Червен кмет боядисал червен общинския барабан

* „Имало е и непозволени политически удари, както и множество изхвърляния, че всичко започва от нас, че ние сме първите”

Усмивки от старите ленти

Авторката Пенка Петрова-Голийска
е дългогодишен уредник в
троянския Музей на занаятите,
автор е на множество краеведски
изследвания за Троянско.

НАСКОРО ОТКРИХ В АРХИВА СИ едно интервю, дадено през 1932 г. от тогавашния троянски кмет Васил Цвятков на журналист от в. „Заря” – всекидневник, излизал в София от 18 април 1914 г. до 9 септември 1944 г., с малки прекъсвания. Реших, че ще бъде любопитно да се усети как е изглеждал Троян в очите на външни хора преди 80 години, че информацията е твърде актуална, да не кажа идентична с днешната и е свидетелство за общинските политически практики в миналото.

*****

ВАСИЛ ЦВЯТКОВ ПЕТКОВ е роден през 1884 г., починал през 1959 г., дядо е на Васил Цвятков-Беца, бивш учител по физическо възпитание, чийто дом с паметна плоча е срещу троянската галерия „Серяковата къща”. Васил Цвятков е бил кмет на Втората и Третата троянски комуни. Първият му мандат е от 6 април 1932 г. до 20 декември 1933 г., заместник е бил Власи Власковски. Любопитното е, че за втория си мандат, който продължава едва един месец (от 11 април до 10 май 1934 г.), е избран чрез жребий. Според тогавашния закон кметовете се избирали от Общинския съвет, а по това време броят на десните и левите съветници бил равен – по 7, и имало паритет; затова се наложило да се премине към жребий и така Васил Цвятков станал кмет за втори път. Ето какво казва червеният градоначалник на Троян през 1932 г. – само два месеца след избирането му, пред столичния журналист.

*****

Троянският балкан, юни 1932 г.

На пътя за един от най хубавите кътове на Балкана минаваш през Троян. Градът е разположен на една дължина от 3 км от двете страни на шосето. Населението му възлиза на 4500 души, а заедно с махалите – около 9000. Жителите, както винаги, са били бедни вследствие на слабия поминък. Обикаляйки из града, забелязах на много места да се събарят къщи с благоустройствена цел. Предполагаме, че това е едно от мероприятията на общината. От 6 април т.г. гр. Троян е комуна. Кметът, помощникът му и болшинството от общинските съветници са членове на работническата партия. През 1922 г. общината е била в ръцете на комунистите, кмет е бил сегашният депутат Икономов***

Решихме да използваме пребиваването си за една среща с червения кмет. Скоро можахме да го намерим. Той се казва Цветков. Нисък, възпълничък господин. Облечен твърде демократично. На бутониерата му кооперативна значка. Г-н Цветков е и председател на местната популярна банка.

- Какви са вашите мероприятия, г-н кмете?, бе първият ни въпрос

- Нашият бюджет възлиза на 2 630 000 лв. срещу 1 800 000 лв. миналата година. Започнахме постройките на две махленски училища и на два каменни сводови моста. Сега отчуждаваме места за баня. В преговори сме за доставка на автомобилна пожарна машина и наливачка. Започнахме и благоустрояването на града. През тази година ще бъдат прерязани или съборени 85 къщи, а догодина повече. Кварталите край бъдещата жп-гара вече са благоустроени. Откриват се площадки и широки прави улици. Един 20-метров широк булевард от двете страни с дървета ще води към гарата.

- Имате ли средства за обезщетение на стопаните, на които се събарят къщите?

- Законът за благоустройството е пригоден така, че общините много малко плащат за съборените сгради.

- Какви помощи предвиждате в бюджета, г-н кмете?

