Чрез законови промени да спрем бракониерството!

* Поради значимостта на проблема с бракониерството във всевъзможните му форми трябва да се предприеме законова инициатива и да се актуализира чл. 238 от НК

Гореща тема

д-р Йордан Найденов

Авторът д-р Йордан Найденов работи в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) от създаването й през 2001 г. – първо като началник на отдела за Ловешка област, а от 2014 г. като главен инспектор. Завършил е ветеринарна медицина, бил е преподавател и директор на Ветеринарния техникум и на месокомбината в Ловеч. Безкомпромисен в борбата с бракониерството и за опазване на рибното богатство на района. За пореден път д-р Найденов в качеството си на експерт прави предложение за промени в чл. 238 от Наказателния кодекс (НК), засягащ бракониерството в риболова; а причината е развитието по т. нар „Шаран гейт“ и безнаказаността за очевадна бракониерска проява. Т21

След акция на ИАРА срещу бракониери "мрежари" на яз. "Сопот", 2013 г.

В СВЕТОВЕН мащаб България е една от малкото държави с изключително богата ихтиофауна и водни организми. Рибният ресурс на страната е изключително ценен не само като богатство на биологични видове, но и като стратегическа суровина.

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ години се забелязва, че нерегламентираният риболов, популярен като бракониерски, завзема застрашителни размери и упражнява сериозен натиск върху рибния ресурс, с което някои ценни биологични видове са застрашени от изчезване - например речната (балканска) пъстърва, а и много други. Големи държавни язовири и реки се обезрибяват с нарастващи темпове и едно хоби, все още достъпно за широките слоеве на обществото, каквото е любителският риболов, се обезсмисля и генерира нарастващо недоволство сред  400-500 хиляди организирани любители рибари.

БРАКОНИЕРСТВОТО в своите уродливи подформи включва: обезрибяване и унищожаване на ценни биологични видове риби чрез незаконни мрежи, химикали, взривни материали, електроулов; продажбата на бракониерска риба; незаконно добиване на инертни материали от реките; отпадъчни замърсявания от промишлени производствени мощности. Тонове крадена риба се реализират на пазара, което формира сива икономика в държавата и е пречка за развитието на нормалния бизнес с риба. Нещо повече – консумацията на риба, уловена, съхранена и продадена извън стандартите, представлява пряка опасност за здравето на хората.

ТЪРПЕНИЕТО е напълно изчерпано и държавата трябва спешно да направи промени. Не може вече 16-17 години от създаването на контролния орган - Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), да се работи на принципа: едните вадят и унищожават незаконните мрежи, другите купуват нови и ги залагат пак. Това отдавна е неефективно и е лоша практика, тъй като не води до трайно решаване на проблема.

Необходимо е държавните институции да синхронизират законите и действията си така, че посегателствата срещу природата, замърсяването на околната среда, незаконното ползване на природни ресурси, бракониерството на дивеч, бракониерството на риба, незаконният добив на дървесина да бъдат строго и незабавно санкционирани.

МНОГО ЧЕСТО се поставя въпросът за залавяне на бракониерите. И като бъдат заловени, какво от това? Някои си плащат глобите, повечето – не. А напоследък си наемат срещу заплащане роми да пускат и изваждат мрежите и ако „наемниците“ бъдат заловени, те отнасят актовете, които никога няма да платят по известни причини.

Д-р Йордан Найденов със заловена бракониерска мрежа, 2016 г.

Заловени бракониерски мрежи в яз. "Сопот", 2016 г.

Заловени бракониерски мрежи в яз. "Сопот", 2016 г.

ПОРАДИ значимостта на проблема с бракониерството във всевъзможните му форми трябва да се предприеме законова инициатива и да се актуализира чл. 238 от Наказателния кодекс. За да се носи наказателна отговорност за тези престъпления и да се даде възможност на прокуратурата и следствието да работят по тези случаи и да има категорични санкции - затвор и конфискация на имущество! Сега действащият текст преследва нанесената щета, ал. 1 започва с изречението „Който улови риба“, т. е. ако няма уловена риба, няма и наказание. Трябва да се преследва самото деяние, а уловът да е утежняващо обстоятелство по извършеното престъпление. По-нататък в текста към начините за бракониерство „с взривни, отровни или зашеметяващи вещества или в количества, надхвърлящи значително нормите за любителски риболов“ да се добавят и рибарските мрежи, които в действащия текст не са посочени. Да се коригира и „в количества, надхвърлящи значително нормите за любителски риболов“. Какво значи това? Та нормата за любителски риболов е улов на не повече от 3 кг риба, но в случая любителският риболов изобщо не е съотносим към бракониерството. Значи, ако е уловил 8 кг риба с електрически ток или рибарска мрежа, не е надхвърлил значително нормата.

И ТАКА, за да се реши проблемът кардинално, трябва юристи и експерти да пипнат в тази материя и когато се разбере, че има осъдени и вкарани в затвора за бракониерство, сегашната непродуктивна игра на котка и мишка няма да е актуална. Реални законови промени и действия са нужни, а не въздишки по подредените европейски държави!

18 ноември 2017 г.

Д-р Йордан Найденов

Начало

Още по темата:

• ИАРА тръгна на бой срещу бракониерите в яз. "Сопот"
• Продължава съсипията на яз. "Сопот"
• Риболовна стихия на яз. "Сопот"
• ИАРА громи бракониери в Троянско 
• Пореден удар срещу мрежарите на яз. "Сопот"
• Извадиха шест бракониерски мрежи на яз. "Сопот"
• Интензивни проверки на яз. "Сопот" 
• Топлото време активизира бракониерите на яз. "Сопот"
• Извадиха още бракониерски мрежи от яз. "Сопот"

• Утихна ли троянският "Шаран гейт"?
• Румен Райков – чист като сълза, нямало "Шаран гейт"????

Tweet