Без дом, без пари, без крака

* Вълчо Вълчев: „Да се самоубивам ли, да убивам ли някого – не знам” * В края на юли безкракият бивш електротехник трябва да освободи квартирата си, надява се на общинско жилище * Един списък, подсказващ решения

МИНАЛАТА СЕДМИЦА съгражданинът ни Вълчо Ачев Вълчев ни донесе в редакцията един списък. По-точно, донесе го пред редакцията, където проведохме и разговора си - защото Вълчо е в инвалидна количка и стълби, бордюри, разнебитени тротоари, прекалено стръмни и (не)осигуряващи достъп инвалидни скосявания на някои места в града (например пред Информационния център в сградата на Общината) и т.н. градски препятствия не му позволяват да се придвижва нормално. Нещо повече – превръщат живота му в постоянна битка за търсене на пролуки във враждебната за хора като него троянска архитектурна среда.

ВЪЛЧО Е НА 74 ГОДИНИ и е в добра форма за възрастта си, жизнен и спретнат, като изключим, че двата му крака са отрязани до над коляното и, както казахме, е в инвалидна количка, без която и най-елементарното му движение не би било възможно. Единият си крак губи преди две години – заради пълзяща гангрена, през 2010 г. му отрязват и другия. По професия е електротехник и дълги години е работил към Енергото – по поддръжката на уличното осветление в Троян; бил е продължително и на гурбет в бившия СССР – Коми, Казахстан, Ростов на Дон.

В МОМЕНТА ЖИВЕЕ САМ, на квартира на свободен наем (60 лв.) и месечният му доход е всичко на всичко 290 лв. - пенсията плюс инвалидните надбавки, от които покрива и по 80 лв. месечно заем към ДСК, който ще изплаща до 2019 г. Личен асистент не му се полага, защото „бройките са малко, а има и по-закъсали”, както му обяснили социалните работници. Има обаче право на домашна помощница, общо 82 часа за годината, но досега само веднъж се появили две жени, които му поизчистили и толкоз, повече не се появили. Безизходицата го завела чак до Гърция, където синът му работел временно като строител, но там наши мургави братя се опитали да го принудят да проси за тях и едвам успял да се откачи. В момента синът му е безработен, също живее в Троян и също едва връзва двата края.

ЧАСТ ОТ ПРОБЛЕМИТЕ НА ВЪЛЧО пък идват от това, че преди години имал собствено жилище в кв. „Лъгът”, но се принудил да го продаде – за 7 хил. лв., които отдавна се стопили; но и досега тази „печеливша” сделка била аргумент за различните служби и институции да му отказват помощ. Писал съм за проблемите си до най-високото място – Народното събрание, Правителството, многократно съм сигнализирал и Общината, но резултат няма, сподели ни човекът в инвалидната количка. А обобщението му бе направо стряскащо: „Да се самоубивам ли, да убивам ли някого – не знам”.

НО ДА СЕ ВЪРНЕМ НА СПОМЕНАТИЯ СПИСЪК, донесен ни в редакцията от безкракия Вълчо. Във въпросния списък са посочени 15 участъка в Троян, основно в централната част на града, където с направата на леки скосявания и/или ремонти, неизискващи кой знае какви средства, достъпът на хората с увреждания, а също и на майките с детски колички ще стане далеч по-лесен и възможен.

ЩЕ СПОМЕНЕМ САМО НЯКОИ от описаните в списъка на Вълчо места: двата тротоара по Главната (ул. „Васил Левски”) в търговската част – ако инвалидната количка успее да се качи отнякъде, няма как да слезе в другия край и това я принуждава да се движи по уличното платно между колите, неудобно и опасно за всички; същото е положението и с подходите около бившето лятно кино и Общинския пазар; за „достъпа” до Информационния център в Общината казахме, но подобна е ситуацията и с една от инвалидните пътеки пред Общината, непозволяваща да се слезе на площада; затруднен или направо невъзможен за инвалидните колички бил и достъпът по ул. „Охрид”, ул. „Балатон” и др.; друг проблем са високо поставените банкомати и невъзможният достъп до някои от тях; затруднен е и достъпът на хората в инвалидни колички до повечето институции в Троян, до големите търговски обекти и т.н., и т.н. Списъкът с 15-те точки е депозиран в общинската администрация, но оттам няма реакция.

ДРУГИЯТ ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ на Вълчо Вълчев е квартирният, защото до края на месеца трябва да освободи сегашното си жилище. „Единственият изход да не остана на улицата е от Общината да ми предоставят общинска квартира, в която обаче да мога да влизам с количката си”, обясни ни страдалецът. Той е проучил, че има подобна възможност – съществуват две приземни стаички с отделен входове, общинска собственост, недалеч от Общинския пазар и едната би му решила проблема, но се опасява да не се вреди някой друг с пари и връзки. Вълчо е подал молба по надлежния ред и е в очакване. А ако молбата му не бъде удовлетворена, казахме какво се случва…

Генадий Маринов

Начало

Tweet