Къде да бъде паметникът на Хаджийски?

* Важно е за нас, днешните троянци, а Хаджийски си е Хаджийски, дори да му натикаме паметника в кьошето * Надявам се общественото обсъждане не е било за отбиване на номера и за „узаконяване”/оправдаване на вече взето решение* Дали партизанщината за пореден път ще надделее над интелекта и духовността?

В ПОНЕДЕЛНИК, 18 ЮНИ, се проведе очакваното от доста време обществено обсъждане за мястото на новия паметник на Иван Хаджийски (припомням - на 29 април 2010 г. за паметника бе обявен конкурс, спечели го творческият тандем на скулптура Борис Борисов и арх. Пламен Цанев от Велико Търново, в началото на 2011 г. бе подписан договор за изработка, монументът бе готов през м. август същата година и през м. септември трябваше да се монтира; но неочаквано се появи пречка, една странна комисия към културното министерство, оглавявана от художника акад. Светлин Русев, която разпореди, че паметникът не може да бъде поставен на избраното място между двете музейни сгради, където доскоро стърчеше постаментът от някогашния партизански паметник – бел. Г.М.). Тъй като не успях да присъствам на обсъждането, а темата ме вълнува – много силно и много отдавна – ще си направя изказването писмено. С надеждата, че нещата не са предрешени, т.е. общественото обсъждане не е било за отбиване на номера и за „узаконяване” или по-точно за оправдаване на вече взето решение, макар да ми се прокрадват подобни съмнения; и че ще има кой да чуе.

ПРОБЛЕМЪТ, според мен, има три аспекта: 1. Какво да се прави с костите, които са заровени в основата на демонтирания окончателно преди няколко месеца партизански/комунистически паметник; 2. Партийните напъни да се запази червената „сакралност” на това място и опитите старият комунистически паметник да се замени с нов; 3. Троянската прокоба над Иван Хаджийски, тегнеща и над новия му паметник. Ще карам подред.

КОСТИТЕ

ПЪРВО. Въпросът с костите е особено деликатен и с паметта на мъртвите шега не бива – това е абсолютно и безспорно. Но защо някои подскачат като ощипани, когато се заговори за евентуалното преместване на костите там, където е мястото на човешките останки – в гробищата. И откъде накъде комисията на другаря акад. Русев ще се разпорежда, защото имало и такова разпореждане, че костите не могат да бъдат местени?! Защо да не могат? Ще напомним, че те вече са местени, и то два пъти – най-напред, след 9 септември 1944 г., от общия безименен гроб някъде в началото на Троян, където са били захвърлени (поредна нашенска идиотщина!) труповете на избити партизани, и са положени в братска могила в местността Къпинчо; след това, през 1956 г., отново са изровени и са пренесени в центъра на Троян, за да бъдат поставени в основата на започващия да се строи партизански паметник (за една нощ ковчезите са изложени за поклонение, после роднините, разпознали свои близки, са прибрали тленните им останки да ги погребат в семейните гробове, останалите били заровени в основата на паметника – бел. Г.М.).

НО ЧИИ ТОЧНО кости са положени под паметника си остава загадка. И, по мое мнение, тази неяснота в никакъв случай не помага мъртвите да получат покой; още по-малко пък помага добавянето – вероятно за по-голям авторитет, героика и идеологическа тежест – на други герои, чиито кости няма как да са тук. Пример – на една от паметните плочи, залепени от двете страни на демонтирания партизански паметник, бе изписано и името на интербригадиста д-р Георги Стоев-Шварц, починал в Париж, погребан там, а за гроба му днес се грижат приятелите на Троян от побратимения ни Виньо на Сена. Има и други „фантоми”.

НА КОГО са костите е важен въпрос, не само от етични съображения. За да си погребан в центъра на един град, трябва да си много ценна личност, пример, еталон, знаме, само в такъв случай би било донякъде оправдано част от централния градски площад да се превръща в гробище. Затова радетелите на идеята костите да си останат на мястото трябва да отговорят на този въпрос – недвусмислено, с факти, документи, аргументи. Иначе цялата работа добива някакъв шамански привкус.

МОЕТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ Е: костите да се извадят и със съответния църковен ритуал и почести да се погребат в троянските гробища, няма да е проблем Общината да осигури безвъзмездно хубав гробищен парцел. А че др. акад. Русев и измислената му комисия не разрешават костите да се местят – това си е техен проблем; дали някой е питал в София при местенето на костите от Къпинчо на площада?! Глупости на търкалета! (Тъй и не се разбра, или поне аз не разбрах, дали становищата на комисията на акад. Светлин Русев имат задължителен характер или са само препоръчителни, подсказващи възможни решения; това е много важно, за да се изясни дали някой тук не се опитва да си измие ръцете с този „страховит” регулаторен орган – бел. Г.М.)

КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ ПАМЕТНИК

ВТОРО – старият (бившият) партизански/комунистически паметник. Паметникът – представляващ двама грамадни въоръжени мъже, атакуващи устремено и победителски лошите и всяващи повече страх, отколкото почитание, образец на соцмонументализма – бе демонтиран в началото на 90-те години след решение на Общинския съвет. Грамадарският постамент (надграден допълнително след 1965 г. с нови осем реда камъни, за да няма нищо по-високо и „величествено” от него на градския площад – бел. Г.М.) обаче стърча още две десетилетия и едва през тази година (м. април 2012 г.) се намери управленска воля да бъде демонтиран, разбира се – пак след взето решение от местния парламент.

