Когато кучетата не знаят как да лаят

* Безработният син на бай Вълчо би могъл да постъпи на работа като гледач на баща си * Никой от тях (инвалидите в общината) не знае какво му се полага, нито пък как да го получи

Читателите ни пишат

Казусът „Вълчо Вълчев” – безкракият инвалид, който моли за милост (виж „Ако вече съм на небето, все тая”), а читатели на Т21 подеха кампания за събиране на средства за нов акумулатор на инвалидната му количка (досега са събрани 120 лв., нужната сума е 380 лв. и дарителската кампания продължава) – предизвика множество и разнопосочни мнения. От пълни с болка и състрадание до подозрителни и дори винящи инвалида в нечисти спекулации с човешката лековерност. Подробно разяснение по случая даде и главният експерт „Социална и здравна политика“ в Община Троян Валя Даскалова, а читателското мнение, което ви представяме по-долу, е коментар към нейния материал (виж „Нека гражданите и читателите на вестника сами преценят”). Прочетете го, казва важни неща.

Т21

*****

ЗДРАВЕЙТЕ ВСИЧКИ ТУК! Поздравления към тези, които милеят за нашия град и с коментарите си наистина допринасят за решаване на наболелите проблеми. Ето какво съм видял и чул. Преди Коледа пуснах на човечеца (Вълчо Вълчев – бел. Т21) пред магазина на СБА в Троян 2 лв.; и понеже вътре беше тъпкано с народ, пратих спътниците си да пазаруват, а аз запалих една цигара на площадката отпред. Гледам го с мъка в душата и си викам да не дава Господ, че никой от нас не знае какво го чака… През това време добрите ни съграждани минават и пускат кой каквото може. В този род на предколедни мисли се сещам за майка си, която е освидетелствана с 95% инвалидност, де да можеше горката поне като този човек сама да стане от леглото и да седне в количката… Ама аз не се оплаквам – зарязах всичко, що съм постигнал в Ловеч, и дойдох да си я гледам.

ДОБРИТЕ НИ СЪГРАЖДАНИ през това време минават и пускат кой каквото може – монетките дрънчат ли, дрънчат. Реших да броя, за 20 минути 14 човека пуснаха. Излязоха моите хора и им казах, а те решиха да се уверят сами. През следващите 5 минути 7 човека пуснаха (средно 76 лв./час). Едва сега, благодарение на Т21, ми стана ясно защо на този човечец му трябват толкова много пари и че докато синът му е безработен, той акумулатор няма да си купи. Пази Боже! А на майка ми акумулатор за количката не й трябва – тя не може да се качи на нея. Виждам, че има хора, които са много „по-зле”, нека има за тях.

ПРЕДИ ВРЕМЕ реших да дам своя принос за оправяне на някои неща и започнах да пиша проект - с цел да изкрънкам европейски пари за благоустройство в квартала. Оказа се, че всичко трябва да се одобрява от няколко инстанции в България и още толкова инстанции извън България, че всичко трябва да е преведено на три езика, да е изчислено до последната стотинка, даже и за превръзка на някой работник, ако си пореже пръста; координация и съгласуване на изпълнението по телефона (на английски и немски език), а на това отгоре парите ще си вземеш от банка за твоя сметка, пък Европата ще ти ги възстанови едва тогава, когато докажеш, че всичко е изпълнено от А до Я! А във финансовата сметка, ако забравиш да включиш и лихвата на съответната банка за срока на проекта, си жив зян! Тогава реши да се напъне съпругата ми – тя вложи много труд да учи езици, а аз финансирах курсовете й. Една вечер ми сподели, че по европейските закони й се полагало заплата за проекта?! Ама ние, нали ще се правим на скромни с високо гражданско съзнание и чувство за отговорност, както и при мисълта какво ли ще кажат хората – не щем. Я чакай - рече тя и вдигна телефона. Бля, бля, бля, нещо на чист небългарски език и след като приключи разговора, ми вика: „Координаторът по проекта от Германия ми каза, че след като вече сме в ЕС, трябва да престанем да разсъждаваме по старому”; и цитира немеца: „При нас в Европа всеки труд, включително и умствения, се заплаща на тези, които го извършват, а се извършва от тези, които могат!”.

А НИЕ, КАКВО НАПРАВИХМЕ, уважаеми съкоментарци, миналия месец? Лаяхме, завиждахме и плюехме със злоба по тия проекти, превърнахме Т21 в най-сеирджийския вестник с нашите „маймунски” приказки, та маймунските ни задници се видяха чак от Босфора, сякохме глави и накрая… отсякохме клона, на който стоим. Не че не сме прави. Нека който наистина е откраднал, да получи заслуженото си. Ама европейското кранче секна и програмата за помощ на инвалиди и хора с увреждания не беше продължена. Без обгрижване останаха 100 нуждаещи се в Троянско, а без работа – 42-ма обучени за сметка на общината социални асистенти и помощници. Ето това постигнахме ние с вас, уважаеми съкоментарци. Когато кучетата не знаят как да лаят, вкарват вълка в кошарата. А сега си мислим, че ще изтрием петното от лицето си, като помогнем на един! И продължаваме, с някои от вас, да насищаме с отровните си флуиди цялото медийно пространство.

