От поручик до генерал

* Военно издателство възкреси спомените на създателя на военната ни авиация генерал Васил Бойдев, записани през 60-те години в Троян от съгражданина ни Венелин Димитров

Наскоро Военното издателство (София) издаде книгата „От поручик до генерал” - спомени на прочутия царски генерал Васил Бойдев, участник в четири войни, създател на българската военна авиация, доверено лице на цар Борис III при сложните преговори с Третия Райх, високо ерудиран и културен човек. Любопитното е, че спомените на генерала са записани в Троян – където е заселен принудително от „народната власт”. Записва ги троянецът Венелин Димитров - приятел и почитател на ген. Бойдев, през 60-те години, когато е немислимо да видят бял свят; на г-н Димитров е и заслугата записките да се съхранят и да намерят днес своя издател. По-долу – историкът Пламен Димитров представя „От поручик до генерал” и автора ген. Васил Бойдев. Т21

ОФИЦЕРСТВОТО винаги е било неизменна и важна част от обществения елит на Третото българско царство. Високият професионализъм, чувството за дълг и офицерска чест, както и чинопочитанието характеризират кастата на професионалните военни от този период. Тези достойнства на българския офицер личат на почти всяка страница в спомените на генерал Васил Бойдев, които бяха публикувани наскоро от Военно издателство под заглавието „От поручик до генерал”.

МАКАР ЧЕ МАЛЦИНА професионални историци знаеха за съществуването на този ръкопис, той до известна степен е една дългоочаквана книга, защото Васил Бойдев е сред най-ключовите фигури във военната и политическа история на България през 30-те и началото на 40-те години на миналия век. Спомените на генерала хвърлят нова светлина върху редица съдбоносни за страната ни събития като Деветнадесетомайския военен преврат, повторното изграждане на забранената с Ньойския договор българска авиация, сложните дипломатически маневри, предхождащи влизането на България в Тристранния пакт, и не на последно място – българското военно и административно присъствие във Вардарска Македония в периода 1941-1944 г.

СПОМЕНИТЕ представляват интерес най-вече заради едромащабната личност на генерал Бойдев. Офицер с дългогодишна кариера, той служи в Българската армия в четири войни – Балканската, Междусъюзническата, Първата световна и Втората световна. Участва в превземането на Одринската крепост през март 1913 г., където е ранен. През 30-те и началото на 40-те години Васил Бойдев заема високи командни длъжности в армията. Бил е началник на Военното училище, след което през 1936 г. му е възложено да създаде почти от нулата военновъздушните войски на България. В качеството си на командир на Въздушните войски Васил Бойдев участва в редица военно-политически мисии в чужбина.

В ГЕРМАНИЯ се среща многократно с Херман Гьоринг, а през есента на 1939 г. е изпратен от цар Борис III в Москва с мисия да иска доставка на съветски оръжия за българската армия. Това е един много слабо известен епизод от новата българска история, който се случва във времето, когато хитлеристка Германия и Съветския съюз практически са съюзници чрез сключения между тях пакт Молотов-Рибентроп. През 1941 г. Васил Бойдев води преговорите при сключване на споразумение и протокол за навлизане на немските войски в България. От 1941 г. до май 1944 г. генерал Бойдев е командир на разположената във Вардарска Македония Пета армия след което се уволнява от войската по собствено желание.

СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ са автентично свидетелство за духа и атмосферата в Българската армия през първата половина на ХХ век, както и за сложните политически борби, в които е въвличано офицерството в този период. Като доверено лице на цар Борис III ген. Бойдев дава информация от първа ръка за важни политически решения на монарха и за тяхната мотивация. Особено ценни за историческата наука са някои сведения на генерала за военно-политическите отношения на България с Германия и Съветския съюз в началото на Втората световна война.

КНИГАТА „От поручик до генерал” е написана живо и увлекателно и ще представлява голям интерес не само за професионалните историци. Повествованието започва с атмосферата на офицерското семейство, в което израства Васил Бойдев, и не подминава някои наглед по-второстепенни сюжети като бита на българския военнослужещ и интересните места, които авторът посещава при мисиите си в чужбина. Десетилетия след края на военната си служба генералът си спомня не само за кавалерията, авиацията и голямата политика, но и за концертите и театралните постановки, които е посещавал, за книгите, които е прочел, за баловете, на които е танцувал, както и за културния живот в гарнизоните, в които е служил.

СПОМЕНИТЕ на ген. Бойдев са записани от троянския адвокат Венелин Димитров още през 60-те години на миналия век. Ясно е обаче, че по онова време четиво с подобно съдържание не може да бъде публикувано. Това показали и сондажите на Венелин Димитров сред някои местни журналисти. Въпреки това той не се обезсърчава и дочаква мига, когато съдбата го свързва с Военно издателство – несъмнено най-подходящия издател за мемоарите на един достоен български генерал. Финансово рамо на книгата даде Булбанк, чиито ръководители се убедиха в качествата както на предлаганото четиво, така и на издателя.

НАКРАЯ трябва да припомним, че с течение на времето споменът за едно събитие неизбежно обраства с наслоенията от многократното му извикване в паметта. Някои подробности се изтриват селективно от съзнанието, други са запомнят неточно. Затова при публикуването на мемоари на историческа личност научната редакция е особено важна. В случая с книгата на Васил Бойдев споменаваните факти и личности са прецизирани под вещата редакция на доцент д-р Румен Николов от Военна академия. Това улеснява читателя, защото го въвежда в контекста на разказваните събития.

Пламен Димитров, доктор по история

Начало

Tweet