Иван Христов: Малко са алтернативите пред Троян днес

* „Не може всяка година да подсмърчаме за средства” * „Други общини в България използват находчиво потенциала на старините си и вече оперират с милиони евро” * „Состра не е в община Каспичан!”

Землякът ни гл. ас. д-р по тракология Иван Христов е зам.-директор на Националния исторически музей (НИМ) - София. Експерт по тракийска и римска археология, нумизматика и историческа география и тракология, асоцииран член на Центъра по тракология „Проф.Александър Фол” към БАН, в процедура за доцент към НИМ. Води проучванията на единствената тракийска владетелска резиденция в България (от 4 в.пр.Хр.) – в района на връх Кози грамади в Средна гора; както и проучванията на археологическата гордост на Троян – римската крепост Состра. Поводите за разговора ни с д-р Христов са два. Най-напред - любопитството ни да чуем от професионалист какво се случи в сферата на културата през изтеклата трудна българска година. И второ, но не по значение – да чуем очакванията и препоръките на известния археолог към заделеното за култура в общинския Бюджет 2011, чието окончателно приемане предстои.

*****

- Г-н Христов, миналото лято в интервю за Т21 казахте, че бъдещето на Троян е в културния туризъм. Поддържате ли тази си теза?
- Все още да. И имам предвид не само развитие на туризма, свързан с древните обекти, които проучвам съвместно с колеги от БАН, но и използване на потенциала на малко забравени исторически обекти като скитовете на Троянския манастир, стари крепости, възрожденски постройки и църкви. Вижте, на всички е ясно, за съжаление, че Троян няма да бъде онзи град, отбелязан на индустриалната карта на някогашна социалистическа България със силно развита промишленост, от която зависеше прехраната на стотици семейства не само от нашия край, но и от Дунавската равнина. Малко са алтернативите, които стоят пред Троян днес. Една от тях е - хората в туристическия бранш да протегнат ръка на специалистите и съвместно да разработят проекти, свързани с развитие на културния туризъм. Мисля, че е престъпно да не се използват парите от Европа, давани щедро за подобни неща. Други общини в България използват находчиво потенциала на старините си и вече оперират с милиони евро. Вижте какво се случва в Попово, Мездра, Хисаря, Созопол. На хотелиерите трябва да стане ясно, че все по-често гостите на Троян ще питат: „А какво може да разгледаме, като излезем от кръчмата на хотела?”.

- Какво се случи в областта на културата през изминалата 2010 г.? Проработи ли новият Закон за културата? Как оценявате работата на културния министър Вежди Рашидов? Демонстрираната, да я кажем, неочаквана пристрастност към културата на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков само на думи ли е?
- Едва ли мога с няколко изречения да обобщя случилото се в областта на културата през изминалата година. Като че ли прекрачихме прага на оцеляването, но в България сфери като наука, култура и образование си останаха досадни задължения на властимащите. Все пак новият Закон за културното наследство проработи, макар и като недобре смазана машина, но тръгна и това е по-важно. Що се отнася до работата на културния министър - мисля, че има кой да оцени работата му, особено след време. Все пак ми е министър. Пък и недай боже вече да съм коментирал темата в някой телефонен разговор. А г-н Рашидов отчете дейността на своето министерство пред Народното събрание (при поискания вот на доверие към правителството) с един важен акцент – приорететно развитие на т. нар. културен туризъм. Питате ме и за г-н Дянков. Лично се убедих, че той на дело доказва становището си, че културният туризъм може само да донесе приходи на България. Вижте стенограмите от последните заседания на Министерски съвет. Вижте колко пари се отпускат за църкви, археологически обекти и съпътстваща инфраструктура. Имах възможността да разговарям с вицепремиера по тези въпроси и разбрах, че човекът като икономист съвсем практично подхожда към въпроса. И не е необходимо да си бил сред водещите световни специалисти по бизнес и финанси, за да оцениш, че например комшиите в Турция и Гърция правят страшно много пари от културното си наследство. В едно свое интервю в края на миналата година г-н Дянков, каза че дедите му са от Троянския Балкан. Питам се, след като кметове на други общини направиха магистрала до неговото ведомство, ние какво правим, за да лобираме за Троянско и Априлци?

- А какво се случи при тебе в професионален план през изминалата година?
- Професионалната ми ангажираност се увеличи двойно. Дори и в нашата професия капитализмът навлезе с пълна сила. Хайде да не се занимаваме с мен, върша си работата и това е.

