* Държавата няма адекватна политика в сферата на културата, твърди директорката на уникалния Музей на занаятите в Троян
18 май - Международен ден на музеите
Много са поводите за разговора ни с Елеонора Авджиева – директорката на уникалния за страната троянски Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства (МНХЗПИ); защото постиженията на културната институция за последното десетилетие (от 2002 г.), откакто тя е начело, не са едно или две. Но конкретните поводи са два – наближаващият 24 май, българският празник на духа и културността, и предстоящата след броени дни (на 20 май) втора троянска „Нощ в музея”. Разговорът ни е на чардака на малката музейна сграда (конака), на фона на огромна снимка на троянската чаршия от началото на 40-те години на 20. век и сред част от декора (старинни градски мебели) от бъдеща музейна атракция, която скоро ще стане факт.- Най-напред – кажи ни нещо повече за предстоящата „Нощ в музея” (говорим си на ти, тъй като се познаваме и сме приятели от много години – бел. Г.М.).
- Тя е по-нова инициатива, идва от Париж, но е свързана с Международния ден на музеите – 18 май, решението за който се е взело в Москва преди 33 години. Тя също има световен обхват. Музейните нощи са обединени от някаква тема – тази година темата е „Музей и спомен”, предишните бяха „Музеят и младите”, „Музеят и туризма” и т.н. При нас, в Троян, се прави за втори път и ще е на 20 май, петък. Малко се разминаваме с международната дата на събитието – 14 май, но така ще е по-удобно за нас (организаторите) и за троянци. Смисълът на всичко това е да се направи реклама, допълнителен PR, на музеите, на музейното, на културните богатства, затворени във фондовете на тези културни институции, нестандартен начин хората да се привлекат в музеите.
- Какво по-конкретно да очакваме във втората троянска „Нощ в музея”?
- Доста неща, но ще акцентувам върху две основни - уникалния огнен спектакъл на танцьорите от Fire Team F4 (София), който наистина си заслужава да се види и за пръв път се случва в Троян; и театралния етюд със средновековен сюжет – една прочута любовна история. Става дума за дъщерята на българския владетел Самуил – Теодора-Косара, която се влюбва в пленения сръбски княз Иван-Владимир. После двамата се женят и много се обичат. Нашият спектакъл (актьорите ни са в изключително ефектни костюми от някогашния киноцентър „Бояна”, предоставени ни от НИМ) завършва дотук, с щастлив край; в реалността Иван-Владимир бива подло убит от наследника на Самуил и от мъка Теодора-Косара влиза в манастир. В музейната нощ ще има и демонстрации „на живо” на различни занаяти, атракционни кътове, музикална част, различни забавления – и всичко това ще е безплатно за всички.
- Троянският музей (МНХЗПИ) е нещо твърде различно отпреди 10 години, качествено различно – по-модерно, по-живо, защо да не кажа и по-адекватно на днешния ден. Как стана цялата тази работа, и то в Троян, където културните неща се случават много трудно?
- Идеята е една – МНХЗПИ да се превърне в модерен комуникационен център, каквито са и световните тенденции в нашата област. Музеите вече не са онези консервативни институции, в които нищо не се пипа, служителите те гледат строго и витае някакъв архаичен дух. Още през 80-те години в световен мащаб започва промяна на посоката, музеите се отварят и максимално се демократизират. Това правим и ние, макар и с известно закъснение.
- Аз пък си го обяснявам по друг начин – с една модерна личност, която оглави западналия троянски музей през 2002 г. и преобърна нещата? Казвам го без грам куртоазия, според мен точно това е причината днес, през 2011 г., музеят ни да изглежда по този впечатляващ начин и да има тези си позиции.
- Със сигурност имам своите заслуги и няма да скромнича излишно. Но трябва да е ясно, че без екип, без хора, с които заедно да вървиш напред, нищо не може да се направи. Подчертавам го дебело и искам искрено да благодаря на колегите си от МНХЗПИ, с които направихме и правим доста неща. Далеч съм от мисълта, че всичко започва от мен, зачитам и ценя високо многото направено в предишните години.
