* Художничката Гергана Минкова от Пазарджик се представя в „Серяковата къща”, откриването – в четвъртък (13-ти), 18:00 ч.ИЗЛОЖБАТА живопис/рисунки „От две страни – Прозорецът” на Гергана Минкова, която се открива в галерия „Серякова къща” в Троян на 13 септември (четвъртък, 18:00 ч.) се реализира със съдействието на писателя Николай Петев - наш земляк, председател на СБП и приятел на галерията и изкуството. Художничката е родена през 1981 г. в Пазарджик. През 2007 г. завършва Националната художествена академия (НХА) – София, специалност живопис. Има участия в множество изложби, конкурси и пленери в България и чужбина и е печелила доста награди.
„ВСЕКИ ИМА своя прозорец-картина и погледът през него всеки път е различен, променен от времето, от чувствата, които го владеят”, говори за изложбата си Гергана. „Коя е моята истина? Усещам невъзможността да изобразя непрекъснатата промяна. И това, което остава накрая, са светлината и сянката – те са и посока, и начин, и гледна точка. Погрешни ли са или не… Живея в полумрака на съмненията и в истинността на усещанията си”, споделя още авторката.
„ВСЕКИ ИМА своя прозорец-картина и погледът през него всеки път е различен, променен от времето, от чувствата, които го владеят”, говори за изложбата си Гергана. „Коя е моята истина? Усещам невъзможността да изобразя непрекъснатата промяна. И това, което остава накрая, са светлината и сянката – те са и посока, и начин, и гледна точка. Погрешни ли са или не… Живея в полумрака на съмненията и в истинността на усещанията си”, споделя още авторката.За повече информация:
Мариела Шошкова, галерист,
тел. 0887/231250, 0879/262877
По-нова публикация
8 коментара:
В нашия град такива събития не вълнуват мнозинството от хора! Вижда се и от липсата на коментари под статии с подобна тематика.
Няма страшно, елитът никъде не е мнозинство.
Няма общество, в което преобладаващата част, са хора на изкуството.Но това не прави обществото по- глупаво или по- малко интелигентно. Нека бъдем коректни 1-ви :)
1ви и 2ри, не снобеете ли мъничко? Ако един изключителен инженер не се интересува от картини, не ходи по изложби и не се вълнува от подобни събития, той не е ли елит?! Елитът е по-сложно нещо от посетители на изложби.
Стига с тоя расизъм! Елитни и неелитни, цигани и българи, началници и подчинени, богати и бедни, умни и прости, грамотни и неграмотни, бели и черни, добро гробно място, и гробно място в долчината/според това колко си бил елитен/.
Колко му трябва на човек да прозре "казаното" в един рисунак? Не много–душа и чувството обич!
В последните години тези неща изчезнаха, изгубиха се в стремежа към оцеляването за едни, и стремежа към свръх забогатяване за други, които бяха от елитните и правоимащите.
Зад моя прозорец слънцето залязва. Изминал е още един изморителен ден и тъмнината настъпва, без да мога да я прогоня. Не я искам, искам да свърша още много неща, а и да посетя изложбата!
Коя е моята истина и надежда? Утре сутринта отново ще дойде утрото с новия изгрев, отново ще започне изморителния ден, а може и да имам късмет да отделя време и за това хубаво нещо–една художествена изложба.
На всички хора без значение дали са елитни или не, на всички хора на изкуството, млади и стари, пожелавам успехи и много обич. И на вас Маргарита. Нека се отърсим от насаденото ни в миналото, и да уважаваме дори и тези, които не са от елита, хората които хранят и вас.
Имаше един уникален български филм, съжалявам не се сещам в момента за името му. Та във въпросния филм има един художник, който прави изложба и на нея идват разни хора, които хал хабер си нямат от изкуство, но говорят с художника, разговора беше нещо подобно от сорта на: Ето на това вече казвам изкуство, гледаш стол, рисуваш стол. Тогава художника видимо подразнен от липсата на каквато и да е компетенция на околните се захваща и рисува голото хоро. В това хоро всички са гори, дори и кмета. Това, което пиша няма никакъв политически отенък, просто искам да кажа, че понякога не е достатъчно само да се възхищаваш на изкуството или да показваш възхищение, за него трябва душа. Изкуството трябва да се съпреживява!Г-жа Генкова е написала съвсем простичко и разбираемо нещата.
Именно, рицарю без доспехи! Аз съм 1-ви. Точно това имах предвид и също се радвам на коментара на г-жа Нели Генкова!
Има един разказ на Анри Троая от "Зеленият бележник",не се сещам в момента за името му.Та в него един меценат открива на един закъсал художник пътя към успеха - за каквото и когато да те попитат какво е изобразено на тази картина,въздишаш тежко,поглеждаш нейде в безкрая и на свой ред питаш:"Вие виждали ли сте река ?".С тоя номер художникът преуспял,картините му започнали да се разграбват като топъл хляб,забогатял.Веднъж,след поредното откриване на негова изложба,когато останали сами с мецената,той си позволил забележка по отношение на негова картина.
-Ех,приятелю,ама вие действително ли не сте виждали река? - казал му,въздишайки тежко художникът....
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)