* Случката, за която разказваме, е подчинена на споделяния от акад. Ангел Балевски възглед, че всяко човешко деяние подлежи на оценка от гледище на нравствеността
Троянски личности
 |
| акад. Ангел Балевски, Христо Дренски |
С материала за прочутия ни съгражданин акад. Ангел Балевски и неговия приятел, съмишленик и също наш съгражданин Христо Дренски откриваме новата си рубрика „Троянски личности“. Идеята е на директорката на Музея на занаятите Елеонора Авджиева и ще представяме основно музейни проучвания за наши земляци – известни, забравени, но при всички случаи оставили следа. Да не пропуснем – рубриката е посветена на 150-годишнината от обявяването на Троян за град, която отбелязваме през 2018-та. Т21
150-ГОДИШНИНАТА на Троян е повод, който подтикна музейните специалисти да потърсят в собствените си архивни фондове интересни документи, които свидетелстват за позабравени личности и събития. Една такава история е свързана с големия учен и изобретател акад. Ангел Балевски.
ТОЙ е роден в Троян на 15 април 1910 г. През 1934 г. завършва машинно инженерство в Бърно (тогава Чехословашка република). От 1968 г. до 1988 г. е председател на Българската академия на науките (БАН). Човек с извънредно логична и прецизна конструктивна мисъл, специалист в областта на точните науки, акад. Ангел Балевски има и големи интереси и познания в областта на обществените науки, на литературата и изкуството. И отдава огромно значение на етичната страна в дейността на учения, в чиито ръце са концентрирани огромни възможности, които, ако не се използват правилно, могат да причинят големи щети. Забележително негово откритие, направено заедно с проф. Иван Димов, е методът на леене с противоналягане, който е патентован във всички развити индустриални страни. Случката, за която разказваме в тази статия, е подчинена на споделяния от академика възглед, че всяко човешко деяние подлежи на оценка от гледище на нравствеността.
МНОГО преди да започне академичното си израстване инж. Балевски се сприятелява с братя Дренски oт Троян и особено с Христо Дренски*, който още през 1926 г. отворил железарска работилница в дюкяна на къщата си на ул. „Христо Ботев” 151. Тази работилница става родно място на машиностроенето в Троян. През 1932 г. в нея се произвеждали дървообработващи машини: абрихт, банцинг, фрези. Но особено голям успех имало производството на водни турбини тип „Франциск” с мощност 5 к. с. до 13 к. с., конструирани от Ангел Балевски. А през 1934 г. произведената и представена на Пловдивския панаир рендосвачка била наградена със златен медал, връчен лично от цар Борис III. В периода 1938/39 г. в предприятието на Христо Дренски вече работят 15-16 души.
ПОДТИКНАТИ от този успех, а и непрекъснато търсещи новости, братя Дренски измислят „нов способ за изрязване на дъсчици за направя на щайги, кафези и други амбалажи без изхвърляне на стърготини (трици)” Решават и да го патентоват. С което се заема техният приятел Ангел Балевски. Ето какво им пише в писмото си до тях:
 |
| Писмото на Ангел Балевски до братя Дренски, архив Музей на занаятите |
 |
| Издаденият патент, архив Музей на занаятите |
ПОЛИТИЧЕСКИТЕ събития в България след 9 септември 1944 г. тласкат личните съдби на Ангел Балевски и Христо Дренски в различни посоки. Инженерът ще стане академик, ще застане начело на Българската академия на науките, ще бъде приближен до управляващата върхушка. Другият на 23 декември 1947 г. ще трябва да предаде всичко, създавано за повече от двадесет години, на комисията по национализацията. Остава с празни джобове след многогодишните усилия да създаде нещо полезно, ново и стойностно за града ни. Изгубил предприятието си, но с богати знания в областта на машиностроенето, Христо Дренски трябва да търси ново поприще, за да осигури средства за семейството си. През 1949 г. се преселва в София и тук отново работи със своя приятел Ангел Балевски, подал му ръка в трудния момент. И помага при разработката на метода на леене с противоналягане.
СПОДЕЛЯМЕ тази история не само, за да се убедим, че в Троян е имало и има предприемчиви и трудолюбиви хора, това е безспорен факт. Но и затова, че нашите предци ни доказват, че почтеността не е само етичната категория от учебниците.
Музей на занаятите, Троян
* Бележка на редакциятаВ началото на м. април 2014 г. землячката ни инж. Елга Дренска – дъщеря на първопроходеца на троянското машиностроене Христо Дренски, постави малка възпоменателна плоча на мястото, където се е намирала работилницата на баща й (ул. „Христо Ботев” 151, точно срещу входа на ОУ „Иван Хаджийски”). През 1947 г. работилницата на Христо Дренски е национализирана, а с машините се основава завод „Машстрой”.
„Винаги ще помня този ден, в края на 1947 г., когато татко се прибра и нищо не каза. Беше оставил в работилницата всичко, което имаше, включително личните си вещи в канцеларията, моторетката, еднотонната си камионетка „Фиат”, инструменти, металообработващите машини, машините в монтаж, готовата продукция, самите сгради и материали, вагрянките и шест парцела земя на леярната. Прибра се с празни джобове след повече от 20 години усилия да създаде нещо полезно, ново и стойностно… Каква сила на духа е трябвало да има този немного едър човек, който трябваше да прояви впечатляващ стоицизъм при настъпилите промени. Знаехме, че стойността на това, което национализираха, е 7,7 млн. лв.”, припомня в биографичната книжка за баща си („Троянският машиностроител“, С., 2014 г.) г-жа Дренска.
По-нова публикация
