Да живееш в Троян е ад или адът е вътре в нас?

* Да приемем, че улиците ни са нашите дрехи - скъсани, с големи дупки по панталоните и ризите ни * Троян е стартова площадка
за вътрешна миграция

Читателите ни пишат

Пламен Мичев е роден в Троян през не чак толкова далечната, но доста различна от днес 1986 г. Завършил е ОУ ,,Иван Хаджийски” и после СОУ ,,Васил Левски”. Опитал (и намерил) късмета си и извън пределите на родината, но както той казва, когато имаш едно, оценяваш друго; затова днес отново и неслучайно се намира в България, където е и толкова скъпият за него Троян. В момента е студент в УНСС – София, специалност „Социология”, и му предстои завършване на бакалавърската степен. Председател е на студентите към Лаборатория за социологически изследвания в УНСС.

СНИМКАТА, която прилагам, не е със случаен смисъл, тя носи символика. Питам - щом и по мостовете ни има дупки и можем да видим през тях речното корито, за каква цивилизация и за какъв европейски град става въпрос? Снимката е моя, авторска, не е дръпната от чичо Гошо (Google). Показаното на нея е в Троян, на моста при Старата полиция (простете, не знам името му). Тази дупка я наблюдавам от близо месец, открих я съвсем случайно, минавах с велосипед по този маршрут. Когато я видях, си помислих: дали пък това не е бъдещето на Троян? Докато ходим по улиците на родния град, да можем да надникнем какво се крие под краката ни. В бездната. Дали не сме град на ада, където и времето, и хората са нищожни и всичко е сиво и обградено от дивотия и пустота.

АЗ ПРОБЛЕМ с уличните дупки в Троян нямам - не защото не ми пречат или защото ми е много приятно да си лашкам автомобила, купен с труд и пот, а защото след като тези, които би следвало да се погрижат аз да живея в един нормален град, нехаят и не им пука за мен и за останалите, защо аз трябва да съм този, на когото да му пука и да хабя нервите си? Плащам си съвестно данъците, може да закъснявам с плащането, но го правя. Закъснявам, защото това е моят тих и мълчалив протест. Само така мога да накажа, макар и символично, тези, които искат и очакват парите ми. Защото аз нарушавам статистиките, сроковете за събиране, и бъркам сметките им. Но както и да е - плащам, а не получавам.

ДА ПРИЕМЕМ, че улиците ни са нашите дрехи - скъсани, дори не закърпени, а просто скъсани, с големи дупки по панталоните и ризите ни. Ако ние сме хора, които имаме потенциал и искаме да постигнем много в живота си, как би следвало с такъв външен вид да го направим? Кой ще ни приеме на сериозно? Кой ще повярва, че ние можем да решаваме проблеми и да даваме алтернативни решения, след като не можем да се погрижим за най-елементарното - външния си вид.

ЖИВЕЯ В ПРАШЕН, мръсен и сив град. Дните минават и колкото по-често се завръщам тук, виждам, че не само дупките по пътя са троянският проблем. Проблем са озверелите ми съграждани, които вече се чудят накъде да поемат, как да се препитават, как да защитят семействата си, как да посрещат непрекъснатите разходи, които ни застигат всеки ден. Всеки отвсякъде казва „Дай”; и когато даваш, проблеми няма, може да не си им приятен, но те търпят. Но когато се случи да нямаш (да дадеш), тогава вече си враг на държавата, враг на всички онези, които като пиявици смучат всеки ден от твоето съществувание, от времето, което си положил за труд и някакви приходи.

ТА В КАКВО троянско бъдеще да вярвам, след като дупките ни посрещат туристите още от входа на града? Какъв туризъм ще развиваме, когато ставаме все по-дълбока и по-дълбока провинция? Без верига хранителни магазини, без алтернатива за развитие на младите хора в града? Ако един млад човек реши да се изучи в някой университет и да се завърне в родния Троян, какво ще работи тук? Как ще продължи развитието си в професионална насока? Като сервитьор, барман, строителен работник (общак) ли? Нямам нищо против тези професии, никой да не ме разбира погрешно, но не може човек, инвестирал във висше образование 4-5-6-7 и повече години, да се върне после в Троян и да работи за 300 лева. Град Троян не дава бъдеще на младите си хора, единственото, което дава, е стартова площадка за вътрешна миграция. Учим едно, работим каквото се намери, а интересите ни са в съвсем различна област.

НЕ СЪМ ВЕЧНО хленчещ и търсещ вина в останалите (е, не винаги, все пак съм българин), но това са проблеми на местната власт, не мои! Аз не трябва да се занимавам като човек, който ще гради бъдещето на тази държава, с това, че имаме отвратителна и застаряваща инфраструктура, висока безработица, изключително нисък стандарт на живот и прочие. Това е работа на властта, на тези, които са решили да отдадат живота си за „благото на народа”. Ако обаче те нямат работещ модел на управление, трябва просто да го кажат. Ако заемат политическите постове само за собствено благо, нещата вече стават съвсем различни. Тогава ще се създават фейсбук групи, които ще недоволстват срещу проблемите (на Троян, на България). А хората няма да се интересуват каква изложба, театър, концерт, литературна вечер и други културни прояви има, а дали е асфалтирана улицата им, или ще се налага пак да инвестират от мизерните си средства за ремонтни на мизерните си автомобили.

ОПРОСТАЧВАНЕТО на нацията е в пълна сила. Децата, бъдещето на България, тънат в некомпетентност, слушат чалга, която отдавна не е просто музика, а начин на живот. Чалгата е в дрехите, в поведението, в начина на мислене. Чалгата се превърна в модел на подражание сред младите. Най-лошо е, че и възрастните поддържат вече този модел. Пътят към ада започва от Троян, къде ще завърши, е въпрос на време. Господ да ни пази и да ни помага, защото изглежда единствено вярата може да ни избави от този греховен град .

юни 2012 г., Троян

Пламен Мичев

Начало

Tweet