СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Най-напред ще спечеля първичните избори

* „Аз съм човекът от десницата, такъв тип политик, който може да победи Бойко Борисов и в пряк сблъсък” * „Няма какво да крия, няма от какво да се срамувам в миналото си – нито преди 1989 г., нито по-късно” * „С една силна президентска реч могат да се постигнат много неща”

Президентски избори 2011

ПОВОДЪТ ЗА РАЗГОВОРА НИ със Светослав Малинов са предстоящите президентски избори. Най-напред - предварителните за излъчване на кандидата на Синята коалиция, които ще са тази неделя (12 юни). После същинските - през есента. Светослав Малинов, припомняме, е представител на ДСБ и в неделя ще се конкурира с Румен Христов от СДС кой да бъде президентският кандидат на Синята коалиция. Тук ще отворим малка скоба – г-н Малинов е категоричен, че дясната кандидатура, особено пък за поста държавен глава, задължително трябва да се излъчи чрез предварителни (първични, вътрешни) избори - така не остават съмнения за нещо скрито-покрито, отпадат въпросите защо точно този, а не онзи, дават и допълнителна увереност на кандидата в същинската битка; но по принцип такива избори са възможни само в единни политически формации, в БСП, например, не би могло, защото ще се изпокарат.

СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ е доцент по история на политическите идеи в СУ „Климент Охридски”. Роден е през 1968 г. в Дупница, но израства в Бургас. Завършил е английска езикова гимназия и политология в Софийския университет. Специализирал е във Великобритания, Норвегия, Италия и САЩ. Сред основателите е на Демократи за силна България (ДСБ). Автор е на две книги и на множество научни публикации в областта на политическата теория. Депутат в 40-то Народно събрание, в момента е евродепутат, избран с листата на Синята коалиция. Владее руски, английски и немски език. Женен, с три деца – две дъщери и син.

*****

- Г-н Малинов, защо влязохте в това състезание (кандидатпрезидентското), не е ли по-комфортна и „безопасна” позицията Ви на евродепутат?
- Участвам в състезанието по една-единствена причина – смятам, че мога да бъда полезен на Синята коалиция, че мога да увелича резултатите на Синята коалиция на местните и президентските избори. Това е мотивът ми. Никога не съм се отказвал от състезание поради страх от загуба или поради страх от съперниците. Бих се отказал само ако има кандидат, който би бил по-полезен от мен. В моя случай съм убеден, че избирателите на Синята коалиция имат кандидат, който ще ги поведе към по-добър резултат – дай Боже към балотаж и крайна победа. Това е истинската, дълбоката причина да се включа в тази надпревара.

- Говорите с много самочувствие и увереност, но явно така се печелят избори - ако човек се колебае и плаши, няма как да стане, нали?
- Да, но има още нещо – аз бях подкрепен единодушно от ДСБ, знаете. А на еврокампанията за мене гласуваха много сини избиратели – гласуващи преди за ДСБ или СДС, а след това за Синята коалиция. Тази подкрепа ми дава допълнително самочувствие, допълнителна увереност. Иначе казано – имам доказателства, основания за тази своя увереност.

- Вие сте политолог, доцент по история на политическите идеи в Софийския университет, т.е. имате възможност да погледнете политическата ситуация и отстрани, като наблюдател. Как оценявате шансовете си – на предварителните избори срещу Румен Христов (СДС) и в голямата битка за президентския пост на България? Някои социологически агенции дават пренебрежително малки шансове от около 2% на кандидата на Синята коалиция, как ще го коментирате?
- Смятам най-напред да спечеля първичните избори в неделя (12 юни). Обяснимо е социолозите или по-точно самите избиратели да не ни обръщат внимание в момента, защото не сме решили своя вътрешен проблем, макар че сме избрали процедурата, по която да го решим. След моята победа на предварителните избори няма да имам проблем с рейтинга и той ще нараства. Така е винаги, когато става дума за предварително състезание. А що се отнася до рейтингите изобщо – не помня някога някой да ми е давал какъвто и да е шанс да спечеля нещо, било депутатско или евродепутатско място.


