Иван Христов: „За другото ще трябва да се сетят туроператорите”

* Предоставянето на средства за експедициите на Состра бе нещо като „айде да им дадем пари, за да ни се махат от главата”

Поводът за разговора ни с доц. д-р Иван Христов е приключилият преди броени дни археологически сезон 2011 на римската крепост Состра, античния предшественик на днешен Троян. Землякът ни доц. д-р Христов - зам.-директор на Националния исторически музей (НИМ) и представител на Института за защита на културното наследство към Университета за библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), ръководи разработката на обекта от 2002 г.

*****

- Доц. Христов, наскоро приключи поредният археологически сезон на Состра. Как?
- На Димитровден почти символично приключи 10-ят археологически сезон на Состра. Приключи успешно и основание за това ми дават постигнатите резултати. За първи път в България се откриват войнишките помещения на помощна военна част (кохорта). Досега такива помещения са открити само на две места в България – по лимеса (границата на империята) по р. Дунав в големите легионни градове Нове (днешния Свищов) и Дуросторум (дн. Силистра). За Состра това откритие е много важно, защото възстановяваме вътрешния пъзел на крепостта. Вече знаем какво има в югоизточния ъгъл на укреплението и можем да планираме следващите ходове при проучванията.

Над 50 са откритите археологически материали през този сезон. Някои от тях са особенно ценни придобивки за троянския музей (основната част от археологическите паметници от Состра влизат във фондовете на троянския музей – бел. Т21). Това са оброчна плочка на богинята Кибела, златен късноантичен пръстен, колективна монетна находка от първата половина на 3. век и ранноримски фибули. На път сме да възстановим и „менюто” (трапезата) на римските войници, тъй като открихме голямо количество животински кости; те ще бъдат обработени в София от доц. Лазар Нинов от БАН.

В края на археологическия сезон с колеги от Археологическия институт направихме геофизично проучване на интересен обект в околностите на кастела. А всичко, което изброих, беше свършено само с 6 работника и стажанта археолог Стилиян Иванов.

- Казвал си го многократно – римската крепост Состра е един от големите козове за развитието на туризма в Троянския край. Би ли обяснил отново?
- Вече ми омръзна да говоря за това. След Троянския манастир в нашия край има само още един достатъчно значим и атрактивен исторически обект. И този обект - Состра (да не забравяме, че това е сборно наименование на голям античен комплекс), е добре запазен и е в непосредствена близост до главен път, свързващ Троян с областния център Ловеч. За другото ще трябва се сетят туроператорите, собствениците на хотели и туристическите деятели, които, за жалост, не ги срещам сред римските руини.

- Три институции си партнират в разработката на този тъй важен за нас археологически обект – Община Троян, Музеят на занаятите (Троян) и Националният исторически музей (София). Спазват ли се поетите ангажименти и ще продължили и занапред сътрудничеството?
- Поправям те - институциите са четири. Добавям Ротари клуб – Троян и троянската картографска фирма „Картпроект”, с която НИМ има сключен договор за сътрудничество. Всички партньори до сега са съдействали по различен начин нещата на Состра да се случват, а дали и за напред това ще е така, трябва да ги попиташ отделно. Що се отнася до Националния исторически музей, който представям, ще кажа, че за сезон 2012 подготвяме силна програма.

- И един деликатен въпрос. Смяташ ли, че през изтеклия 4-годишен управленски мандат кметът Минко Акимов и неговата администрация направиха необходимото (възможното) за развитието на Состра и какво би подсказал на новия троянски градоначалник Донка Михайлова?
- През изминалите 4 години кметът Минко Акимов направи всичко възможно предложенията ми за финансиране на археологическите кампании да бъдат гласувани в Общинския съвет. Той се опитваше със свои служители да се пребори с бюрокрацията в София и да бъде съгласуван общия устройствен план на обекта. За съжаление обаче нещата се случиха само дотук.

Предоставянето на средства за експедициите чрез Музея на занаятите бе нещо като „айде да им дадем пари, за да ни се махат от главата”. Поставял съм многократно въпроса за назначаването поне на един човек сезонно, който да се грижи за чистотата на комплекста (крепостта и базиликата „Св. Георги” в съседство). Поставял съм въпроса да се прочете законът за културното наследство и то особено в частта, касаеща правата и задълженията на местната власт. Поставял съм въпроса, че трябва да се поиска от областния управител да се даде, по модела на Асенова крепост, правото на стопанисване на Состра от държавата на общината. Поставял съм въпроса, че трябва са изгради цялостна стратегия за развитието на комплекса. И май си останах само с поставянето...

