„Климента” изпрати Випуск 27

* Словото на първенеца на випуска Цветелина Борджукова ще се помни дълго *„Женско царство” за пореден път доказа колко много талант има в троянското СОУ „Св. Климент Охридски”

ЗРЕЛОСТНИЧКАТА Цветелина Борджукова (щерката на нашия приятел и администратор на сайта на Т21 Стоян Борджуков – бел. Т21) първа получи дипломата си – като първенец на Випуск 27 на троянското СОУ „Св. Климент Охридски” – на тазгодишната церемония за връчване на дипломите (23 юни, читалищния салон). Цветелина е от семейство, в което има няколко поколения математици, и тя не прави изключение; но интересите, талантите и успехите й са далеч по-разностранни – в спорта (и по-точно баскетбола), изобразителното изкуство, английския език, фотографията. Г-ца Борджукова, както е традицията, произнесе слово от името на завършващите, което ще се помни дълго, докара и сълзи в очите на мнозина – защото бе много истинско, топло и умно и защото нямаше нищо общо с обичайните шаблонно-патетични излияния при подобни поводи.

ДРУГ ЗАПОМНЯЩ СЕ МОМЕНТ от церемонията на „Климента”, както ласкаво наричат това троянско СОУ, отново бе свързан с училищна традиция – при сбогуването с випуска да се поднася сценична програма, подготвена и реализирана със собствени сили. Този път тя бе по-амбициозна от обикновено – училищните артисти, ръководени от преподавателката по литература Миглена Кюркчиева, представиха комедията „Женско царство” на Ст. Л. Костов и за пореден път доказаха колко много талант има в троянското СОУ „Св. Климент Охридски”. И от нас – на добър път!

Т21

*****

Из словото на първенеца на випуска

(…) И сякаш тази вечер вятърът навън е по-силен от обикновено – южен вятър, ода от планинските ридове, която носи със себе си тайно очарование, тиха надежда, нещо ново, дълго очаквано и дълго обещавано. За мен решението е едно – искам да проследя вятъра обратно към планината, към долините на Южна България, сред горите на Родопите и Рила и след това още по-далеч – през морета, океани и пустини. Искам да поговоря с всеки срещнат, да попитам от къде е, как живее, в какво вярва; искам да усетя уюта на стаите зад всеки прозорец, светещ в нощта... искам да последвам пътя. И тази вечер мога да го направя – всички ние можем – с първата самостоятелна стъпка в живота. Там – над хоризонта – където пътят се губи в далечината, облаците свършват...

Начало

Tweet