- Ясно е, че в разговора ни няма как да „подминем” Состра – римския обект до Троян, в който вече десетина години вграждаш сянката си. Вървят ли работите на Состра? Миналата година, въпреки намаления бюджет и съкратеното време на археологическите работи, направихте две сериозни открития - какви са плановете за новия археологически сезон?
- Г-н Маринов, не ми харесва израза, че вграждам сянката си в римския обект. Може да се изтълкува като лоша поличба. Не крия обаче, че страдам от едно тежко заболяване, наречено местен патриотизъм, от който само си патя. Миналата година с помоща на Община Троян и Ротари клуб - Троян успяхме да възстановим малко затихващия интерес към нашия най-атрактивен туристически обект – крепостта Состра. Откриването на ранната крепостна стена и разширяването на проучването на римския път пред крепостните стени разшири експозиционната площ на обекта. А Троянският музей получи нови придобивки за своя фонд „Археология”. Плановете ми тази година зависят изцяло от средствата, които ще бъдат отпуснати от Община Троян, Ротари клуб и Министерство на културата. На 27 януари 2011 г. изпратих предложение до министър Вежди Рашидов за финансиране на археологически обекти, проучвани от археолози на НИМ. Состра заема подобаващо място в план-сметките. Очаквам Общинският съвет в Троян да гласува сумата от 10 000 лв., необходими за археологически разкопки. Надявам се да бъдат подкрепени и исканията на директорката на Музея на занаятите Елеонора Авджиева за атракционни прояви около обекта. Също така се надявам предложенията на общинския съветник от ГЕРБ Светлозар Дочков, свързани с конкретни действия за поддържане на обектите около Состра и приемането на цялостна стратегия за развитие на културния туризъм в частта си антично наследство също да не бъдат подминати с апатия. Аз моля членовете на местния парламент в Троян да си припомнят, че Состра не е само една крепост. Состра е интересен, лесно достъпен римски комплекс, на чиято територия се намират основите на една от най-старите църкви в Северна България. От територията на Состра тръгва трасето на най-добре запазения римски път в България… Хайде тук да спра, защото пак ще се сетя за забравени проблеми.

- Неведнъж си заявявал, че Состра има потенциал да стане туристически обект от национален мащаб. На какво разстояние сме в момента от тази голяма цел – и като време, и като изградена туристическа инфраструктура, и като отношение на местната общност, в това число на троянските власти?
- Факт е, че Состра годишно се посещава от хиляди туристи, а интернет пространството е пълно със статии и фотоси на обекта. Факт е, че години наред не можахме да се преборим с бюрокрацията в Института за паметниците на културата към Министерството на културата, където бавят съгласуването на Общия устройствен план на Состра. Все пак паметникът, поне на хартия, е от национално значение и има строго фиксирана охранителна територия и режим на ползване. Какво стана обаче с препоръките на зам.-министъра на културата д-р Чобанов да се предприемат стъпки пред Областната администрация и правото на стопанисване на обекта да се предостави на Троян? Г-н Чобанов ни даде пример с Община Асеновград, където аналогичният проблем с Асеновата крепост вече е решен. Що се отнася до отношението на местната власт към обекта, ще спомена, че през изминалия археологически сезон Состра беше посетена единствено от г-жа Недка Топалова – зам.-кмет на Общината. От частни разговори с г-н Николай Хитров от общинската администрация знам, че кметът Минко Акимов все пак има волята да реализира Общия устройствен план на обекта. Тук е мястото да спомена, че вече има предложения на граждани за използването на обекта Состра за развитие на малък павилион, на който да се продават сувенири и билети, а част от приходите да отиват в местния музей. А от два университета, към които имам ангажименти, проявяват интерес студентите да прекарват учебната си теренна практика в Троянско.

- Какви са препоръките ти към подготвения в момента бюджет на Община Троян за 2011 г. – конкретно за раздела „Култура” и свързаното с археологическите ни паметници и в частност със Состра?
- Вече споменах за парите и предложенията на г-н Дочков. Но по-важното е отношението към старините. Винаги съм повтарял една реплика „Состра не е в община Каспичан!”. Состра е на троянци. Не ни останаха обекти, които да можем 100% да контролираме. Троянският манастир е друга територия, там властват две сили – тази на Светия Синод и отчасти на Министерство на културата. Именно тази двойственост пречи да се спасят от разруха някои старини, свързани с манастира - като скита „Св. Никола” например. При Состра и съпътстващите я археологически структури всичко зависи от гражданите, респективно - от общинските чиновници. И пак повтарям, трябва да се направи план, дългодишна стратегия за развитие на обектите. Не може всяка година да подсмърчаме за средства, които според количеството им хаотично да използваме на терен без ясна визия за бъдещето.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Tweet