Ето на тези последните неща бих обърнал внимание при един разговор с новия кмет на Троян Донка Михайлова. Впрочем, с г-жа Михайлова се запознах именно на Состра, по време на литуратурното четене с фойерверки на 23 септември т. г. Няма да крия, че на тези избори агитирах мои приятели в Троян да гласуват за кандидата на БСП, а в един друг южен български град правих същото, но за жена от партия ГЕРБ. Всъщност убеден съм, че в малките общини партийната пренадлежност няма особено значение. Да не говорим за Троян, където разликата между БСП и ГЕРБ май е само в нюансите на червеното.

- Някои казват – Троян е затънал в проблеми, няма работа и пари, а вие ни занимавате с археология и тем подобни. Как ще им отговориш?
- Кемал от с. Ломец ми казва един ден: „На мен ми стига 15 студенти, дето ще ги доведеш на практика в Ломец, да си купят мезето и бирата от моя магазин”. Друг един дългодишен работник вика следното: „Адашо, няма къде да работя, добре че ни подсигуряваш години наред работа по разкопките”. Това са дребните примери. Ако Состра се развие, може да подсигури препитание на много хора и това не са празни приказки. Един успешно защитен проект по европрограми би дал работа на много хора, а и известност на Троян не само с ракията и дупките по пътищата. Да не говорим, че близката махала Ломешки ханчета може да се превърне в голяма атракция и даде бизнес облаги на местните хора.

- Какво предстои на Состра – в близък и по-далечен план?
- Хайде за далечен план да не говорим. Догодина продължаваме напред. Много е важно Троян да се представи добре като един от домакините на Световния лимес конгрес през 2012 г. (форум за границите на някогашната Римска империя, обединяващ водещи специалисти по римска археология – бел. Т21). Над 400 учени от цял свят ще посетят Состра, която е добър пример за проучване и стопанисване. Очаква се пред м. декември заедно с част от организаторите от българска страна да проведем разговори с новото ръководство на община Троян. НИМ пък сключи договор с няколко университета от столицата студенти да карат лятната си учебна практика край Состра.

Интервю на Генадий Маринов

*****

Потърсихме и мнението на
ДОЦ. Д-Р СЕРГЕЙ ТОРБАТОВ от Националния археологически институт с музей (НАИМ) към БАН, който преди години е работил на Состра и добре познава обекта:
АЗ БЯХ ПЪРВИЯТ РЪКОВОДИТЕЛ на разкопките на Состра през 2002 г., възобновени след дълго прекъсване, и имам пряко отношение и се вълнувам от този обект. В страната има много подобни обекти, станции на помощни римски военни части; но Состра е по-специален – единственият, проучен в такава степен у нас. Важно е и това, че през Средновековието крепостта не е обитавана и римските пластове са отлично запазени. Состра е перфектният обект за проучване на римското фортификационно строителство.

ДОГОДИНА ПРЕЗ М. СЕПТЕМВРИ България ще бъде домакин на 22-ия Лимес конгрес. Това е голямо постижение, тъй като около 400 водещи учени от цял свят, специалисти по римска история и археология, ще дойдат тук, а и не бе толкова лесно да спечелим престижното домакинство. По програма в рамките на конгреса ще се проведат две посещения на римски обекти и едното ще е на Состра. Убеден съм, че Состра ще омагьоса специалистите и ще последват множество публикации в чужбина, което ще е голямо постижение. Постижение и за Троян, тъй като ще се повиши интересът към тази ваша значима забележителност. За добрата организация разчитаме много на домакините от Троян – местните власти, музейните работници. И вярвам, че те ще направят максималното важните гости да запомнят това си посещение.

ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ОСЪЗНАВА ИСТИНАТА, че археологията може да е печелившо перо. Разбира го и частният бизнес, особено в местата, където се прави туризъм, както е и в Троян. Което е добре за всички: и за нас, археолозите, понеже археологията е скъпо занимание и без средства не става, а след разкопките обектът трябва да се запази (консервира) и за това трябват още пари; и за бизнеса и местните общности – тъй като археологическите обекти се превръщат в най-добрата реклама и засилват интереса.

Т21

Начало

Още по темата:

• Каква находка
• Состра ще „възкръсне” на 15-ти
• В Состра - "графити" на 1800 години
• Шоуто на Состра (2009 г.)
• Ново сериозно откритие на Состра
• Хубава работа, ама троянска: И Состра скара съветници
• Состра - един от най-добре стопанисваните археологически обекти...
• Иван Христов: Бъдещето на Троян е в културния туризъм
• Иван Христов: Малко са алтернативите пред Троян днес
• На Состра пристигат археолози от цял свят
• Иван Христов: Терминът "културен туризъм" е само на книга
• Поредната ценна находка на Состра

Tweet