Старият динозавър на гости във Виена

* „Кметът на градчето - симпатична блондинка, пие бяло вино, потропва крак в такт с музиката и поглежда желателно към дансинга, и кой,
 ако не Дино, ще я покани…“

По света и у нас

Стефан Генков

Още един чужбински разказ (пътепис) на нашия спортен коментатор Стефан Генков, сега за красивата и необикновена Виена. И напук на предишния – за Тасос и чайките – весел и оптимистичен.

ВЪРВИ МУ на стария динозавър (моя милост) през тази юбилейна година. Току-що навършил 70-годишната си възраст и ето – близки, приятели и роднини не спират да го изненадват с поздравления, подаръци и най-обичаното, покани за пътувания. Цяло лято Капитана го глезеше с беломорски воаяжи, а сега пък Баронесата му подари екскурзия до аристократична Виена.

Дино и неговите австрийски домакини

В РАННИЯ следобед, в началото на август един яко замургавял тип с бяла капела, досущ саудитски шейх, чекира куфарчето си на софийското летище и с малкия си ръчен багаж запристъпва бавно между въжетата за митническа проверка. Беше спокоен и ведър, нямаше го страхът от летенето, нито безпокойство за нередовен багаж, положи всичко което беше нужно в касетата и пристъпи граничната линия. Но остро писукане и рязкото движение на митническата служителка, сочеща задния му джоб, го стресна. Бръкна - беше забравил телефона. Още не отърсил се от уплахата, ето че и ръчният му багаж издаде тревожен писък. Какво е това, сочещ нещо, го попита друг служител. Подарък. Разопаковай го! Когато Дино разопакова подаръка и отвъртя капачката на шишето с надпис „Троян“, самият той се изненада – в ръцете си държеше голям железен тирбушон, истинско оръжие. Постави го в кошчето и продължавай, прикани митничарят. Дино помисли малко и захвърли целия обезобразен вече подарък. Добре че бе поръчал оригинална троянска керамична чиния с имената на хората, при които отиваше.

ПОЛЕТЪТ беше безпроблемен, времето прекрасно за летене, красиви български стюардеси радваха окото, кацането бе меко  и умелото приземяване бе възнаградено с ръкопляскания за пилота. Много бързо мина паспортна проверка, лентата с багажа не закъсня и ето го Дино в салона за посрещачи, където мургавото му тяло на бял фон скоро бе забелязано в навалицата. Прегръдки с барона и баронесата, въпроси за полета и на път с колата за крайградското имение. По стокилометровото трасе разговорът течеше в посока роднини и познати в България, после премина в резюме на програмата за нашия човек в австрийската столица.

ИЗПОЛЗВАЙКИ момента, накратко да ви запозная с необикновената история на Александра – баронесата, домакинята на нашия герой. Роди се и отрасна в голям български град (не столицата), в бедно семейство с три деца. Родителите работеха усилено, но недоимъкът се усещаше здраво. Мамо, мамо, защо на Петър сандвичът е с месо и масло, а нашият само с олио и червен пипер. Яж, дете, да пораснеш и по-скоро да си промениш живота. И растеше Пепеляшка, скромно и бедно, но с едничката мисъл да преуспее в живота. Учеше се отлично, пък и хубавица голяма стана, момчетата лудееха по нея. Но тя чакаше своя принц. И го дочака, Току-що завършила висшето си образование се запозна с един австрийски младеж, работещ в Пловдивския панаир, любовта пламна с пълна сила, неспасяемо, а раздялата предстоеше – той трябваше да си ходи във Виена, пък в ония времена за нас пътуването навън бе почти невъзможно. Вуйчото на солиден партиен пост помогна, но с изричната уговорка – да отиде и да се върне. Тя обеща, но не се получи – остана във Виена и... така вече 39 години. А горкият роднина горко си изпати, то бяха наказания, уволнения, семейни драми.

Баронът и баронесата (Арнолд и Александра)

ПЕТ-ШЕСТ години изпълнени с пътувания, любов и накрая разочарование, с това приключи тази връзка и първата любов. Последваха девет самотни години на жестока житейска борба и очакване на ново щастие. И го дочака в лицето на Арнолд, един изключително симпатичен и интелигентен мъж. Две сърца, две души се събраха в едно и ето ги заедно вече над 30 години, дарени от природата и с прекрасен син. А колко всеотдаен, любящ и обичащ е баронът, защото Арнолд е от знатен аристократичен род, проличава в годините, когато Александра преживява коварно и тежко заболяване. Той е неотлъчно до леглото й и я подкрепя в битката със смъртта. Заедно побеждават коварната болест. Сега за нас, казват, всичко е дар от Бога, но не спират да редуват почивка и труд.

