Мариела Шошкова: Казвала съм неща, които другите се страхуваха да кажат

* „Дразни ме мижитурщината и липсата на модерност.
Толкова е красиво в Троян,
а мирише на застояло”

Местни избори 2011
платена публикация

МАРИЕЛА ШОШКОВА, кандидат за общински съветник от листата на ДСБ, е родена на 4 февруари 1971 г. в София. Работи от 15 години като галерист в троянската галерия „Серяковата къща”, но малко хора знаят, че по образование е икономист. Също малцина знаят, че е завършила френска езикова гимназия в родното село на Тодор Живков – Правец, и в началото на 90-те години работи като преводач във фирма „Машстрой”. Любопитен момент от ученическата й биография - през 1989 г. 11-класничката в Правешката езикова гимназия организира гладна стачка против тогавашната училищна директорка, която въпреки некадърността си е толерирана от комунистическия режим.

В ПЕРИОДА 2000-2004 г. г-жа Шошкова е помощник-модератор на първите обществени форуми в Троян, подкрепяни от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество (ШАРС) и нейна лична заслуга е осигуряването на финасова подкрепа и реализацията на редица добри проекти. На дискусиите, провеждани в рамките на тези форуми, демонстрира ясно своята гражданска позиция по най-важните проблеми на града и общината.

ТЯ Е ДЪЛГОГОДИШЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ на активното дамско гражданско сдружение „Българка”. В това сдружение успяваше да обедини троянки, които имат желание и сили да работят безвъзмездно и със сърце за родния си град. Г-жа Шошкова е дясната ръка на лидера на ДСБ в Троян инж. Милко Станчев. На местните избори през 2007 г. е избрана за общински съветник. По време на мандата доказва, че е човек на каузата, от онези хора, които умеят да раждат идеи, но и да ги отстояват, имат силата и куража да го правят.

*****

- Беше един от най-активните и конструктивни общински съветници.
Как оценяваш работата на троянския местен парламент през мандат 2007/2011 г.? Каква е оценката ти за собствената ти
работа като общински съветник?

- Когато станах съветник, имах идеалистичните очаквания, че Общинският съвет ще бъде мястото, където се решава съдбата на града и че това ще става чрез приемане на наистина работещи наредби и правилници, чрез съзидателни предложения и конструктивни дебати. Нищо подобно! Оказа се, че мощни бизнесмени, кадърни лекари, учители и други професионалисти в ролята на съветници станаха мълчаливи и послушни слушатели. За четири години не успях да чуя гласовете на повечето от тях - нито на сесиите, нито в комисиите. Общинският съвет по-скоро заседаваше, за да узаконява официално предложенията на администрацията. Сесиите често ми приличаха на „театър на абсурда”. Председателят Ангел Балев се превърна в абсолютен придатък на кмета. Вместо да е двигател на процесите, той беше примирен водещ, който дава и отнема думата, обикновено нехаен и безпомощен към проблемите на Троян. Липсваше и реална опозиция, защото групата на БСП в никакъв случай не бе такава. Моят глас в този Общински съвет беше от тези, дето се чуваха. Казвала съм от трибуната неща, които другите се страхуваха да кажат. Не съм спирала да питам и да предлагам. И на мен ми звъняха по телефона да ми казват как да гласувам, само че аз не се поддавах. Затова и не подкрепих двата „заробващи” кредита. Мои са т.нар. сканадални предложения за изместването на „битака” и за демонтирането на остатъка от партизанския паметник. Бях наясно, че в политиката, ако наистина искаш да правиш нещо, няма как да се харесаш на всички!

- Защо, въпреки решението на ОбС и обещанията на кмета, нямаме паметник на Иван Хаджийски, а остатъкът от някогашния партизански продължава да си стърчи в центъра на Троян?

- Този казус всъщност е най-яркият пример за това как Минко Акимов не пожела да оправдае очакванията на десните избиратели, с гласовете на които всъщност беше избран. Аз успях с огромни усилия да доведа нещата до решение за демонтиране на остатъка и изграждане на паметник на големия троянец и българин Иван Хаджийски. Акимов намери хиляди формални поводи, за да не го направи. С това той се самоопредели и доказа, че е неспособен да промени мисленето си, формирано по времето на тоталитарните времена. Доказа, че го е страх от кардинални промени. Доказа, че е неспособен да остане в историята на Троян.

- Партията ти – ДСБ, е известна с радикалните си идеи.
Каква е визията ви за развитието на Троян през следващите 4 години?
Какво ви дразни в днешен Троян?

- Какво е Троян днес? Град без магазини и бензиностанции на големи вериги, без светофари, без газификация, без младежки център, без истински парк за отмора и разходки... С най-високите пътни данъци, с по-висок туристически данък от Созопол… В Троян вече няма къде да се работи и макар че сме в 21-ви век, в общината все още има селища, които стоят без вода. Град в Балкана, а без маркирани и поддържани екопътеки... Град, останал без ресурс от личности, каквито е имало десетки в миналото. Аз виждам бъдещето на Троян основно чрез развитието на селския и културния туризъм. Имаме минерални води, манастири, църкви, уютни селца, силния Балкан, имаме Состра… Имаме толкова много, трябва само да има хора с идеи и ентусиазъм да работят, хора с визия за бъдещето. Дразни ме мижитурщината и липсата на модерност. Толкова е красиво в Троян, а мирише на застояло. Време е да спрем да се оплакваме и да чакаме, а сами да променим града си. Също да спрем да се страхуваме!

- Защо продължаваш заниманията си с
тази „мръсна” работа, наречена политика?

- Никога не съм се квалифицирала като политик. Винаги съм била граждански настроена. Имам емоционален характер и ми е трудно да се примирявам. Не съм пристрастена към политиката, просто в момента за мен тя е формата, чрез която мога да променям нещата около мен към по-добро! Всеки, който добре ме познава, знае, че и без да съм политик, бих правила същото. Смехотворно ми е това прескачане от листи в листи, което се наблюдава днес в Троян. Да хванеш гребена на вълната е лесно, трудно е да останеш верен на собствените си принципи и позиции. Всеки обаче нека е наясно, че рано или късно ще трябва да понесе отговорността за своите действия!

*** Заб. При платените предизборни материали от кампания Местни избори 2011 дали да се допускат или не читателски коментари към тях решават рекламодателите.

Начало

Tweet