Споделено от един български учител в едно българско училище

* „Ето защо, почитаеми Троянецо, „не рови”, не хули и не скверни което и да е българско училище, както и неговите учители, защото в него са и твоите деца, както и най-хубавите ти спомени”

Предизвикано

Лесно е да отгатнем, че есето на известната музикална педагожка и преподавателка в троянското СОУ „Васил Левски” Мариета Жекова е провокирано от лавината коментари в сайта на Т21 (www.troyan21.com) към „учителския” материал „Соня Димовска: Справедливостта е на моя страна” и е своеобразен техен отговор. „Тайно се надявам, тази моя „изповед”, предизвикана от обидни за учителството анонимни слова, да не прозвучи като монолог, а като послание към будния и прогресивен Троянец…”, казва г-жа Жекова. Нека я чуем. Т21

ИСКА МИ СЕ да започна с текста на една песничка, специално написана за „Нашият град”… – този град, в който много от нас са родени, който за мнозина навярно е скучен, където разпиляват се ден подир ден и просто няма какво да се случи… Но това зависи и от теб, и от мен! Ала все пак и тук, хора раждат се, дишат, мечтаят, във тревоги и слънчеви дни, подир своето щастие бягат… Да, така е във „малкия град”, този град уж старомоден, но никога скучен и ето, все има какво да се случи и всеки ден има какво да научиш!

ПОВЕЧЕ ОТ 20 ГОДИНИ съм учител и с голямо желание и ентусиазъм работя тази професия. Дори бих си позволила да споделя, че това е не само професия, но по-скоро призвание, мисия и много голяма отговорност. Отговорност за това, не само как ще образоваш и възпитаваш млади хора, но и как ще отстояваш позицията си на Личност, Професионалист и Човек в очите на хиляди свои ученици и родители, на цяло едно общество, често объркано, лутащо се и търсещо път и посоки за оцеляване, но никога не спиращо да ОЦЕНЯВА И СЪДИ!

ТРУДНО НЯКОЙ ДНЕС би могъл да даде правилното и точно определение за смисъла на думата УЧИТЕЛ! Но едно е сигурно - ТОЙ трябва да може ВСИЧКО И ЗА ВСЕКИ! Няма идеални хора, нито пък учители, но не е и нужно, как иначе би се стремил всеки към съвършенство. Но само Учителят може да притежава в очите на едно дете качеството „вълшебник”, защото само той може да го накара да повярва в себе си и в мечтите си!

НЯКОГА СТОЖЕРИТЕ на българското село са били трима: кметът, попът и даскалът. Те са били еталонът и когато са минавали през чаршията, хората са ставали на крака и в знак на почит и уважение са сваляли калпаците си! Днес не носим калпаци, но и еталоните станаха много и са подчинени на Алековите думи – „разни хора, разни идеали”. Все относителни понятия, като това да искаш да кажеш нещо, да искаш някой да те чуе, но да не смееш да кажеш кой си и да те „устройва” прикритието „анонимен”! Загубихме представа за „аршина”, с който да мерим, защото вече не мерим земя, която да обработваме с рало, за да изхранваме многолюдната си челяд.

НЕ СЕ МОЛИМ НА БОГ, защото забравихме не само значението на думите вяра и смирение, но не знаем и как да се прекръстим. Не подаваме ръка на ближния , защото ни е страх, че пак ще ни измамят, а все по-често се питаме дали няма срещу нас да се извади и нож… Смутни времена, изписани върху хиляди лица. А как „да учи, образова и възпитава” българският учител?! И да е угоден на всеки?! Кой е „моделът”, за да успее? За да говори за него с уважение негов ученик, родител, обществото и кой ли още не? Може би трябва да е хамелеон. Или Личност с мнение, или просто добър и почтен Човек, който търпеливо и с любов да си гледа работата всеки ден, всеки час, по всяко време и навсякъде. Кое избирате?!

ИСТИНАТА ОБАЧЕ Е ЕДНА – българският учител е това, което виждате в него. Който има очи, да гледа, е казано в най-великата книга на всички времена... А учителят гледа не само с очите си, той гледа и със сърцето си! Ако и вие владеете таланта да виждате, но не само с очите си, може да спечели и той. Затова старите хора казват: „Гледай!”. Учителят всичко може, освен едно – да се защитава, особено от тези, от които е предаден и за които е работил с цялото си сърце! Защото тази професия се работи и с доверие и със сърце.