ВЕЧЕ СМЕ пристигнали. Малкото имение за гости е станало още по-хубаво и приветливо, високо в гората, в тишината, с разхождащи се на воля сърни под синьото небе. Вечеряме в градината, на моравата и времето минава в раздумки. Старият динозавър е уморен, домакините също, време е за лягане. Тиха нощ, спокоен сън, на ранина Дино пробягва сутрешния си крос, а Арнолд е приготвил сутрешното кафе с топла тиролска кифличка. Дълго нали, с малко мляко, пита домакинът. Дино потвърждава. Общуването с Барона е лесно. Той знае няколко български думи, но основно разговорът тече на английски - неговият е перфектен; а Дино действа по обичайния начин – от скромния си английски репертоар подбира думи, нахвърля ги в пространството, пък събеседникът му  нека си сглобява изреченията. В интерес на истината този метод винаги е работел безотказно. Баронесата спи по до късно, пък няма и бърза работа, времето е пред нас. Днес е съборът в близкото градче – ще се ходи, интересно е да се види как се веселят австрийците.

НА СЪБОРА е както някога бе по селата в България. На дълги общи маси, по компании, по съседски или по роднински са насядали весели и безгрижни хора, пият пенлива бира, бяло и червено вино и музика и танци на широк дървен подиум. Около барона бързо се събира групичка приятели. Кметът на градчето - симпатична блондинка, пие бяло вино, потропва крак в такт с музиката и поглежда желателно към дансинга, и кой, ако не Дино, ще я покани, а тя това и чака. Че като се понесоха, като се завъртяха и заподскачаха по дансинга, събраха очите на множеството. Който умее да се весели и му е леко на душата, навсякъде го може и го прави, като Дино.

Дино и баронесата

СЛЕДВАЩИЯТ ден бе за посещение на забележителностите на втория по големина град в Австрия - Грац, център на провинция Щирия. Десетки неща в Грац привличат хилядите туристи от цял свят, но основното са замъкът Шлосеберг с прочутата часовникова кула и замъкът Егенберг с огромни градини и райски рози и десетките пауни, разхождащи се свободно сред посетителите. Пили ли сте кафе насред река? Ако не - можете да го направите насред река Мур, в кафене „Инзел“, построено под формата на мида. Кафенето е едно от забележителностите на града, отворило е през 2003 г. по случай номинирането на Грац за европейска столица на културата. Архитектурата на Грац е забележителна – сградите на кметството, главният площад, фонтанът на ерцхерцог Йохан, францисканската църква, катедралата и мавзолят, Мостът на влюбените, камбаните с танцуващите кукли и още много други.

ПРЕБИВАВАНЕТО в малкото имение приключи с гостуването на един богат и преуспял българин и съпругата му, рускинята Лена от Москва.

(Следва)

Стефан Генков

Начало

   
 Други чужбински истории от същия автор:

• До Чикаго и назад: За втори път на мач на "Биковете" (1) (2010 г.)
• До Чикаго и назад: На фитнес в Чикаго (2)
  
• До Чикаго и назад: "И в чуждий край стана му тясно..." (3)
• До Чикаго и назад: „Абе, тия американци всичките българи ли са?!” (4)
• До Чикаго и назад: Езерото Мичиган (5)
• Баскетбол или ски - това е въпросът! (2012 г.)
• Надежда Василковска: "Иска ни се бъдещето ни да е в България"
• Да развяваш трибагреника и да дереш гърло: „Давайте, момчета!”
• Хокей на живо от Канада
• Йорданка Христова пя за българите в Калгари
• Българският Великден в Калгари
• Един уикенд в Зоопарка на Калгари
• Разходка в Банф - първия Национален парк на Канада 
• Отново в Калгари (2013 г.)
• Кога и в България ще стане така? 
• Първият Български фолклорен празник в Калгари
• „I,m running for my future” 
• България - далеко, но в сърцета ни! (2014 г.)
• Защо не се учим от гърците? (2017 г.)
• Реквием за двете чайки  

Tweet