ТАЗИ СТЪРЧАЩА ГРАМАДА трябваше да бъде демонтирана, защото бе сянка от миналото, от което искаме да се освободим, нелогична, атавистична, грозна. И все пак бе търпима – защото не беше същински паметник, а нещо като паметник на бившия паметник, знак за друго, отишло си безвъзвратно, нещо непълноценно, което в някаква степен подсказваше какво не би трябвало да има тук. Но сегашните ми опасения - което бе и заявено неколкократно от различни места – че намеренията са на това място да се постави не новият паметник на великия Хаджийски, а паметна плоча на загиналите за победата над хитлерофашизма и налагането на комунистическия режим от съветски тип у нас (кои точно – дали тези, чиито кости са отдолу или и на други някои, няма особено значение).

С ДРУГИ ДУМИ – остатъкът от някогашния комунистически паметник в центъра на Троян да бъде заменен от нов, издигнат днес (през 2012 г.) комунистически паметник. Това, поне за мен, е гавра – с днешния ден, с поуките от миналото, с логиката на последните български 22 години… Гавра е Троян да стане вторият град в България (след Правец), в който се вдигат нови комунистически паметници. И то не къде да е, а на най-централното и знаково градско място. Тъжно! Има и друго – евентуалният нов комунистически паметник ще избута встрани паметника на духовния великан Хаджийски. Партизанщината за пореден път ще надделее над интелекта и духовността.

И ОЩЕ ЕДИН ВЪПРОС към др. акад. Русев, комисията му и неговите троянски подстрекатели – след като сте такива радетели за запазване на остатъците от партизанския паметник, как ще коментирате насилственото преместване от троянския площад, през 1956 г., на най-безспорния, най-консенсусен и най-красив троянски паметник, на падналите за Майка България троянци (сега този най-достоен и истински троянски паметник е в градинката под вила „Ванна”, а не където би трябвало да бъде – в центъра).

ПРЕДЛОЖЕНИЕТО МИ: Вместо паметна плоча неясно на кого и за какво, на мястото между двете музейни сгради да се постави, каквато бе и първоначалната идея, новият паметник на Иван Хаджийски, истинския троянски герой, чиито качества и заслуги никой не би оспорил. Ако все пак хората с петолъчки вместо гънки в главите надделеят, ги съветвам – след като толкова им се иска в центъра на града ни да има комунистически паметник, да върнат монумента на двамата партизани, той си стои непокътнат в базата на общинското дружество „БКС” ЕООД в кв. „Червянска лъка”; така ще е хем по-откровено, хем по-ясно за какво става дума.

ЗЛАТА ПРОКОБА

ТРЕТО. Явно над най-големия троянец тегне някаква тукашна зла прокоба. Със сигурност сред причините е безпощадно точната му миниатюра „Социализмът в Троян”, в която левият интелектуалец, социалистът Иван Хаджийски прави болезнено откровен и насмешлив портрет на своите; говори се, че заради тази миниатюра, пък и заради независимото му като цяло и неподдаващо се на идеологическо рамкиране творчество Хаджийски дълги години не е бил издаван, камо ли да влезе в учебниците и учебните програми. Все пак му кръщават едно троянско училище, но не толкова заради самия Хаджийски, а по-скоро да заменят името на предишния патрон, който не е от „нашите” - големия дарител за троянската просвета и виден български дипломат Константин х. Калчев; и така противопоставят двама големи българи. После, след началото на демократичните промени през 1989 г., вече повече от две десетилетия, винаги когато се предложи някакъв специален знак на почит към Иван Хаджийски, политическите леви в Троян неизменно са против (включително когато през 2009 г. Хаджийски и други заслужили троянци, общо 14 човека, бяха обявени посмъртно за почетни граждани на Троян).

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО продължи и с новия паметник на Хаджийски – който е готов от почти година, но не искат да му освободят място, а пък странната комисия, предвождана от видния социалист акад. Светлин Русев, продължава да се меси и да пречи. Как освен с прокоба да си обясним и факта, че се канят да избутат великия Хаджийски на полянката пред Конака и дори са готови да отсекат един бор, за да се открие някаква гледчица към паметника (добре че няма да посегнат на вековния орех в съседство); а на личното мястото, където би трябвало да бъде Хаджийски, ще слагат комунистическа паметна плоча?!

ПРЕДЛОЖЕНИЕТО МИ: Да се захванем, всички, и с общи усилия да надделеем над прокобата. Важно е за нас, днешните троянци, а Хаджийски си е Хаджийски, дори да му натикаме паметника в кьошето.

Генадий Маринов

Бел. Историческите снимки са от архива 
на Музея на занаятите в Троян

Начало

Още по темата:

• Троян - двоен кандидат за "Гинес"?
• Ще си позволя да не съм съгласен!
• Съветниците решиха: обявява се конкурс за паметник на Иван Хаджийски
• Около конкурса за паметник на Хаджийски - информационен мрак
• За паметника, който е в центъра
• "Троян - винаги в сърцата ни!"
• In memoriam: Почина Мария Хаджийска
• 103 години от рождението на Иван Хаджийски
• Спечели най-човешкият проект за паметник на Хаджийски
• Кметът: Ще вдигнем паметника на Хаджийски!
• Общината обяви дарителска сметка за паметника на Хаджийски
• Започва реализацията на паметника на Хаджийски
• Кметът подписа договора за паметника на Хаджийски
• Паметникът на Хаджийски пак забуксува
• Демонтират стърчащата грамада
• Паметникът на Хаджийски пак зацикли
• Хаджийски го заслужава! А троянците?
  

Tweet