Грижовен баща разказва приказка за зъл змей и безстрашна мома

“Ми, а шукар диве, бе, Мемет!
Ми съм та забраил да ти редим пирикаска, бе чаве, ееееей… Ама ногу заето сам станал, затва, бе. Ногу работим. Да! Щоту, нали найш – който не кере у бути, нанайси хав маро. Тва го казало хГьорги хДимитроф. Да! Тои упенгяс това.
И ас затва работим. Чесно! Койту лъжи – банца да иде.
Ама слуш ся идна прикаска.
Имало хидно времи идно лошу змей. И нападна на идно селу. И казало:
- Секо ден искам по хидин млад дивойка – ципиняк, да ми го праштати да гу зяждам, ако не праштати, цялуту селу ша зяждам, сас хамилити и с кмета бархабар.
И, Мемет, страшну работа ти казвам. Трилер. Нема кво да праат орта, нема вечи юнак – сичката юнак утиди на лагер ф Англя, Хамерика и хИзраел. И нема начин – тъжен станало на орта, ама по-убуу да дават младити амджик, отколкуту да зажда дзвера сичкуту калабалък. Сас кмета и хамилити барХабар.
И така, Мемет, спращат един мумичи. Змея гу зяжда. На другуту ден – фтор мумъ. Риве, плачи, вика… Ама нема таа-онаа – Змея фаща и гу преглътнал цялуту. Риве – не риве – прошка нема.
На третуту ден Змеят па гу чака на еденту да доди. Ама, мъди. Нема дивойкъ. И тва почнал да огладнявало. Сиди, висни, углежда съ, кът убран ивреин – нема нюуугу. И съ разядосвал, фърля плюнки и атеш, и съ приготви вечи да хутива дъ гу зяжда на селото. Сас кметъ и хъмилти бархабар.
И ся зведнъш гледа – иди един мумичи. Ни вика, ни риве… Тиху, един такъф. Даже лицету си пукрилу. И нема хън-мън. Иди.
И Змъят съ ядосалу, чи тва не са уплашвал, и почна да му ръмжи с идно адска рев:
- Ааааа, сикиимананъ, ни са ли страхувало хут мен мааааааааааааааа, мога цялото а тъ пуглъштам ма оу, наиш колко съм ирбап!
Тва па мълчи.
Змъя доделу по-нъсам, оригва огин – тва нема гък, нема мък, – саму ръцети си прибралу по-така към пояса.
Хиптен, начи са ръсърдил Змеят, и гу фаща и гу глътна целоту и съ смей ся:
- Аре ся, кат си толкос сирбез, видя ли ся – зядух тъ. Ся па ли нищу нема да ми ричеш? А ричи ся нещу де, амджик алтав!
- Аллах акбар – казалу мумичиту и дупрялу синюту и зиленуту жицъ нъ пояса….”

Tweet