Приказка за спасение на българския народ

* „Българската вяра на дедите ни, чрез която те побеждаваха и се спасяваха в по-трудни
и от днешните дни”

Българин да се наричам...

Авторът Мариян Данчев е троянец, корените му са от манастирското с. Орешак. Има успешен собствен бизнес. Непоправим родолюбец и непоправим оптимист, твърдо вярващ в жилавия български ген. Спомоществовател на редица добри каузи.

ВСИЧКИ ЗНАЕМ приказката за бащата, синовете, счупената кола и неволята. Едва ли има вече трезвомислещ българин, който да не разбира, че „колата на нашия народ ”, в която се возим всички ние, е счупена и не върви. Ако все още някой се съмнява, то може да намери в интернет и да прочете – „Програма за изтребване на българския народ”. Дали тази програма е наистина написана от определени субекти и приета на определен конгрес и т. н. аз няма да коментирам, тъй като е ясно, че доказателства за това не могат да се представят. Много по-важно е, че доказателствата за нейното изпълнение не е нужно да се търсят, те са навсякъде около нас.

ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, че става въпрос за изтребване и унищожение не на държавата „България“, а конкретно на „българския народ”! Тоест държавата България може да си съществува, като в същото време над народа ни е приложена съвременна форма на геноцид. Защото именно това е значението на думата „геноцид” - целенасочено и систематично унищожаване, частично или пълно, на дадена национална, етническа, расова или религиозна група посредством вече съвременни средства; на които всички ние като българи сме подложени. Тук няма да изброявам какви точно са тези съвременни средства, те са описани подробно в споменатата програма за изтребление, а ще се опитам да дам отговори на по-важните въпроси, касаещи причините и целите на субектите, създали и реализиращи такава програма, ще се опитам да ги дам по-късно. Сега да се върнем към приказката.

И ТАКА, приемаме очевидното – колата е счупена! Какво да правим? Съвсем логичен въпрос. Приказката дава и отговора: „Викайте неволята”. Някои ще кажат: „От доста време това и правим, хубаво, ама вече почва да се стъмнява, става страшно, а неволята не идва”.
Тогава по малкият брат рекъл:
- Бате, то се вижда, че тая проклета неволя няма да дойде, я хайде ние сами да си поправим колата.
- Как? – попитал по-големият брат. – То не е лесна работа.
И така, както разумните синове, време е и ние да се досетим, че неволята няма да дойде от далече, нито от изток, нито от запад, нито от по на запад или по на изток, поуката от приказката е съвсем ясна: „Ние сами трябва да си поправим колата!”

НЕКА НЕ СЕ ЗАБЛУЖДАВАМЕ – както в гората нямаше кой да се отзове на виковете на двамата братя, защото в гората обитават зверове, чакайки своя нощен час, за да излязат и да разкъсат, така и днес за народ ни помощ от вън няма да дойде. Който е разумен, той помощ от звяр няма да поиска, защото знае, че като му подадеш ръка, той цял ще те изгълта.

ДОКОГА ЩЕ ЧАКАМЕ все някой отвън да дойде да ни оправи работите?!
Те за идване - идват, ама ни „оправят” все в оня вулгарния смисъл на думата. Да, това е самата истина, друг няма вместо нас да ни поправи колата, спасението на българският народ е наш дълг и наша работа! „И как ще стане това?”, ще попитат повечето. Ще ви кажа: „Трудно, бавно, с много усилия и борби на всички нас, заедно!”. И това е единственият начин и път.

ПРЕДИ ВСИЧКО ОБАЧЕ, най-важното: Нека се поучим от мъдростта на бащата и от неговата вяра в силите, способностите и разума на своите синове, вярата му, че могат сами да си поправят колата. Да, днес повече от всичко на народа ни е нужна вяра, онази българската вяра на дедите ни, чрез която те побеждаваха и се спасяваха в по-трудни и от днешните дни. Вярата в онази Сила, която се намира вътре във всеки от нас, чийто извор е в корена на българския дух, устоял хилядолетия, който ще устои и сега.

ПИША ДО ТЕЗИ БЪЛГАРИ, които са запазили в себе си макар и малка искрица от тази жива вяра - нека потърсим да я разпалим в себе си, та в светлината й, гледайки в невидимото и бивайки разсъдителни, да можем да разберем къде и защо се е счупила колата; и как можем да я поправим.

(Следва: „Как да поправим колата?”)

Мариян Данчев

Начало

Още по темата:

• В Орешак си спомниха за един "съвременен възрожденец"

Tweet