Възкресението стана!

*„Това изисква управници мъжкари, смелчаци и рисковачи, а не дребни душици и самодоволчици”

Лично мнение

НЕВЕРОЯТНО, НО ФАКТ – нашият мъжки баскетболен отбор възкръсна от кьошето на забравата и участва успешно за втора година в първенството на „А” РБГ срещу отбори основно от областните градове. Приключихме първенството с 6 победи и се наредихме на 9-то място от 11 отбора; отлично представяне за нашите момчета, които са чисти аматьори – работят на смени, плащат си спането, храната и т.н. Това направо е равно на подвиг и героизъм.

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СТАНА ВЪЗМОЖНО благодарение на баскетболната искра, тлееща в душите и сърцата на нашите състезатели и техните организатори и вдъхновители братята Димитър и Никола Пиронкови. Всички те заслужават да им козируваме от 100 метра с маршова стъпка. Браво на момчетата и организаторите, вие сте героите на нашето време в тази спортна година и заслужавате гърдите ви да бъдат окичени с най-високия знак на победата. Същата оценка давам и на нашата темпераментна публика, напълнила залата със своите бурни аплодисменти и ангажирано присъствие, което говори, че нашият град има нужда от този отбор. Друга по-ниска оценка би била неадекватна и проява на късогледство и безплоден максимализъм – което не помага и е спирачка за развитието на всяка човешка дейност, спортна и др.

ТОВА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ИЗИСКВА нова концепция за развитието на баскетбола в нашия град: 1. Пълна преоценка и прецизиране на преподавателския и треньорския състав. Всичко, което е пошло и негодно, трябва да отпадне и да не се допуска в залата. Типичен пример в това отношение е Иван Макариев, тежащ четвърт тон и станал преподавател на деца срещу заплащане от 15 лв. месечно на човек; това е срамен куриоз и не бива повече да се търпи; 2. Задължително провеждане на годишно отчетно събрание на клуба с цел обновление на клубното ръководство, тъй като цели 8 години не е провеждано такова събрание; 3. Пълна финансова ревизия и приемане бюджета на клуба за една година; 4. Реконструкция и модернизация на спортната зала – това включва удължаване с 10 м и разширяване от източната страна с ниша за публика плюс премахване на допотопното обзавеждане с дървени пейки от 50-те години на миналия век.

ВСИЧКО ТОВА Е ВЪЗМОЖНО при добро желание и убеденост на кметската управа и бизнесмените в нашия град. Една нормална спортна зала ще обнови облика на нашия град и ще му даде европейска посока на развитие. Като пример посочвам Самоков – градчето стана международен спортен център с движение на спортисти, капитали и култури. Това е пътят, по който нашият град ще се измъкне от блатото на застоя и категоризацията на град от селски тип. Всичко това изисква управници мъжкари, смелчаци и рисковачи, а не дребни душици и самодоволчици от това, което сме сега. Това е целта, която е постижима и чрез която можем да пробием, а не да се приказват глупости от завеждащия спорта в общинската администрация Кольо Стоименов, че конструкцията на спортната зала няма да издържи подобно разширение.

Г-Н ЗАВЕЖДАЩ СПОРТА В НАШИЯ ГРАД, това не е футбол на малки вратички и футбол за купата на кмета, а е спортно строителство, трябва да се мисли и тогава да се приказва и да се дава акъл. Удължаването и разширяването на спортната зала няма да натовари конструкцията й. Другото се нарича надстрояване, но натоварва конструкцията. Г-н началник, ти заемаш много важна длъжност в общинската администрация. От теб зависи развитието на спорта и физкултурата в близките 15-20 години в нашия град и селата на общината. Ти трябва да забиеш жалоните на това развитие, а не да се занимаваш с несвойствени задачи и работи. Футболът на малки вратички остави на футболните сътрудници от по-малък ранг. Ти си най-доверения сътрудник на кмета по спортните и физкултурните въпроси, твоите съвети трябва да са обосновани и компетентни, а не да му разправяш небивалици, че конструкцията на спортната зала не може да издържи удължаване и разширяване. Това мнение може да бъде само на инженер конструктор, завършил на запад от Балабанското.

Г-Н СТОИМЕНОВ, ако ти трябва да дадеш отчет за свършеното от теб за тези 4 години, ти няма какво да отчетеш, освен футбола на малки вратички и футбола за купата на кмета. Тичането по награждаването на Цона (Маринчевска) и нейната защита, че много е дала. Дала какво – много за разсипията на спорта, спортните кадри и спортното имущество. Всичко е на кота нула. Дала конски мухи на магарето под опашката, да не скучае и да хвърля къчове и после да отчита дейност.

ГОСПОДА И ДРУГАРИ, повярвайте си, че можете. „Недейте се отказва от боя, преди да сте влезли в боя”, казва Суворов. Бъдете живи и здрави и само напред в изпълнение на единствената задача – реконструкция и модернизация на спортна зала „Чавдар”, без излишно разпиляване на силите по други задачи. Пожелавам успех на новата общинска администрация и новото ръководство на баскетболния ни клуб. Бъдете живи и здрави и Бог да ви пази!

Иван Христов, дългогодишен учител и
треньор по баскетбол, заслужил деятел на физкултурата

Начало

От и за същия автор:

• Честито: Ицата на 85!
  
• Репортажи - да, но какви?
• Иван Христов: Вместо раиран костюм - почетен гражданин?!
• Ицата: При мен всичко живо играеше баскетбол

Tweet