НГПИ „Проф. Венко Колев” – от 1911 до днес

* Тя, нашата гимназия, може да бъде чест за всеки голям и хубав град, но мястото й е в Троян

Малко история

НАЦИОНАЛНАТА гимназия за приложни изкуства (НГПИ) „Проф. Венко Колев“ в град Троян е в системата училища по изкуствата към Министерство на културата. Това училище е единственото в България, което подготвя художници, специалисти в областта на традиционната и модерната керамика, от него излизат и добре обучени кадри, готови да работят в широката сфера на рекламата. Тук учат деца, които са доказали своя талант. А тя, нашата гимназия, може да бъде чест за всеки голям и хубав град, но мястото й е в Троян! Град с вековни традиции в българската керамика, които при нас намират своето продължение.

НАЧАЛОТО на днешното НГПИ „Проф. Венко Колев“ е поставено през 1911 г. под името Грънчарско и пещарско училище. То просъществува до 1913 г. Пръв директор е Найден Т. Бошнаков от Троян, учители са Петър Пушкаров - инженер-керамик, Тодор Клявков - учител по рисуване, точарство и моделчество, Георги Тишков и Михаил Халачев. От 1914 г. до 1928 г. училището е под формата на грънчарски курсове за квалификация, които се ръководят от Георги Тишков и Михаил Халачев. От 1928 г. до 1931 г. се нарича Окръжно практическо грънчарско училище с директор Петър Н. Събчев от Габрово, завършил в Чехия; а от 1931 г. директор става Захари К. Мавродиев, инженер-керамик, завършил в Германия.

ОТ 1932 Г. ДО 1944 Г. училището е Държавно практическо керамично училище. Курсът на обучение завършва с полагане на изпити. През този период са обучени 447 ученика от цялата страна. Важно е да се отбележи, че момичета не са приемани. От 1945 г. до 1952 г. училището разширява профила си и се нарича Държавно промишлено и мебелно училище. Курсът на обучение е 4-годишен, директор е Борислав Монов. От 1952 г. до 1956 г. училището е Промишлено училище за трудови резерви № 72 с курс на обучение 2 години и е на пълна държавна издръжка. Директори са били Стоян Йовков Стоянов (1952-1954) и Марин Ковачев (1954-1958).

ОТ 1956 Г. ДО 1958 Г. е Промишлено училище по керамика, а от 1958 г. до 1974 г. – Професионално-техническо училище по керамика, като от 1963 г. до 1975 г. е заедно с Техникум по фина и битова керамика. От 1959 г. до 1976 г. директор е Ганчо Тотев. В този период училището си е всъщност професионално училище по керамика и дава професия, отначало грънчарска, а след това и за работници-специалисти в порцелановата индустрия. То има 1476 дипломирани ученици. От 1975 г. новото наименование е Средно специално художествено училище за приложни изкуства (ССХУПИ) с прием след завършен 7. клас и срок на обучение 5 години. Специалността е „Керамика“, а професията, която придобиват учениците, е „Художник-изпълнител“.

НОВИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ и най-вече икономически промени настъпили в страната след 1989 г., наложиха и промяната на името и съдържанието на обучението; училището става Средно художествено училище за приложни изкуства (СХУПИ) и професията, с която излизат учениците, е „Художник“. Освен специалността „Художествена керамика“ се разкриват още две специалности: „Реставрация и консервация на керамиката“ и „Силикатен дизайн“, които имат кратък живот, не поради слаб интерес, а по демографски причини. С решение на Педагогическия колектив за патрон на училището се приема проф. Венко Колев, изтъкнат керамик с голям принос за развитие на училището след 1975 г., създател на учебните програми по керамика и съпътстващите специални дисциплини.

ДОКАЗАНИТЕ УСПЕХИ и престижната реализация на учениците получиха признание от Министерство на културата и от 2009 г. то вече е Национална гимназия за приложни изкуства (НГПИ) „Проф. Венко Колев“. Пак икономическата конюнктура налага откриването на специалност „Рекламна графика“, към която има голям интерес. Днес, когато училището става на 100 години, тук се обучават деца от цялата страна в специалностите „Художествена керамика“ и „Рекламна графика“.

НАКРАТКО можем да обобщим, че училището за тези 100 години преминава през четири етапа на своето развитие:
* ПЪРВИ ЕТАП. 1911-1953 г. – грънчарски период, изработват се изделия от глина и твърд фаянс, примитивно и продавани главно на организирани годишни изложби;
* ВТОРИ ЕТАП. 1954-1962 г. – масово се изработват глинени и порцеланови изделия със съвременни керамични машини в модерно обзаведени работилници, реализират се значителни доходи от продажби;
* ТРЕТИ ЕТАП. 1962-1974 г. – подготвя изключително квалифицирани средни изпълнителски кадри за керамичната и порцеланова промишленост в страната;
* ЧЕТВЪРТИ ЕТАП. 1975-2012 г. – подготвени и реализирани немалък брой млади художници, керамици, учители, скулптури, модни дизайнери, зъботехници, архитекти и др.

НГПИ „ПРОФ. ВЕНКО КОЛЕВ” днес е училище, което издава пълноценни дипломи за средно образование по стандарта, приет в Република България. Тези дипломи се признават навсякъде у нас и в чужбина – при започване на работа или при кандидатстване във висше учебно заведение.

МНОГО СА НАГРАДИТЕ на училището през годините: от Пловдивския панаир (почетен диплом през 1930 г., 1934 г. и 1947 г.), Грамота за отличие и почетен знак на труда от белгийското правителство за участие в изложение на промишлени изделия в Брюксел (1930 г.), орден „Кирил и Методий“, І степен (1986 г.), Европейска златна значка за принос на училището в европейското културно наследство (2010 г.); от близо 10 години наши ученици са редовни носители на призови награди от ежегодния Национален конкурс за изящни и приложни изкуства на Министерството на културата.

НГПИ „Проф. Венко Колев”

Обратно

Начало

Tweet