Георги Дренски: Наведената глава по-лесно се сече

* „На мен ми писна от прехода – България върви надолу и надолу
и виновни все няма”

Георги Дренски (р. 1950 г.) е кореняк троянец, от известния Дренски род. Завършва с отличие Троянската гимназия и МЕИ – София (сегашния Технически университет), след това и аспирантура, доктор е на техническите науки. Има и икономическа диплома – по мениджмънт и маркетинг. След казармата постъпва на работа в „Елпром” (прекръстен по-късно на „Елма”), където извървява всички стъпала: конструктор, старши конструктор, ръководител отдел и от 1 януари 1990 г. е назначен за директор на института към завода – развойната част на огромното по това време предприятие (3000 работници), година по-късно вече е зам.-директор по техническите въпроси. За кратко време е и изпълнителен директор на „Елма” – от м. май до края на 1997 г., в началото на приватизацията. Има двайсетина защитени патенти, някои от които са в производство и днес. В момента е изпълнителен директор на фирма „ММоторс” (Етрополе). Политическите му убеждения са десни, активен седесар в първите години на промяната, но сега не крие разочарованието си.

Поводът за разговора ни с г-н Дренски е ясен – „казусът „Елма”, който и днес буни духовете, а над 400 бивши работници на фалиралия промишлен гигант и някогашен №1 в производството на електромотори на Балканите правят безуспешни опити да си получат неизплатените през годините трудови възнаграждения.

*****

(продължение)

- Какъв град бе Троян по онова време?
- Троян по комунистическо (Татово) време беше най-промишленият град в България на глава от населението, не е бил Габрово, както говорят. Сега Габрово – имам много контакти и мога да кажа, много мотори им продаваме – лека-полека живва.

- Как се получава това габровско „чудо”, бившият кмет и настоящ министър Томислав Дончев ли има заслуги?
- Габрово беше един от центровете на телферостроенето. Сега от двете стари предприятия се нароиха 5-6 нови, със същото производство, работата им върви нагоре, постепенно вдигат производствените обеми. Значи може.

- А защо от „Елма” не се нароиха 5-6 проспериращи днешни предприятия?
- Беше ми писнало в един период като ме срещнат троянци, работници от „Елма”, да ми се жалват – как работели, как никой не им плащал и т.н. Питам ги: „Добре де, защо тогава ходите на работа?!”. „Ами, няма какво да правим, нямаме изход…” Съжалявам много, но като не ви плащат, а вие ходите на работа, ако съм на мястото на Банев ще ви въведа такса „Влизане в завода”. Това е безумие, в най-черните африкански държави, където сигурно и ток нямат, като нещо не им биндисва (изнася), онези скачат и вдигат стачка. А тука – като овце.

- Защо троянецът е такъв – макар че то важи за българина като цяло?
- Чиста българска черта, не е троянска – това наше овчедушие.

- Може пък овчедушието да ни е помагало в други времена? Неслучайно имаме народната мъдрост „Наведена главица – сабя не я сече”.
- Никога не е помагало. Това за наведената главица изобщо не е вярно, наведената глава по-лесно се сече, по-удобна е за сечене.

- Затова ли отсякоха главата на „Елма”?
- Ако навремето всички тези недоволни хора се бяха взели в ръце – със стачки, неподчинение и т.н., сигурно можеше да е различно. Не знам обаче дали знаеш, че по комунистическо една от първите стачки в България е направена в „Елпром” (Троян), не помня годината; по-точно – в леярната на „Елпром”. Един от участниците в нея е, Бог да го прости, скиорът Марин Кънчев, той е бил уволнен дисциплинарно.

- Значи все пак е имало мъже, не всички са били овчедушни. Питам се обаче, защо при тези подигравки със заплатите и всичко останало работниците от „Елма” не обърнаха майбаха на Банев в реката, а го посрещаха и му се умилкваха, докато той ги лъжеше?!
- И аз си задавам този въпрос – защо не го посрещнаха със сопите?! Тук вие, троянските и други медии, вашата вина си я знаете, вие също мълчахте – пресконференции, той ви разправяше едни красиви приказки, вие му се връзвахте.

- Прав сте, лично аз наистина се вързах, може би и защото ми се искаше да повярвам, че не е толкова лошо, че нещата ще потръгнат… Имам лична вина, признавам си, не че съм щял да променя нещо, но поне можеше да не пея в общия хор.
- Да, на човек му се иска да се случи нещо хубаво, готов е да се самозалъгва, та дано стане. Много хора ме питат – като представител на онова ръководство от началото на приватизацията, вие защо не основахте един приватизационен фонд и да вземете предприятието. Такава възможност нямаше. Първо, защото е свързано с пари, специално аз не съм ги имал. Второ, кой ще ти разреши, като всичко това отнякъде е дирижирано?!