- А спечелихте и двете?
- Свикнах да започвам така. За мене сега е много по-важно първичните избори да минат успешно. А в същинската кампания ще бъдем свидетели на нарастване на рейтинга. Това се е случвало и друг път.

- В Троян има една приказка „напърдяха гърнетата” (изпокараха се). Има ли опасност след тези първични избори за определяне на общата президентска кандидатура ДСБ и СДС да напърдят гърнетата?
- Отговорът е лесен. Когато някой смята, че има подобна опасност, не прави първични избори. Примерно, в БСП никога няма да направят първични избори, защото знаят, че ще се изпокарат. Ние в Синята коалиция, понеже знаем, че сме съмишленици, си позволихме да го направим. Има голяма разлика, нали? Първичните избори означават, че избирателите се схващат като съидейници, като хора с еднакви ценности. В противен случай първичните избори биха били огромен риск – и аз не бих препоръчал на политическа формация, която няма идейна спойка вътре в себе си, да прави предварителни избори.

- Но все пак остана някакво усещане за напрежение между ДСБ и СДС, поне аз така го схванах?
- Напрежението идва от това, че има реално състезание. Но всичко е извадено на светло, осветено е и се отива на решаване на този проблем чрез първични избори. Знаете ли какво би било, ако се излъчи кандидат по другия начин, без предварителни избори – напрежението тлее отвътре и самата кампания преминава в мърморене (откъде се взе, защо този, а не онзи и т.н.). Сега никой няма да пита откъде се взе – знае се, че кандидатът на Синята коалиция е спечелил вътрешните избори и за него са гласували еди-колко си хиляди. Знаете ли кое яде кампаниите отвътре, кое ги омаломощава? Това не е откритото състезание, а точно обратното. Дори силни фигури, номинирани по другия начин, са били омаломощавани от приказки от типа „откъде се взе”. Ние решихме този проблем, но ще видите, че напрежението, за което говорим, ще се появи в други партии. И няма как да не се появи, защото избирателите винаги ще питат откъде се вземат кандидатите.

И още нещо – може би тази процедура (предварителните избори) звучи някак „странно” днес, защото не се е прилагала в България от 1996 г. Хората нямат спомен за какво се правят предварителните избори и какъв е резултатът. Тогава (през 1996 г.) отношенията между Жельо Желев и Петър Стоянов бяха нажежени до бяло, ако си спомняте. И какво стана? Те щяха да се разделят, щяха да се избият помежду си, нямаше никога повече да гласуват един за друг, а резултатът бе друг. Излъчи се единна кандидатура и това обедини и мобилизира сините избиратели. В Америка например изобщо няма друга процедура за номинация на президентски кандидат освен чрез първични избори. Първичните избори са нещо нормално и много силно. Щеше ли да е по-добре, ако имаше някаква скришна договорка между ръководствата – разбира се, че нямаше да е по-добре. Още повече че става дума за мажоритарния президентски избор.

- Няма как да избягаме от един въпрос – оценката Ви за двата мандата на президента Георги Първанов, прочул се и с агентурния си псевдоним Гоце? И в тази връзка – нормално ли е държавният глава на една страна членка на Европейския съюз и хора на други високи позиции (дипломати, депутати, магистрати, висши държавни чиновници) да са свързани с репресивните служби на бившия комунистически режим? Защо комунизмът не си тръгва от България?
- Не си тръгва, защото има президент като Георги Първанов. Ще го кажа и по малко по-друг начин, погледнато отвън. Президентът олицетворява единството на нацията, той символизира България пред света. Когато се погледне държавния глава на една страна и неговата биография, в Европа и по света се ориентират какъв тип политици си харесват хората в тази страна. Излиза, че българите си харесват политиците, свързани с ДС. Същото важи и за посланиците, които се изпращаха досега в чужбина, те бяха от същия порядък. И всичко това е взаимосвързано, в комбина.

