който тресеше всички ни. Моят отбор нямаше толкова добър старт, колкото в първия двубой, и белите поведоха с доста точки, но пък в последния кръг с асоциациите успяхме да познаем всички имена и наваксахме, донякъде. Състезанието завърши с победа на нашия достоен съперник на финала – 20:12 за белите.

НА СЪСТЕЗАНИЕ КАТО НА СЪСТЕЗАНИЕ - има спечелили и губещи, да, но никой от нас не се чувстваше губещ. Нямаше злобни шушукания и нацупени физиономии. А сега де?

НАПРОТИВ, поздравихме „Белите” за добре свършената работа и отборната победа и всички бяхме изключително заредени с положителна енергия и много нови познания - за историята на своя град и родина, в месенето на обреден хляб и рисуването на чинии с прочутата „троянска шарка”. Да си тръгнеш от състезание, научил се да напълниш и отпиеш успешно от стомна шейтанка, тропнал по една ръченица и едно право хоро, борил се рамо до рамо с още трима прекрасни, интелигентни млади хора - какво повече от това би могъл да иска човек?

Паулина Пенчева, 10.а клас, СОУ „Св. Климент Охридски”

Снимки: Ани Иванова

Начало

Още по темата:

• Нощ в музея - що е то? (1)
• Нощ в музея - що е то? (2)
• Нощ в музея - що е то? (3)
• Първата троянска "Нощ в музея" надмина очакванията
• Елеонора Авджиева: Музеите вече не са онези консервативни институции
• Предстоящо: "Нощ в музея" (3)
  

Tweet