- Имало ли е раздаване на куфарчета с пари по онова време, в началото на прехода?
- Според мен е имало.

- Но защо точно на хора като Банев, нали той завършва руска филология, след това е редови милиционер и обикновен комсомолски секретар?!
- Не съм свидетел, но няма логика да не е имало (куфарчета).

- Как да приключим тъжния разговор за „Елма”?
- Имам едно питане към последните директори на „Елма”: Макар и ограничена, вие сте имали някаква власт – защо не се противопоставихте на Николай Банев?! Обяснението ми е съвсем просто; защото с всичките си кусури Банев към приближените си е бил много щедър. Давал е, каквото им е обещал, сигурно и премийки и т.н., само и само да го гледкат в очите.

- Става нещо интересно – сега назовавате други виновници за краха, местни.
- Те не носят основната вина. Но са имали известна възможност да се противопоставят на съсипването. Но са се блазнели от това, че „аз съм директор на „Елма”, получавали са си всички вземания и са си траели. Отнася се и за 3-4 души около директора, които са получавали добри пари и редовно.

- Да се върнем на темата за Троян, къде е градът ни днес?
- Двата огромни в миналото завода („Елма” и „Машстрой”) не съществуват, Троян е сведен до под 22 хил. души, превърнал се е само в географско понятие. Не казвам, че за всичко е виновен единствено предишният кмет Минко Акимов, но в исторически план тези факти ще бъдат свързвани с неговото име. Дългосрочните причини за сегашното състояние, според мен, са следните:

• Никое управление на Троян от 1990 г. насам не направи нещо елементарно: чрез обществен съвет или по друг начин да изгради краткосрочна и дългосрочна стратегия за развитието на града. Т.е. не даде отговор на въпроса накъде ще върви Троян – дали ще бъде промишлен център или град на занаятите, или на туризма и т.н. А това щеше да даде и отговор на въпроса накъде преимуществено да се насочат и без това ограничените ресурси.

• Никое управление не можа или не пожела да намери крупен инвеститор, така както стана например в Севлиево и Ловеч. Изобщо всички управници досега правеха по нещо на парче, което де факто означаваше неправене на нищо. И резултатите са налице.

- В този план, редно е да дадете оценка и на сегашната троянска управа.
- На пръв поглед изминалите 6 месеца са време достатъчно за оценка, но аз ще се въздържа по следната причина: говори се, че кметът г-жа Михайлова е заварила една на практика фалирала община. От това следва, че на нея и екипът й ще трябва доста повече време, за да се справят. Донка Михайлова е прекрасен човек, с много качества. Същото мога да кажа и за заместниците й, което ми дава надежда, че тя ще успее. Независимо от това не мога да се въздържа да не обърна внимание на два факта.

Първо. Кметицата трябваше вече в декларация, открито писмо или каквото и да е било да излезе пред гражданите и да очертае истинските параметри на завареното положение в общината. От това на троянци нямаше да им стане по-леко, но поне нямаше да имат празни очаквания, или да хранят прекомерни илюзии за близкото бъдеще.

Второ. Ако е вярно, че общината няма пари, а само задължения, т.е. е напълно опоскана – за това няма ли виновни? На мен ми писна от прехода – България върви надолу и надолу и виновни все няма. Нали си спомняте, че Иван Костов щеше да съди виновниците за банковия крах, а Бойко Борисов дойде на власт в името на това, че ще вкара в затвора престъпниците от Тройната коалиция. Да сте чули нещо подобно да е станало, аз поне не съм.

- Намеквате за страх от предишните или за някаква договорка?
- Създава се опасна практика, вече не е прецедент, и затова хората си говорят, че има договорка (гласна или негласна) между настоящи, предишни и следващи управници да не се закачат. Това е трагедия и обяснява случващото се в България. И искам на финала на нашия разговор да се обърна към г-жа Михайлова: Драга г-жо кмет, сигурен съм, че хората биха ти простили незапълнените дупки, непочистените улици или тротоари и ред други неща, и биха застанали твърдо зад теб, ако ти покажеш воля и смелост да назовеш истинските проблеми и да потърсиш отговорност от виновниците, ако има такива. Има една прекрасна песен на любимците ми The Rolling Stones – „Time is on my side” („Времето е на моя страна”); но ти недей забравя, че времето не е на твоя страна.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Георги Дренски: Защото са малко умните собственици (1)
• Честна приватизация няма, но можеше да е що-годе почтена (2)
  

Tweet