Защо напуснах обсъждането?

* „Докато хората в Европа, в София, та дори и в съседно Севлиево правят модерни паметници, ние още слагаме паметни плочи на партизани?!“

 

Гореща тема

Мариела Шошкова е галерист в троянската галерия „Серяковата къща”, съпруга на напусналия ни преди три години голям троянски и български скулптор Веселин Шошков. Общински съветник от ДСБ в предишния мандат. По нейна идея през 2008 г. в местния парламент бе сформира Комисия за естететизиране на площадното пространство между двете музейни сгради, след което се стигна до обявяване на конкурс за паметник на Иван Хаджийски.

АЗ ПРИСЪСТВАХ на обсъждането за мястото на новия паметник на Иван Хаджийски в Троян, но напуснах още в началото. Защо напуснах?

Първо, т.нар. „въпрос с паметника” е от изключителна важност поне поради три причини:
1. Естетическа - защото касае централната градска част на Троян, по което се съди дали за един град е модерен или не;
2. Политическа – този „паметник” винаги е разделял хората на Троян на комунисти и антикомунисти, на леви и десни и прекрачването на тази разделителна линия може да ни мотивира най-после да бъдем единни;
3. Морална – дали е редно или не един площад да бъде превърнат в гробище, та било то и на „герои”? Къде да бъдат положени костите на загинали хора – кости глозгани във времето до толкова, че днес всичко това навява печал. И дали мястото на Иван Хаджийски, а също и на Захари Стоянов, е там някъде в ъгъла...? Въпреки гореизброените три (макар да са доста повече) важни причини, кметът на града отсъстваше, разбира се, формално представляван от заместничката си г-жа Поля Димова.

Второ, поканата за обсъждането уведомяваше, че е взето предвид становището на експерти от МК и пр., но въпреки това гражданското мнение е добре дошло. Само че гражданите нямаха възможност да се подготвят за дебата, защото до конкретните експертни становища нямаше публичен достъп. И не стана ясно кой всъщност стои зад тях!

Трето, още в началото думата взе главният архитект, който обясни, че по някакви „правила” (не разбрах точно какви) не можело да има паметник върху мястото на бившия паметник и затова е подготвен нов проект, та паметникът на Иван Хаджийски да бъде пред малката музейна сграда (някогашния турски конак). Архитектът показа снимков материал как ще бъде разположен паметникът, разясни какви процедури са извършени за това и дори накрая съобщи, че на 13-ти октомври (ако не греша) те са готови (те = Общината) да режат лентата!? След него леко смутен се изказа и скулпторът, който също се опита да ни убеди, че новото място е много по-добро, че екипът му именно това място е предпочитал и т.н. Разбира се, човекът очаква толкова дълго почти 70 000 лв., така че и на покрива на Общината да му кажат да качи монумента, и на това би се съгласил.

НАКРАТКО, бях поканена да участвам в предрешено „обсъждане“, тоест, да бъда запозната с това, което е решено да се случи! Затова напуснах. Преди това споделих мотивите си да го направя и припомних каква е истинската история около този паметник, защото, убедена съм, мнозина, които през последните години не са живели в Троян, не я познават в детайли. А истината е следната: още през 2008 г. по мое предложение беше създадена комисия със завоалираното (за да не буни комунистическите духове) име „Комисия за естетизиране на площадното пространство между двете музейни сгради”. Тази комисия проведе срещи с експерти и няколко публични обсъждания и излезе с решение да бъдат демонтирани останките от партизанския паметник и на негово място да се постави друг символ на Троян.

ВАРИАНТИТЕ бяха три: или паметник на загиналите от 34-ти пехотен Троянски полк, или паметник на майстора грънчар, или паметник на Иван Хаджийски. Малко по-късно, в друго предложение, Общинският съвет неслучайно избра третия вариант. Бе обявен конкурс и избран проект. Категорична съм, че този конкурс не бе обявен просто, за да има паметник на Иван Хаджийски в Троян, а за да бъде поставен той именно на централното място между двете музейни сгради! Малко по-късно обаче идеите бяха подменени! И за мен е напълно ясно, че на тази прословута комисия, предвождана от Светлин Русев, е вменено да вземе такова решение. Разполагам и с допълнителни факти, които обаче не бих искала да излагам публично, за да не злепоставя други хора…

СЛЕД КАТО НАПУСНАХ „обсъждането“, разбрах, че съм била „напълно оборена” от двамата бивши кметове Енкин и Акимов, което не ме учудва. Тук е мястото да отбележа, че на обсъждането беше мобилизиран сериозен ресурс от кадри на БСП и общинската администрация, докато т.нар. „десни лидери” напълно отсъстваха.

И НАКРАЯ, за да спра всякакви спекулации, че политизирам. Напуснах партията ДСБ и политиката през октомври 2011 г. Напуснах я с чистата съвест, че по време на мандата си на общински съветник работих достойно и с ясното съзнание, че политиката не е за мен, защото е прекалено мръсна работа! Докато бях „вътре“ обаче, разбрах, че всичко в Троян зависи от шепа хора, които бранят личните си интереси, като ревностно пазят статуквото. И всякаква промяна за тях е навлизане в личната им територия. В последното си „политическо” интервю преди изборите казах, че Троян мирише на застояло. Днес съм песимист, че май ще е все така.

ЧИСТА СЪМ ПРЕД СЪВЕСТТА СИ и за това, че каквото имах да кажа на кмета Донка Михайлова за паметника, й го казах поне месец преди въпросното обсъждане - на едно откриване на изложба в галерията. Всъщност въпросът с паметника ме вълнува съвсем не по политически причини! А защото е символ на „бедната” троянска действителност! Докато хората в Европа, в София, та дори и в съседно Севлиево правят модерни паметници, ние още слагаме паметни плочи на партизани?! Не си даваме сметка, че единствено подобна личност от сферата на науката и културата като Иван Хаджийски би ни обединила, би ни направила малко повече европейци, би дала на новите поколения друг мащаб на мислене. Преминаващите туристи биха си казали: „Това малко красиво балканско градче е родило такава личност!”.

ПОНЯКОГА обичам да седя на пейка в горната част на площада. Поглеждам чисто естетически към мястото на демонтирания постамент, представям си това пространство запълнено с Иван Хаджийски, неговото колело и усмивката му. Представям си до него дворчето с рисуващите на тревата деца от атракционния кът на музея... Борчето... Ореха... Изисканото кафене за приказки с приятели... Представям си ги като символ на общочовешките ценности!

Мариела Шошкова

Начало

Още по темата:

• Троян - двоен кандидат за "Гинес"?
• Ще си позволя да не съм съгласен!
• Съветниците решиха: обявява се конкурс за паметник на Иван Хаджийски
• Около конкурса за паметник на Хаджийски - информационен мрак
• За паметника, който е в центъра
• "Троян - винаги в сърцата ни!"
• In memoriam: Почина Мария Хаджийска
• 103 години от рождението на Иван Хаджийски
• Спечели най-човешкият проект за паметник на Хаджийски
• Кметът: Ще вдигнем паметника на Хаджийски!
• Общината обяви дарителска сметка за паметника на Хаджийски
• Започва реализацията на паметника на Хаджийски
• Кметът подписа договора за паметника на Хаджийски
• Паметникът на Хаджийски пак забуксува
• Демонтират стърчащата грамада
• Паметникът на Хаджийски пак зацикли
• Хаджийски го заслужава! А троянците?
• Къде да бъде паметникът на Хаджийски?

Tweet