* Г-жа Даскалова изнася факти, за да ни отвори очите, ние ще я плюем, че била искала нещо на някого да доказва. Ами то, на такива предубедени хора като нас, може ли нещо да се докаже и има ли смисъл?!

* Г-жа Даскалова пътува за обучението на асистентите в Трявна за своя сметка, което видях с очите си, защото използвах случая и ходих там да се интересувам за майка ми; а ние ще я плюем!? Когато влязох там, при директорката, да питам за майка ми, заварих г-жа Даскалова при нея и чух как обмисляха варианти да помогнат на някакъв инвалид – Вълчо – който бил в много тежко финансово положение. Едва сега, благодарение на Т21, ми се навързаха нещата и разбрах за кого е ставало въпрос. Аз видях как г-жа Даскалова води война за всеки един нуждаещ се поотделно, ама ние ще я плюем!? Че и вече „пропищели” от нея имало!?

* Имах възможност да наблюдавам как г-жа Даскалова подхожда справедливо и коректно към проблемите на всеки един колега, или нуждаещ се от помощ. Наблюдавах как професионално организира и ръководи изпълнението на мероприятията. Наблюдавах как умело работи в екип с кмета Донка Михайлова и как двете отлично се сработват, засега, при решаване на проблемите. А ние, с някои от вас, уважаеми съкоментарци, ще използваме заядлив и непристоен тон, наричайки я обикновена чиновничка, от която хората „пропищели”!? Ама когато съм чакал пред вратата й в Общината, отвътре не се чуваха никакви писъци и всички излизаха от там усмихнати и обнадеждени, като нямаше нито един разплакан!?

* Докато обикновените чиновници чакат да чукне края на работното време и изчезват, г-жа Даскалова продължава да работи; и с лични средства, в съботите и неделите, обикаля потребителите из цялата община, за да проверява техните нужди и как се изпълнява проектът.

СКЪПИ СЪГРАЖДАНИ, по този начин, както сме я подкарали, нищо добро няма да постигнем. Не е ли по-добре да си напънем мозъците и със спокоен, цивилизован тон да предложим нещо по-конкретно и реално изпълнимо?! Е, аз също бих искал още от утре да бутам инвалидната количка на майка ми по специални тротоарчета из целия град, ама хайде кажете ми, коя е тази магическа пръчка, дето може да го направи! И ако Донка Михайлова с нейния екип успее да изкрънка отнякъде някой лев, какво по-напред да направи – да закърпи дупките в града, през които минават 20 000жители или за 20 инвалида да опаше целия град с инвалидни алеи?!

ЗНАЕТЕ ЛИ, уважаеми съграждани, че преди време едно от условията да постъпиш на работа като гледач (помощник, асистент) на някого беше да не си му роднина? Сега е точно обратното и безработният син на бай Вълчо би могъл да постъпи на работа като гледач на баща си. Това е много добре! А тези самотни възрастни инвалиди, които си нямат жив роднина, как ще се оправят?! Ето тук, скъпи съграждани и съкоментарци, бихме могли да помогнем - да се внесе промяна на закона в полза на всички хора, намиращи се в затруднено положение. Сега е и моментът, когато ние и Т21 трябва да направим всичко възможно за продължаване на европейската програма и за пускане на проекта „Независимост и достоен живот за хората с увреждания и самотно живеещи хора – дейности „Социален асистент” и „Домашен помощник” в Община Троян”; и то със същите ръководни и изпълнителски кадри, защото хем си разбират от работата, хем са харчени пари за тяхното обучение.

ОЩЕ ЕДИН МАСОВ ПРОБЛЕМ НА ИНВАЛИДИТЕ бих могъл да споделя – тяхното правно осигуряване. Оказа се, че май само бай Вълчо си знае правата. Наложи се да контактувам с много инвалиди и хора с увреждания и се натъкнах на факта, че никой от тях не знае какво му се полага, нито пък как да го получи. Ако има структура в общината за решаване на подобни проблеми, никой не я знае, а и да я знае, инвалид не може да се добере сам дотам. Ако не струва много скъпо, може да се създаде съответна структура, която да има списък на нуждаещите се на територията на общината и да се поддържа непрекъсната връзка с тях. И накрая, без да се засягат моите приятели от цяла България, нека ние, троянците, си спомним за онази стара приказка на нашите деди, в която се казва, че Балканът ражда хора.

12 март 2012 г.

Анонимен

(коментар към материала „Нека гражданите и читателите на вестника сами преценят”

Начало

Още по темата:

• Без дом, без пари, без крака
• А ако вече съм на небето, все тая
• Нека гражданите и читателите на вестника сами преценят

Tweet