- Гласували сме 60 000 лв. за безработните и 30 000 лв. за жертвите на белия терор. Проучваме въпроса – продължи г-н кметът, - за подпомагане поминъка на населението. Троян се слави със своите сливи. Сега обаче техният износ се затруднява. Ние искаме да уредим на кооперативни начала производството на мармалади, сладка и прочее. Желаем да привлечем и курортисти. В скоро време със съдействието на Популярната банка ще снимаме един филм за нашите хубави местности.

- Имате ли инциденти или неприятности с полицията?

- Засега не.

- Някои ви закачат, че сте боядисали общинския барабан червен. Каква е истината?

- Това беше престараване. Общинският барабан беше повреден и даден за поправка. Майсторът след поправката боядисал червено не само палките, но и целия барабан.

Времето за почивка минава и ние бързаме да продължим пътя си. Нашето интервю с червения кмет е свършило

В. Кънчев, в. „Заря”, София, 1932 г.

*****

ОТ ДЪЛГОГОДИШНИТЕ ПРОУЧВАНИЯ на нашата община преди 1944 г. безспорно е установено, потвърждава се и от интервюто в Васил Цвятков във в. „Заря”, че характерна черта в дейността на общинските управи е приемствеността в политиката им. Опитвали са се и в много случаи са успявали да поставят общите, гражданските интереси над партийните – за доброто на Троян. Разбира се, имало е и непозволени политически удари, както и множество изхвърляния, че всичко започва от нас, че ние сме първите, видно е и от текста по-горе. Например – широк отзвук чак до столицата получило решението за принудителното „рязане” на къщи при благоустрояването, определено от троянската общественост като разправа с политическите противници. Първата жертва на прословутото „рязане” станал домът на бившия кмет Дамян Ненов Шипковенски.

(следва)

Пенка Петрова-Голийска

Бел. Архивните снимки са от фонда на Музея на занаятите - Троян

*** Отнася се за Димитър Минков Икономов – кмет на Първата троянска комуна, 1920-1922 г. Братов син (племенник) е на Димитър Икономов-Димитриката, член на щаба на Ботевата чета, чийто внушителен паметник днес краси централния троянски площад „Възраждане”. Димитър М. Икономов е роден през 1883 г., завършил е Казанлъшкото педагогическо училище, специализирал в Германия, личност с висока европейска култура, с големи ораторски дадености, директор и акционер в керамчина фабрика „Атлант”. Избран е за народен представите в 23-тото обикновено Народно събрание (1931-1934 г.). Обвинен от своите съпартийци за десен опортюнист, отричащ болшивизирането на партията и съществуването на революционна ситуация в България. И защото напуснал позициите на непримиримата класова борба и искал сътрудничество с буржоазията, той и други стари дейци на БКП като Власи Власковски били изключени от организацията. Димитър Икономов бил изключен и от парламентарната група на БКП.

Големият Иван Хаджийски е написал „Социализмът в Троян” (аналитично есе, виж откъс по-долу), в което един от героите е Димитър Икономов. Преди много години съм разговаряла с ортодоксални комунисти, които заради това критично есе недолюбваха и отричаха автора му.

Из „Социализмът в Троян” (1944 г.): „Ето картината на първата първомайска манифестация (в Троян): Най-напред вървял кундурджийският работник Петко Корабов и носел червено знаме. След него Власи Власковски и Павли Пеновски носели портрета на Карла Маркса, увит с венец от живи цветя. След портрета е бил носен известният ни вече плакат: „Богати, дайте път на бедните!”. След това пъстро начало на манифестацията вървял многобройният народ от … Димитър Икономов и Димитър Немски. За да се запази пълната историческа истина, трябва да се отбележи, че докато другите вървели посред пътя, Димитър Немски вървял по тротоара, следвайки една еснафска диалектика за единство на противоположностите: хем да бъде с манифестацията, хем еснафите да смятат, че той случайно върви след другите…”

Начало

Още от същия автор:

• Троян почел 1000-годишнината от смъртта на св. Методий
• Троянските мераци за власт не са от вчера
• Предизвикано: С добитъка по площада Троян е в 19-ти век
  

Tweet