- Можеше ли да е иначе?
- Можеше. Искам да ви кажа, че ако България имаше по-друг президент, ако аз бях президент, въпросът за дипломатическата служба и нейното прочистване щеше да се реши много бързо; особено при единомислието, което бихме имали с външния министър.

- И може да стане толкова бързо?
- Може, защото законопроектът е готов. Просто президентът трябва да се обърне към Народното събрание в защита на този законопроект и всичко да приключи. Между другото – директните обръщения към НС са едно от правомощията на президента, което не е използвано от Първанов. А подобно обръщение веднага ще породи законодателна инициатива, веднага ще се намери поне един депутат, който да го подкрепи. С една силна президентска реч могат да се постигнат много неща.

- Очертайте ни профила на успешния президент на България в днешното сложно европейско и световно време.
- Това е човек, който представлява новото поколение, поколението, което се е развило професионално, получило е образованието си в годините на прехода. Не е свързано с ДС и БКП, не е получило нищо от комунистическата държава освен средното си образование и военната си служба. Говоря за тези хора, които са на ти с демократическите ценности, защото в своята зряла възраст те не познават нищо друго и никога не са се колебаели накъде е пътят на България. И хора, които няма какво да крият. Не е толкова голям проблемът, че президентът Първанов има агентурно минало, проблемът е, че го криеше. Можеше да го заяви и тогава щеше да спечели уважението и на хора, които никога няма да гласуват за него. Той скри, това е най-грозното. Аз лично няма какво да крия, няма от какво да се срамувам в миналото си – нито преди 1989 г., нито по-късно. Това ме прави много по-свободен и независим дори от повечето действащи политици, да не говорим за Първанов.

- Кажете на троянските симпатизанти на Синята коалиция защо трябва да предпочетат Вашата кандидатура на предварителните избори тази неделя (12 юни).
- Аз нямам негативите, за които стана дума вече, и мога да бъда много по-категоричен, много по-остър и много по-успешен. Аз съм човекът от десницата, такъв тип политик, който може да победи Бойко Борисов и в пряк сблъсък. Ни най-малко не се страхувам от подобен сблъсък. Пред мен Борисов не може да развие обичайните си аргументи, обичайното си поведение – аз мога да го изненадам и ще го направя, когато се кандидатира.

- Защо говорим за Бойко Борисов, той каза, че няма да се кандидатира за президент?
- Политиците, когато имат категорична убеденост, лесно могат да затворят една тема. Той не я затвори.

- Но каза, че 99,99% няма да се кандидатира.
- Точно така. Но можеше да каже 100% и всичко да приключи, нали?! А не го направи.

- Кой е политикът, на когото сваляте шапка – не става дума да е само българин, нито да е действащ?
- Това са политиците, които отвориха вратата на свободата в Източна Европа. Не мога да разделя Роналд Рейгън, Маргарет Тачър и Хелмут Кол – те бяха заедно в голямата промяна. Тук бих прибавил и папа Йоан Павел Втори, за него обикновено не се говори като за политик, но е редно да се погледне и към това измерение на дейността му. Тези хора направиха много да не изпуснем огромния шанс, който се появи пред Европа и света – падането на комунизма, безусловната капитулация на СССР, реабилитацията на европейските ценности в завладените страни. Нито един от тези политици не можеше да бъде толкова успешен, ако другите не бяха до него. Аз ги виждам като едно цяло.

- Кажете ни, ако желаете, и няколко думи за Вас в личен план, примерно – какво е хобито ви?
- Тук мога да отправя едно предизвикателство към Бойко Борисов и да разоблича едни негови хвалби за големите му тенис умения.

- Ще го биете на тенис?
- Ще го бия, разбира се. И ще се види кой говори празни приказки.

- Като заговорихме за тенис, кого предпочитате – Федерер или Надал?
- Федерер, разбира се. Всеки знае, включително Надал и Джокович, че той е най-добрият. В спорта има такива безспорни величини. А хоби в обичайния смисъл на думата нямам - най-добре се чувствам, когато съм с малката ми дъщеря, тя е на 3 години, казва се Калина, това е „хобито” ми.

4 юни 2011 г.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Tweet