ЧЕСТО УЧИТЕЛЯТ Е ОБВИНЯВАН, обругаван, подмятан като „топка” на игрище, но не в „чиста игра” и много рядко защитаван. Той УЧИ на словото, а често е „съден” точно от хора, които не го владеят, но и не желаят да го умеят! Тогава има ли смисъл от „празна борба, за да се излезе на глава”?! Разбира се, че не! Учителят през това време ще реши просто да направи нещо хубаво за някое дете. Той не може като ученика да избяга от час, за да се спаси от слабата оценка или „зли шеги”, защото това го няма в моралния му кодекс. Но, добре че е така, че иначе кой ще учи и ще възпитава толкова деца?! Родителите все нямат време за това.

ТРОЯНЕЦО, за да успява детето ти, „вина” има не само то. Да, то прилича на теб и на твоя род от векове, но до него, през годините, държейки го за ръка и водейки го НАГОРЕ по стръмното са и многото УЧИТЕЛИ, които носят не само „кръста” на отговорността за това, но и любовта към хиляди деца, за да работят не година или две, а цял един живот тази невероятна професия. Носят с гордо вдигната глава посребрените си коси, почтеността, спомените на много поколения и не винаги благодарността за отдадеността. Но затова се наричат до края на живота си УЧИТЕЛИ. Те са учили теб, твоите деца, внуците ти и винаги ще носят мъдростта… да ти прощават. За всяка лоша дума, недоверие или злина…

НО НЕКА ДА ЗАПОЧНЕМ от обществото ни и ценностната му система днес и сега, преминем през чаршията на стария Троян, по която по традиция от миналия век мързеливо стоят излегнати градските песове (и това ще продължи, защото е част от традицията ни), нека влезем във всяко българско семейство и се вгледаме в домашното огнище – дали „гори” и дали възпитаваме добре децата си! Повече ли време сме с тях от техните учители?! Чак тогава нека прекрачим смело прага на българското училище (а не само по задължение на родителски срещи) и да критикуваме, да търсим вина, но не само за грешките на тези, на които сме ДОВЕРИЛИ децата си, но първо за нашите собствени. Много са добрите учители, защото не само добре си гледат работата и добре се грижат за децата ви, но са и добри човеци. Да се нагърбиш днес да си учител не е привилегия, а талант да обичаш и да градиш, както и да вярваш, че ще успееш. Затова всеки от нас се стреми да дава най-доброто, на което е способен!

ЕТО ЗАЩО, почитаеми Троянецо, „не рови”, не хули и не скверни, което и да е българско училище, както и неговите учители, защото в него са и твоите деца, както и най-хубавите ти спомени. А живот без спомени е като дърво без корени! Училището е цял един живот. Училището е светиня и ще остане, но за този, който поне малко се е научил на нещо в НЕГО. И ако все пак, Еснафе, решиш да продължаваш да критикуваш, първо започни от себе си, защото така правят мъдреците и тези, които съдят справедливо. И се сети, че от време оно балканджията е бил готов да продаде нивицата си само заради две неща – за да изучи децата си или да прави въстание. На кое от двете си готов?! Или ще си стискаш нивицата, без дори да я сееш?! Ти решаваш!

ТАЙНО СЕ НАДЯВАМ, тази моя „изповед”, предизвикана от обидни за учителството анонимни слова, да не прозвучи като монолог, а като послание към будния и прогресивен Троянец – да брани това, с което винаги се е гордял: младите хора и тези, които им помагат да вървят напред и нагоре. Троянският учител заслужава почит и уважение – и ще продължава да го доказва! И тъй като никой истински учител не би застанал зад „Анонимен каза:..”, ето и името ми – Мариета Жекова, и с гордост до него ще наредя имената на всички, работещи за децата в най-голямото ШКОЛО в града. И ще продължаваме да го правим!

21 юли 2012 г.

Мариета Жекова, СОУ „Васил Левски”

Начало

Още по темата:

• Соня Димовска: Справедливостта е на моя страна

Tweet