- Ще ми се още малко да поговорим за тази нова музейна философия – на отвореност, модерност, адекватност на днешния ден?
- В първите години донякъде интуитивно вървях в тази посока. Но после целенасочено трупах информация в нашата област, самообразовах се в движение, завързах и много полезни професионални контакти. Не съм прекъсвала и допълнителната си квалификация – наскоро завърших втора магистратура „Защита на културно-историческото наследство” в Университета по библиотекознание и информационни технологии (София), в момента карам дистанционен курс за управление към ФРМС. Искам да кажа, че само с интуиция не става.
- Нека маркираме нещата, които се случиха в троянския Музей от 2002 г. насам.
- Пълно обновление на централната експозиция – консултант на част от експозиционния план бе проф. Александър Фол, а музейното пространство бе преструктурирано и оформено от лидера в този бранш, столичната фирма „Арка”, същата, която за работата си в Националния исторически музей (НИМ) получи специална награда от кралицата на Белгия. Музейната инфраструктура – реновиране на сградите и фондовете, естетизиране на пространството около музея. Ново техническо оборудване – компютри, скенер за негативи, фото и видео техника, специализиран софтуер за обработка на музейните единици, интернет навсякъде и т.н.. А всичко това има двоен смисъл – създаване на комфортна работна среда на музейните хора и осигуряване на нужния „инструментариум” за цялостната музейна дейност. Друг наш успех са 20-ната музейни издания през този период – ще спомена краеведските трудове на Власи Илиев, Минко Шейтанов, Игнат Пенков, фолклорния сборник на Стоян Ковачев и Иван Топалов, особено се гордея с книжката за именитите троянски художници и т.н. Къщата на големия ни съгражданин Иван Хаджийски, която се стопанисва от МНХЗПИ, от една руина бе изцяло обновена, без да се измени на духа и атмосферата й. Направихме и немалко за популяризирането на археологическата гордост на Троян – римската крепост Состра; тук нашата роля бе основно в логистичната подкрепа, но не бива да се подценява. Друг същностен момент – извършихме идентификация на монетния фонд (античните монети) – нещо, което е направено в много малко музеи у нас; екипът се ръководеше от доказани експерти – проф. Константин Дочев и Радослав Гущараклиев. И още нещо, което трябва да се отбележи – МНХЗПИ е първият музей в страната за последните 50 години, извършил т.нар. бракуване на ненужни, без стойност и амортизирани музейни единици, каквито има във всеки един музеен фонд, както и на експонати фантоми (т.е. реално несъществуващи); този процес продължава.
- Догодина МНХЗПИ – Троян чества своя 50-годишен юбилей. Как ще го отбележите?
- Да, на 1 октомври 2012 г. ще отбележим 50-годишнината от основаването на Музея на занаятите. Много са юбилейните ни идеи, но ще подчертая една – новата експозиция „Троянски живописци”, която ще бъде разположена в малката музейна сграда (конака). В момента тече реконструкция на втория етаж на сградата, където ще е новата експозиция – получава се нещо наистина впечатляващо, и направено изцяло със собствени средства. В по-близък план – скоро ще влезе в действие нова атракция на чардака на малката сграда, посетителите ще могат да се облекат в автентични старинни костюми и да се снимат сред автентичен градски декор от началото на миналия век. От началото на м. юли ще бъде готов детският ретро кът – със старинна люлка, дървени велосипеди и др., което ще бъде осъществено със средства от Обществения форум.
-Нека завършим нестандартно – с проблемите. Няма как да ги нямате?- Имаме ги, разбира се. Най-едрият, който засяга всички, занимаващи се с култура в България, е, че няма адекватна държавна политика в тази сфера. И така е от много години. Вярвам, че промяната може да започне отдолу нагоре – от регионалното и общинско ниво. Друг специфичен наш проблем – нямаме силна съсловна организация, която да отстоява интересите ни. За липсата на средства е излишно да говоря – то се подразбира.
Интервю на Генадий Маринов
Още по темата:
По-нова публикация
